нарастване на броя на офицерските самоубийства сред ранговете на ЯНИТЕ. Четири системи, охранявани доскоро с леки гарнизони от патрулните крила на ЯНИТЕ, са били изоставени, докато ЯНИТЕ прегрупират силите си на главните гарнизонни планети. Според оценката на разузнаването е възможна офанзива на ЯНИТЕ в следващите шестдесет стандартни денонощия (допустим плюс-минус: четири денонощия). Такава офанзива най-вероятно ще бъде насочена към НЕБТА или САНКТУС. Осъществяването на такава офанзива е недопустимо.
Задача:
Операцията ЦИТАДЕЛА се оказа ефективна отчасти с деморализацията на ЯНИТЕ. Настоящата операция ще унищожи способността на ЯНИТЕ физически да държат планетните системи под свой контрол. Целта на задачата е ЪРИЧ, центърът на флотската активност на ЯНИТЕ. (Виж ФИШ А за планетарни данни за ЪРИЧ.) ПЪРВА УДАРНА СИЛА, действаща съвместно със СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МАТИАС, ще осъществи силов десант на ЪРИЧ и ще унищожи колкото е възможно по-пълно флотската поддръжка на ЪРИЧ, корабостроителството, горивните и ремонтни ресурси.
ИЗПЪЛНЕНИЕ
Атаката ще бъде комбинирана операция:
Началното транспортиране до 4 планетарни диаметъра извън ЪРИЧ ще се осигури от Въоръжен корабен транспорт, осигурен от ПАРРАЛ. (Подробности: ФИШ Б). Тези кораби ще доставят щурмови и ВВС тактически части, ще преминат на извънатмосферна орбитална траектория и при изпълнението на удара ще кацнат на ЪРИЧ, за да вдигнат щурмовите и ВВС тактически части. Бойният десант ще бъде подсигурен от 50 модифицирани бхорски планетарни лихтера. Лихтерите ще бъдат въоръжени за атака с налично въоръжение със среден обхват (Подробности: ФИШ В), осигурени, поддържани и екипирани от подсигурен персонал БХОР (Подробности: ФИШ Г). Упоменатите БХОР-лихтери ще приземят частите на втори щурмови елемент и същевременно ще осигурят активно потискане на противниковия огън. (Подробности по ударната формация и специфичните тактически изисквания — ФИШ Д).
Главният ударен елемент ще се намира на тежък модифициран фрайтер, клас ПРИЧАРД, бивш МС АДЪРСТЪН (Подробности за модификацията — ФИШ Е). Екипажът на кораба ще се състави от доброволци, както и от избрани бойци от първи щурмови елемент. Командният щаб ще бъде разположен на него. Фрайтерът ще бъде водещ елемент първа вълна и ще нанесе пряк удар чрез сблъсък по Цел Едно, Янския завод за монтаж на двигатели. Фрайтерът ще бъде осигурен с достатъчно унищожителна сила и включен на взривяване по-малко от час след десанта на ударните сили. Дебаркиралите щурмови подразделения ще осигурят взривяването на други избрани цели, ще се присъединят към наземните подразделения и ще положат усилие да подпомогнат Бхорските ВВС в потушаването на вражеските ракети земя/въздух.
КООРДИНАЦИЯ…
И Стен изключи терминала. „Координация“ на цялата тая скапана мешавица. „Най-напред ще трябва да се хвана с цялата тайфа натежали от холестерол търговци на Паррал и да ги накарам да ни закарат до сърцето на Янската империя. След това трябва да прехвърля навъсените ми главорези на бхорските лихтери и да успея да предотвратя меллето между бхорите, моите хора и фанатиците на Матиас.
Ако изобщо се измъкна жив и здрав от всичко това, гмуркам се самоубийствено със скапания фрайтер — който още не съм видял — точно в средата на проклетия хангар, оживявам някак след сблъсъка, излизам някак и почвам да стрелям, и някак си оцелявам и продължавам да бъда активна заплаха за скапаните янци, докато корабите на Паррал не се спуснат да ни приберат всички.“
„Това изобщо няма да стане, Стен, приятелю“ — заговори мозъкът му. „Разбира се, че няма. Да имаш по-добра идея?“
„Я иди да видиш какво прави София“ — посъветва го мозъкът му. И след като Стен не можа да намери никакво възражение срещу това, щракна предпазния ключ на компютъра и се запъти към грависледа и към имението на Паррал.
„Може пък да измисля нещо по-добро след няколко часа в пещерата.“
Глава 30
Паррал прегледа последните доклади на Стен. Всичко вървеше точно както го беше обещал. Поредицата мълниеносни рейдове бяха зашеметили яните. А сега младият полковник се подготвяше за майсторския си удар: дръзка атака, която да ликвидира всичката решимост на яните да продължат войната.
Паррал се изкиска наум. Да. Стен беше доказал, че е забележителна инвестиция. Разбира се, Паррал изобщо не вярваше, че младият полковник ще изпълни с чест договора си докрая.
„Горкият млад глупак. Нима не разбира, че аз знам, че когато последната битка бъде спечелена, ще направи точно това, което искам и аз: да заграбя целия звезден куп?“
Беше последен ход, трябваше да признае Паррал, ход, на който всеки добър бизнесмен щеше да се възхити.
Той въздъхна. Колко лошо. Този мъж наистина бе започнал да му харесва.
Паррал включи анализите, които шпионите му бяха сглобили, и ги провери още веднъж, за да се увери, че не е пропусната нито една подробност, че всички сценарии са проиграни.
Да, имаше само едно възможно решение на предстоящото предизвикателство. Стен и неговите наемници трябваше да умрат. А колкото до Матиас? Какво пък, поредното нещастие в бизнеса на войната.
Паррал също така се поздрави, че се бе погрижил да няма никаква възможна заплаха от яните — или от онова, което щеше да остане от тях след последния рейд. Помисли си с любов за мощните бронирани бойни съдове, които тайно беше закупил и предал на своите хора. Те можеха да съкрушат всяка атака от всеки възможен източник.
Изключи компютъра, доволен от себе си. След това си наля вино и вдигна тост за Стен и за мъжете, които щяха да му спечелят цяла нова империя.
Глава 31
Стен помисли, че думата „грозно“ е твърде мека, за да опише фрайтера.
Фрайтерите клас „Пичард“ бяха един от онези отговори на въпрос, който никой не е задавал. Преди стотина години някое умно момченце беше решило, че има нужда от нискоскоростен, високоефективен, дълбоко-пространствен фрайтер, който същевременно да притежава способността да прониква в атмосфера.
Конструкторът, изглежда, беше пренебрегнал съществуването на планетарните лихтери, на високоскоростните атмо-кораби за по-луксозните или важни товари, както и на общо взето неизбежно перманентното състояние на банкрут на всяка интрасистемна компания за производство на фрайтери.
Корабите от клас „Пичард“ бяха добре конструирани да бъдат точно това, което бяха заявили техните конструктори, дотолкова добре, че беше почти невъзможно да се модифицират. Поради което неумолимо отпадаха от дългомаршрутните курсове към късите служби, оттам — към системна служба и най-често стигаха до корабното гробище.
Конкретният пример — „Адърстън“ — беше струвал по-малко от еквивалентната маса стоманен скрап.
Бхорите бяха докарали на буксир кораба в един док в по-закътаната част на внушителния екваториален терен за кацане на Небта и опитните корабостроители на Паррал, заедно с техниците на Бхор, напътствани от Восберх, бяха свършили цялата работа.
Външният вид на „Адърстън“ не се беше подобрил особено след модификациите. Поначало корабът имаше конусообразен нос за излитане и спускащи се рампи за планетарно товарене — разтоварване.
Носът сега беше стабилно запълнен с подсилен железобетон, както и петдесетте метра преден отсек, така че спускащите се рампи вече оставаха широки едва колкото бойците да могат да излизат в двойна
