вземеше властта. В един момент Шерман реши, че се е нагледала на достатъчно вълнения, и хвърли една миниядрена. Експлозията не само издуха от властта управляващата в момента партия, но отпрати и самата Шерман малко пред цяла вълна от обвинения — в убийство, в злоупотреба със служебното положение и в опит за геноцид.
Тя хвърли поглед на акредитивите на Стен, след което погледна двамата мъже, които още се съвземаха от морската болест при кацането.
— Доктор Блок върши чудесна работа тук. Защо трябва да помагам на вас, двама имперци, да го отведете?
— Няма да ви чета прокурорската заповед втори път — каза отегчено Стен. — Но има някои дреболии като измяна, масово убийство, заговор, бягство от правосъдието — нали знаете, обичайните неща.
— Това е Кулак, приятелче. Тук
— Моме — подхвана Алекс. — Я дай да те почерпим и да обсъдим…
— Достатъчно, сержант — сряза го Стен може би неразумно, но стомахът му продължаваше да прави лупингите с тактическия кораб, който с мъка се бе добрал до площадката за кацане на Кулак. — Тук оперирате под имперската харта. Хартата може да бъде отменена само с едно мое обаждане по кома и имперският поддържащ ще тръгне насам. Готова ли сте за ескалация, офицер Шерман? — Ако червата на Стен не бяха заседнали в гърлото му, сигурно щеше да намери по-различен подход. Определено сбърка, както подчерта едва прикрития стон на Алекс.
— Извинете, ъъ, капитан ли бяхте? Доктор Блок можете да го намерите в сектор В, офис 60.
Тогава Стен направи втората си грешка — кимна отривисто, хвана Алекс под мишницата и го поведе към изхода.
Шерман, разбира се, изчака, докато двойният люк към офиса и се затвори, след което включи кома си.
Дори улиците в града под купола бяха примитивни. Имаха терморегулация и бяха оксидирани, но това не пречеше на кондензацията под купола непрекъснато да се сипе на сива мъгла, да вали и да създава голяма мръсотия под краката.
— Издъни се, момко — мърмореше Килгър, докато двамата със Стен газеха през калта. — Това моме беше чудно. Само един час и щях да я накарам да яде от ръката ми.
Стен изръмжа на Алекс, сигурно защото беше уплашен — уплашен от планетата, уплашен от онова, което тя му беше донесла в миналото, и уплашен от многото възможни начини да умре бавно, които му беше показала Зона 35.
Възможно беше да е уплашен и от костюмите, които носеха. На Кулак всички носеха костюми, дори и в купола, освен ако неизбежните физиологически нужди не предполагаха друго. Костюмите бяха интересни — широки, бронирани, толкова обемисти, че дори гъвкав човек като Стен трябваше да се поклаща в тях. Една от причините да са толкова обемисти бе в това, че всеки крайник притежаваше елемент за изолиране. Ако крайникът на костюма се пробиеше, носещият го можеше да изключи въпросния сегмент, с което моментално да ампутира и опърли пострадалия крайник.
Стен беше толкова уплашен, колкото не се беше плашил от години.
Д-р Харс Стинбърн/д-р Джон Кнокс/д-р Уилям Блок бе получил сигнала от Шерман. Той припряно завърза стегите в костюма си и се снаряжи с обичайния дълъг, злокобно извит полумеч и „инструмента за жътва“.
Когато някой миньор жънеше „узряла“ буца от метала, който растеше извън купола, той използваше пушката-лопата, стрелящо с натягаща се пружина оръжие, което изхвърляше около един метър дълго копие с широк, остър като бръснач и с форма на лопата връх. Скоростта на оръжието доближаваше петстотин метра в секунда, което го превръщаше в доста опасно сечиво.
Стинбърн беше очаквал нападение — не от имперското правораздаване, а по-скоро от някой главорез от обкръжението на Хаконе. И в двата случая не се сърдеше, тъй като чувстваше, че една секретна операция на полицията в дадения случай е съвсем законно нещо. В края на краищата нали тъкмо затова беше избягал от Първичен свят.
Пак по същата причина неговият офис/квартира беше със задна стена близо до самия външен купол, и по същата причина Стинбърн беше устроил вратата на кабинета си като херметичен люк.
Стинбърн затвори лицевия предпазител и провери данните. Изтичания нямаше. Той изхвърли атмосферата в кабинета си обратно в купола и задържа ръката си над клавиша. Очите му бяха на видеоекрана над входа, видеоекрана, показващ външния му кабинет.
Щом вратата се отвори и той видя двамата влизащи мъже, ръката му посегна към червения ключ и моментално задната стена и външният люк на купола изригнаха навън, като изхвърлиха Стинбърн на повърхността на Кулак.
Стен и Алекс усетиха трясъка от декомпресията на вътрешния кабинет, инстинктивно щракнаха фасетите на костюмите си и зачакаха.
Стрелките на уредите, налични във всяка стая и всеки кабинет под купола, се килнаха на една страна, след което се съвзеха.
— Момчето ни духна — каза Алекс по кома на скафандъра.
Стен не си направи труд да му отговаря — вече бързаше обратно през входа към най-близкия изходен люк.
Но разкаляната улица отвън се оказа изпълнена с миньори. Водеше ги Шерман. Стен спря и вдигна лицевия предпазител.
— Ние решихме — започна без предисловия Шерман, — че вие си имате вашия закон, а ние — нашия. Трябва ни доктор. И си го имаме. И ще си го опазим.
Стен не можа да измисли достатъчно смислени заплахи.
— Ще понесем всичко, което ще последва, когато последва. Ако последва.
— Което значи, моме — вметна тъжно Алекс, — че нямате намерение да ни пуснете да си излезем ли?
Шерман кимна.
Скафандърът на Стен грубо дублираше същия тип, който носеха миньорите и Шерман. Но тъй като беше имперски дизайн, включваше някои малки екстри. Стен отчаяно се надяваше, че една от тях ще им е непозната.
Той измъкна от колана си малък плосък контейнер, затвори лицевия предпазител и отвинти капачката. От бутилката изсъска тънка, видима струя. Стен хвърли контейнера сред тълпата от миньори. След това щракна бутона на кома си на пълна мощност и изрева:
— Газ! Това е корозивен газ! — И побягна.
В първите няколко секунди миньорите бяха твърде заети с търсене на укритие от плоския контейнер, който съскаше, бръмчеше и подскачаше посред улицата, за да се безпокоят накъде търчат Алекс и Стен.
Докато външният анализатор на Шерман прецени, че контейнерът не е нищо повече от резервен въздух — втечнен за по-голяма компактност, — Стен и Алекс вече бяха до външния люк на купола.
— Ох — изстена Алекс и избута Стен във вътрешната камера. — Аз ще съм момъка, дет’ ги държал на моста.
И преди Стен да успее да отговори, Алекс затвори люка, като го остави без никакъв избор, освен да излезе навън за Стинбърн.
После се обърна към препускащата тромаво към него като стадо слонове побесняла тълпа.
— Е, и сега, кой ще е първият?
Първият се оказа миньор, пред когото Алекс приличаше на джудже. Алекс блокира удара му, замахна, премаза ръкава на скафандъра му и отпрати чудовището през въздуха и в тълпата. Кулак беше свят с ниска гравитация, а Килгър — поданик от тежък свят. Тълпата настръхна, стегна се и настъпи, и ситуацията стана отчаяна.
