ограничената вече ударна вълна изгърмя през терена за кацане. Точно над нападащите янски войски.
Най-доброто, което можеше да се каже, бе, че това се оказа възможно най-бързият начин да се умре, преди всичко от огромния натиск, от липсата на кислород или от това, че те е цапардосала някоя от шеметно изхвърчалите от хангара отломки. Само най-големите неудачници по краищата на взрива се превърнаха в човешки факли.
Но за по-малко от две секунди три хиляди янски войници престанаха да съществуват. Както и самият завод. Нищо по-малко от взрив на няколко килотонова ядрена бомба всъщност не можеше да заличи тази колосална постройка. Но унищожаващите заряди на Стен вдигнаха сградата право нагоре — и после я пуснаха право надолу върху самата нея.
Някои от хората на Стен, въпреки изричните указания, се оказаха твърде близо до зоната на взрива и загинаха. Други нямаше повече да чуват, освен след продължително хирургическо лечение.
Рейдът на Стен се оказа повече от задоволителен.
Един страничен ефект — който щеше в края на краищата да спаси живота на Стен — бе това, че комуникационната мрежа в командния бункер на яните прекъсна и Кърия, заедно с малобройния все още жив янски команден състав, щеше да остане заровен поне за три дни.
Глава 35
Паррал се наведе над видеоекрана — гледаше акцията, вихреща се на Ърич, с огромен интерес. Планът на Стен се бе оказал повече от успешен.
Но Стен се беше справил прекалено добре. Ако питаха Паррал, тази война вече бе свършила. Необходим беше само един, последен удар, а за това Паррал щеше да се погрижи сам.
Той включи веригата и командния си микрофон към транспортните си кораби, увиснали в пространството недалече от Ърич.
— Говори Паррал. Всички кораби да прекратят орбита. Повтарям: всички кораби да прекратят орбита. Навигатори, курс обратен. Край.
Никой от шкиперите на Паррал, разбира се, не възрази. Бяха твърде добре обучени. И докато корабите обръщаха, Паррал изпита умерено съжаление, че не е заповядал да спуснат камера на планетата, за да погледа последните мигове на Стен.
Беше сигурен, че ще са ужасно героични.
Глава 36
Стен изрита заплелото се в краката му парче разтопена пластмаса и се надигна. В другия край на кратера Одо гледаше с мътен поглед. Алекс му се ухили.
— Кво ще кажеш, момко? Най-страхотният взрив, който съм залагал!
Стен кимна уморено и се обърна към залитащия надолу по кратера Игън.
— Полковник! — извика момчето. — Те ни зарязаха!
Стен го зяпна.
— Зарязаха ни тук! Оставиха ни!
Алекс вече беше до Игън и го разтърсваше, при това доста грубо.
— Това не е доклад, боец! Не знаещ ли как се докладва на началник?
Игън се, овладя и заговори нормално, въпреки че гласът му трепереше.
— Полковник Стен. Ком-секцията ми докладва загуба на връзка с фрайтерите на Паррал. Плотингът също показва, че всички транспортни съдове са изчезнали от орбита.
И отново изгуби самообладание и изхлипа:
— Оставиха ни да измрем тук!
ЧЕТВЪРТА КНИГА
КОНТРАУДАР
Глава 37
— Какво мислите? — гордо попита Танз Суламора.
„Скапани учтивости“ — помисли Императорът и каза високо:
— Бълвоч.
Лицето на Суламора започна да се разпада.
Рисунката, както и другите, беше в стил, който Вечният император можеше с пълно основание да нарече „руска героистика“. Изобразяваше висок мускулест млад мъж с тъмна коса и ясни сини очи. Беше въоръжен с това, което Императорът вярваше, че е бил ранният модел уилигън, и го използваше, за да задържи смесена орда от подивели извънземни и фанатизирани хуманоидни типове.
Самата галерия беше изумителна, близо цял километър дълга, и беше тъпкана с това, за което Суламора бе уверил Императора, че е най-ценната колекция на „Ново изкуство“ в Империята.
Всички картини бяха масивни както откъм платно, така и по сюжет, всички бяха нарисувани в суперреалистичен стил, последния крясък в живописта. При това със свръхвискозна боя, чиито цветове се променяха със светлината, докато зрителят се движеше. Все един и същи цвят, но леко различен в оттенъците. Самата „четка“ беше лазер.
Всяка от картините, в които Императорът се взираше и пред които след това се намръщваше, показваше поредния героичен момент в Историята на Империята.
И всяка беше толкова реалистична, че циник като Императора можеше само да се чуди защо са си правили труд с четка, след като компютърната фотореконструкция щеше да свърши цялата работа също толкова добре?
Суламора все още беше в шок, затова Императорът реши да обясни подробно.
— Това е кич. Видеокомикс, като всичко останало в тази галерия. Какво стана с доброто старо време на абстрактното изкуство?
Суламора оглавяваше една от най-големите корпорации, съществуващи по Милостта на Императора, конгломерат, който по същество представляваше вертикална субимперия за минно проучване-развитие- експлоатация. Беше адски преуспяващ, адски богат и адски проимперски настроен.
Личните му вкусове клоняха към това ужасно изкуство и към непълнолетни момиченца. Поради което бе поканил Императора на откриването на галерията и поради което, също така, леко наподобяваше санбернар, току-що открил, че бъчонката му с бренди е празна.
Суламора успя да прикрие първата си реакция на искрен ужас и втората си, която бе да каже на Вечния император, че е просто един надут сноб без никакъв усет за модерно изкуство.
Вместо това, загледан в мускулестия, изглеждащ на не повече от тридесет и пет години мъж, той отстъпи. Което беше първата му грешка. И се разхленчи, което беше втората му такава. Вечният император не обичаше нищо повече от един добър аргумент и не мразеше нищо повече от един подлизурко.
— Но аз мислех, че ще останете доволен — каза Суламора. — Не познахте ли кой е?
Императорът отново погледна картината. В мъжа имаше нещо познато, но не и в сцената.
— Циреите да ме скапят дано, не.
— Но това сте вие! — възкликна Суламора. — Когато отблъснахте щурма при Битката за Портите.
Вечният император изведнъж се позна. Изглеждаше малко по-добре, въпреки че той винаги се беше смятал за умерено красив, и определено по-героичен, отколкото се чувстваше. „Битката за Портите“ обаче го препъна.
— Коя битка?
— В ранните дни на управлението ви.
И тогава Императорът изведнъж си спомни и смехът му прогърмя в импозантната галерия.
— Вярваш, че съм направил това? — закикоти се той и посочи вдигнатия срещу пищящата тълпа бластер.
— Но то е добре документирано — възрази горещо Суламора. — Тъкмо вие сте извършили последното
