командната зала на „Гембъл“ Стен и Алекс, а в „Кели“ лейтенант Сека зяпаха екраните.
— Туй, дето е пред нас — накрая промълви Килгър, — е най-гнусно грамаданската бойна машина, която съм зървал — и имперска, и таанска. А за нея нищичко няма в „Джейн“.
— Бойна готовност, аварийна мощност — заповяда Стен.
Провери къде се намират. Предполагаше се, че този сектор е неутрален, но той изобщо не се съмняваше, че ако таанците са склонни да се счепкат, това няма да му помогне.
Приеха мощен комуникационен сигнал, от който показанията на датчиците скочиха отвъд червената черта.
— До чуждия кораб. Обозначете се или ще бъдете пръснати на парчета.
— Неучтиви скапаняци — промърмори Килгър.
Стен превключи на честотата за връзка със Сека.
— „Кели“, започне ли стрелба, не се намесвайте.
— Но…
— Това е заповед.
Той премина на друг канал.
— Тук имперски тактически кораб „Гембъл“, приемам.
Екранът се проясни. Стен не успя да познае веднага таанския офицер в пълна парадна униформа, застанал зад дежурния оператор по комуникациите. И все пак го позна.
— Капитан Деска… Повишили са ви.
Деска също се озадачи… и после се сети. Явно споменът не го зарадва, но той се прикри умело.
— Имперски кораб… не получаваме сигнали от вас. Говори таанският линеен кораб „Форез“. Вие нахлухте в таански сектор. Подгответе се за приемане на група за проверка. Подлежите на интерниране.
— Ех — обърна се Стен към Алекс, — защо Айда не е тук!
Килгър се ухили. Циганката, която пилотираше кораба им в „Богомолка“, веднъж вдигна полата си (отдолу не носеше нищо) в отговор на подобна заповед.
Стен не владееше хапливите лафове и просто прекъсна връзката.
— „Кели“, връщайте се на Кавит с пълна мощност. Подгответе подробен доклад. Задръжте го две И- денонощия или до моето завръщане — който срок изтече пръв.
— Не поех командването на този кораб, за да… Слушам, сър.
Така тревогите намаляха с една — „Кели“ беше на няколко светлинни минути зад техния кораб и Стен не виждаше как онези биха могли да спипат Сека.
Той се замисли за момент.
— Господин Килгър…
— Сър?
— Искам курс за стълкновение с този „Форез“.
— Слушам, сър.
— Три четвърти мощност.
Някой във „Форез“ явно изчисли траекторията им. На аварийната честота се развикаха. Стен не слушаше.
— Момко, хубавичко го измисли. Ама не ти ли щукна, че може вече да сме във война? Таанците ще знаят преди нас, ако почне.
На Стен обаче това не му бе хрумнало. Само че беше малко късно да включи и този фактор в сметките.
— Нова орбита… изведи ме на една светлинна минута от този гад… отброявам… три… две… сега!
Наблюдател, обхванал с погледа си цялата звездна система, щеше да види как „Гембъл“ кривна от курса си.
— Доколкото различавам, оръжейните системи на таанския кораб ни проследяват — съобщи Фос.
— Твърде далеч сме от тия скапаняци. Фос, искам я тази твоя хаотична орбита… отброявам… три… две… сега!
Фос бе измислил метод за атака с наглед случайни отклонения от курса, с който Стен тренираше екипите, изстрелващи противокорабни ракети „Лисица“. Фос се кълнеше, че е невъзможно който и да било, дори да е свързан със суперкомпютър, да проследи ракета, летяща по такава траектория.
Имаше две неприятни обстоятелства — колкото и пъргав да беше „Гембъл“, не можеше да се сравнява с ракета. Освен това въпреки генераторите на Маклийн въздействието върху екипажа беше разтърсващо.
Стен издържа, колкото можеше. После го осени бледичко вдъхновение.
— Нова траектория… готови… Искам траектория за сближаване и абордаж!
— Сър?
— Чу ме, по дяволите!
— Траектория за абордаж. Слушам, сър.
Двата кораба отново се понесоха един към друг.
— Господин Килгър, какви почести заслужава един таански кораб?
— Да пукна, ако знам, шефе. Нож в гърба, все едно е някой Кембъл?
Стен изпсува наум. Подигравката щеше да е великолепна. Изобщо не се безпокоеше заради „Форез“. Е, не много. Първо, според него, ако бе обявена война (или бе започнала ненадейно), адмирал Деска щеше да му натрие носа с новината. Второ, допускаше, че ракетите на противника са по-големи от целия „Гембъл“. И трето, тактическите кораби не атакуват линейни кораби, камо ли повторно.
„Форез“ и „Гембъл“ се разминаха на някакви си три светлинни секунди. Разстоянието беше твърде голямо, колкото и да се хвалеше Килгър, за да бъде остъргано антирадарното покритие от корпуса на тактическия кораб.
В един космически съд с включени генератори на Маклийн няма истински посоки „нагоре“ или „надолу“, затова случилото се във „Форез“ заради разминаването си остана известно само на офицерите и нисшите чинове в командната зала и навигационния център. Но взреният в екрана за заден обзор Стен беше много доволен, когато видя огромния таански линеен кораб да се премята три пъти презглава, преди да овладеят управлението.
— Аварийна мощност, господин Килгър — каза Стен, без изобщо да се засрами от самодоволството в гласа си.
— Момко — успя да смънка Алекс, — ти май се мислиш за твърде хитър, за да си един от нас, човешките същества.
41.
Стен стоеше със събрани пети и правилно изпънати по кантовете ръце и се питаше кой ли от разнообразните му грехове е разкрил Дорман. Незнайно защо обаче адмиралът беше настроен едва ли не весело. Стен си позволи догадката, че е заради бояджиите и дърводелците, покрай които се бе проврял, докато влезе в адмиралските покои на „Карлтън“.
— Капитане, ясно ми е, че церемониите не означават почти нищо за вас. Но известно ли ви е, че след три денонощия е Денят на Империята?
Стен знаеше това. Празникът бе измислен лично от Вечния император. Веднъж на всяка И-година всички имперски въоръжени сили, които не участваха в сражения, отваряха вратите си. Така хем общуваха с населението, хем показваха колко е смъртоносна имперската сабя, обикновено прибрана в ножницата.
— Да, сър.
— Това малко ме изненадва. Исках да дам указания за подобаващо представяне на вашите кораби и екипажи.
— Представяне ли, сър?
— Разбира се — потвърди ван Дорман с намек за сприхавост. — Както обикновено целият 23-ти флот ще бъде достъпен за посетители.
— Ъъъ… съжалявам, сър. Не можем да направим това.
Ван Дорман се озъби, а после грейна. Дали пък не бе получил повода, за да прати Стен в наказателен
