Флотът на прокълнатите

лагер?

— Капитане, не ви моля, а ви заповядвам.

— Сър, на такава заповед не мога да се подчиня. — Стен би искал да провери колко мораво може да стане лицето на адмирала, преди да обясни думите си, но благоразумието надделя. — Сър, съгласно имперска заповед R–278-XN-фиш: „Бълкли“, всички мои кораби попадат под разпоредбите на указа за секретността. Издадена е на Първичен свят, сър. Копие от нея има във вашите оперативни файлове.

Стен си съчини номера, но заповедта съществуваше наистина.

Ван Дорман се облегна в креслото си и вероятно премълча няколко напиращи на езика му реплики.

— Значи вие и вашите екипажи от бандити ще се свирате в някое уютно кътче в Деня на Империята. Колко удобно.

И тогава идеята осени Стен, вдъхновена от мисълта за празника… и за Императора, който беше любител на двойното прецакване.

— Съвсем не, сър. Не бихме искали, сър, освен ако не ни заповядате изрично. — И преди ван Дорман да каже нещо, Стен продължи: — Всъщност, адмирале, щях да уговоря с вашия секретар да ме приемете днес, за да направя едно предложение.

Ван Дорман чакаше.

— Сър, макар че не можем да пуснем никого близо до корабите, няма причина хората да не ги видят. Всеки в Кавит е гледал как излитат и кацат.

— Имате някаква идея — отбеляза ван Дорман.

— Тъй вярно, сър. Има ли някаква пречка да прелетим над площада? Може би след като произнесете речта за откриване на празненствата?

— Хъм… — проточи адмиралът. — Наблюдавал съм вашите действия. Много зрелищно… въпреки че вече изразих мнението си за ниските бойни качества на поверените ви съдове. Затова пък са много, много ефектни.

— Тъй вярно, сър. А моите офицери имат голям опит в атмосферния висш пилотаж.

Ван Дорман дори се усмихна.

— Не е изключено, капитане, да съм бил твърде суров в преценката си за вас. Стори ми се, че изобщо не вземате присърце интересите на нашия флот. Може и да съм се заблуждавал.

— Благодаря ви, сър. Но това не е всичко.

— Продължете.

— Ако сте готов да ни разрешите, бихме могли да направим чудесно представление с фойерверки, докато прелитаме.

— Сред боеприпасите ни не са предвидени фойерверки.

— Съзнавам това, сър. Но е възможно да заредим с халосни снаряди скорострелните оръдия и да свалим бойните глави от някои остарели ракети, които държим на склад.

— Да, помислили сте и за това. Ще е много вълнуващо. А и така ще се отървем от няколко парчета старо желязо, преди да са ни издърпали ушите при следващата обща инспекция, че още ги съхраняваме.

Стен се досети, че ван Дорман пуска майтап. Засмя се.

— Много добре. Наистина много добре. Ще ви издам разрешение още днес. Капитане, според мен започваме да уеднаквяваме мисленето си.

„Господ да ни пази от това“ — примоли се Стен.

— И още нещо, сър.

— Друга идея ли ви хрумна?

— Не, сър. Имам въпрос. Целият ли флот ще бъде достъпен за разглеждане, както казахте?

— Освен два охранителни кораба — така предпочитам.

Стен отдаде чест и излезе.

Във военния съвет участваха Стен, Алекс, Ш’аарл’т, Естил, Сека и Сътън. Събраха се в една ремонтна работилница в доковете на ескадрилата.

— Значи, всичко това е само за ваше сведение — започна Стен.

Преразказа им разговора с ван Дорман. Другите офицери мълчаха около минута, докато смелят новината, после си придадоха изражението „що за скапана идиотщина, но ти си шефът тук“.

— Може и замисълът ми да е налудничав. Помислих си обаче, че ако съм таанец и искам да налучкам момента, когато да подхвана гърмежите, Денят на Империята никак няма да е лош избор. Всеки проклет кораб, с който разполага чудесният ни адмирал, ще бъде сложен в редичките. Ще ни охраняват два тактически кораба и пеши патрули по брега.

— Не си се сетил зле — одобри Алекс. — Като ги гледам таанците, не си падат по церемонии от рода на обявяване на война.

— А ако ни цапардосат — добави Ш’аарл’т, — предпочитам да не ги чакам на земята.

— Ако искате, обвинете ме в тъпота — намеси се Естил. — Но да речем, че сте прав. И ние сме във въздуха, когато — и ако — те ни връхлетят. Но, моля да ме извините… с гнусни фойерверки?

Алекс изгледа възхитен лейтенанта. Май за пръв път изтърваваше такава думичка, откакто бе получил офицерско звание. Пребиваването в ескадрилата от „комари“ се отразяваше благотворно на характера му.

— Именно, лейтенант — потвърди Стен. — Ще си носим страхотни фойерверки — марка „Гоблин“, „Лисица“, „Кали“. Ван Дорман ни разреши да ошушкаме арсенала му… и ние ще се възползваме.

Тапиа се разсмя.

— Какво ще стане, ако грешиш… и старият Дебилман си поиска фойерверките?

— Ще има шумна сценка и всички ние ще си търсим нова работа. Е, гласуваме ли?

Ван Дорман вероятно би уволнил Стен на секундата дори само защото ръководеше ескадрилата си с някакви наченки на демокрация.

Разбира се, Килгър беше „за“ с две ръце. Тапиа — също. Сека и Ш’аарл’т отделиха малко време за размисъл и се присъединиха към тях. Естил се подсмихна.

— Параноиците трябва да са сплотени — каза и вдигна ръка.

— Отлично. Господин Сътън, подгответе екипите си и няколко грависледа.

— Слушам, сър. Впрочем ще възразите ли, ако се окаже, че някои от моите момчета изобщо не са на „ти“ с математиката и са взели повечко оръжие?

— Господин Сътън, самият аз не успявам да преброя до десет, без да си събуя чорапите. Хайде, накарайте ги да се размърдат.

42.

Сеньор Еку се рееше над пясъка, пресят и подбран по безупречната си белота — по-бял дори от мъничките сензори, подаващи се като мустачки от крилете му. Той се спусна още малко към градината, потръпна от отвращение и леко размаха едно помощно крилце. От пясъка се надигна прашно облаче, а сеньор Еку се върна на мястото си.

Лорд Феерле го караше да чака почти два часа. Обзелото го нетърпение, общо взето, не беше свързано с проточилото се чакане. Сеньор Еку принадлежеше към раса, която ценеше изтънченото разтягане на времето. Но не и сега, не и в тази среда.

Предположи, че го бяха довели в пясъчната градина, защото лорд Феерле иска да го впечатли със своя артистичен усет, с проникновението си. Освен със своето търпение съществата от расата манаби бяха прословути и с чувствителността към зрителни стимули.

Пясъчната градина представляваше идеално кръгла плитка падина с радиус около половин километър. Из този терен бяха разположени точно десет камъка с големина от пет метра до една трета от метъра. Всеки камък имаше различен цвят — земни оттенъци от плътна чернота до оранжево. И всички бяха поставени с математическа прецизност на подходящи разстояния един от друг. Най-студеното произведение на