Императорът подскочи и се убоде с иглата на поредния медал. Лимбу вече се виждаше размазано от бързане — набит кафяв силует, който плесна един бутон на кръста си и понесе с все сила Императора към отвора, внезапно зейнал в стената.
Каквото и да се случеше, той беше длъжен да изпълнява недвусмислени заповеди, в които нямаше място за влечението на гурките към разгорещени схватки.
Ракетата се заби почти безупречно. Тънкият нос се смачка, както бе предвидено, за да й позволи да увисне на място за една микросекунда. Насочената ударна вълна от първия атомен заряд разкъса защитата. Ракетата продължи да се нагъва и тогава избухна втората бомба.
И Аръндел, сърцето на Империята, изчезна в ядрото на новородено слънце.
45.
Докато бавно провираше бойната си кола през отломките, които доскоро бяха главната улица на Кавит, Стен преценяваше хаоса. Това не беше нито първият град, нито първият свят, на който попадаше след края на приказките и началото на пукотевицата. Но май за пръв път се нахакваше на самото дъно във война, обхванала цялата Империя.
Напомни си, че всеки опит е ценен, а така отбягваше тревогите за Бриджит.
Щом се свечери, той спусна своите като по чудо невредими кораби в базата на Кавит. Понякога измамите са пътят към спасението — бе разположил запасите си в един зарязан склад на изпитателните докове. И така оръжията и мунициите, осигурени от Сътън, останаха непокътнати от таанската атака.
Стен заповяда на корабите си да попълнят снаряжението и незабавно да се върнат на ниска орбита. А самият той се канеше да научи в щаба на флота колко лошо е положението.
В базата на Кавит бушуваше бъркотия от пушеци и пламъци.
Той си присвои една бойна кола и се отправи към хотел „Карлтън“. Предложи, че ако нещо от сградата е оцеляло, остатъците от щаба на ван Дорман ще са там.
Доколкото виждаше, град Кавит не бе пострадал много тежко. Главната му улица — Имперският булевард — бе отнесла малко запалителни или бризантни бомби и ракети, но повечето сгради не бяха разрушени. По нощните улици нямаше други цивилни освен спасителни отряди и пожарни команди. Въпреки вкоренените заблуди при бедствие хората обикновено се сплотяват или се спотайват в домовете си — размириците и грабежите винаги са съществували само в слуховете.
Той отклони бойната кола, за да профучи край нея гравислед с набързо боядисани червени кръстове по опорите за кацане. В далечината се чуваше шум от сражение — превземаха центъра за електронно разузнаване: понеже таанците не кацнаха, революционерите, нападнали центъра, вече измираха до последния.
Стен нито знаеше, нито му пукаше какво означава тази стрелба. И без нея всичко беше достатъчно зле. Спря бойната кола пред „Карлтън“ и тръгна към входа.
Отбеляза кисело, че мерките за сигурност са се подобрили — провериха го трима часови. Но някои неща не се променяха. Двамата постови в парадни униформи взеха за почест уилигъните си, когато той изкачи стъпалата. Стен се питаше дали някой от тях се усеща, че униформите им са опръскани с кал, кръв и може би следи от повръщано.
В град Кавит цареше хаос, но в щаба на адмирал ван Дорман беше по-страшно. Стен отчаяно се нуждаеше от сведения колко тежки са щетите, а и от нови заповеди. Започна с оперативното управление на флота. Там беше тъмно и безлюдно. Само компютърните терминали просветваха с анализи на злополучния ден. Един техник мина оттам и му каза, че май целият персонал на управлението бил загинал.
Прелестно. Значи щеше да си опита късмета в разузнавателното управление.
Би трябвало веднага да се досети какво става, щом видя вратата широко отворена без никакви часови отпред.
Вътре се натъкна на безумие в най-буквалния смисъл.
Капитан втори ранг Ладислав седеше пред един терминал и програмираше и препрограмираше. Радостно поздрави Стен и му показа какви ще са дислокациите сутринта, като придвижваше оцветените точки, символизиращи корабите на 23-ти флот, по звездната карта на едната стена.
Таанците щели да бъдат отблъснати безпроблемно, заяви той. Стен знаеше, че повечето кораби, с които капитанът сякаш играеше шах, лежат разбити и димящи на площадките за кацане в базата.
Усмихнато се съгласи с Ладислав, после пристъпи зад него, извади с една ръка приспивателна инжекция от медипакета на колана си и я заби в кръста му. Ладислав тутакси положи глава върху разпечатаните си фантазии, а Стен тръгна към кабинета на ван Дорман.
Адмирал Ксавие Рийн ван Дорман беше абсолютно невъзмутим и съсредоточен. Неговият команден център беше оазис на спокойствието.
Стен видя как Бриджит надникна през открехнатата врата към жилището на ван Дорман и благодари на Онзи там някъде, че още е жива.
Ван Дорман разглеждаше екрана с текущите данни над бюрото си. Стен също се обърна натам и трепна — не бе очаквал да е чак такава съсипия. На практика 23-ти флот не съществуваше.
На зазоряване силите му се състояха от един тежък кръстосвач — „Блатен паток“, два леки кръстосвача, тринадесет разрушителя, петдесет и шест разнообразни и остарели патрулни кораба, миноносци/миночистачи, тактическата ескадрила на Стен, един болничен кораб и обичайната шарения от снабдителни и ремонтни съдове.
От екрана за данните личеше, че единият лек кръстосвач е унищожен, а другият — сериозно повреден. Шест разрушителя бяха извън строя, както и половината леки бойни кораби и съдове за поддръжка.
Странно — „Блатен паток“ не беше засегнат. Беше оцелял благодарение на атаката на Сека срещу „Форез“. Атаго бе набелязала „Блатен паток“ като мишена за своя флагман.
Стен получи прости заповеди — да държи тактическите си кораби в космоса, Ван Дорман щял да му осигурява всевъзможна подкрепа, докато положението не се подобри. Стен получаваше и пълна свобода на действие. Каквото и съдействие да поискал от разузнавачите и оперативниците, щели да му го окажат… Значи трябваше да разчита на един луд и купчина трупове.
„Направо великолепно!“
Слушам, сър, господин адмирал.
Напето отдаде чест и му беше отвърнато с не по-малък плам. Забеляза празния поглед в очите на ван Дорман и се позамисли.
Щом излезе в коридора, Бриджит се хвърли да го прегръща и се завайка. Майка й загинала при атаката. Нищо не й останало. Нищо.
Може би Стен трябваше да остане при нея тази нощ. Но го възпря студенината, която го обвиваше още от смъртта на родителите му преди години на Вулкан, подхранвана от видяната смърт на твърде много от приятелите му по чашка. Само я прегърна за сбогом и забърза към комуникационния център. Искаше „Гембъл“ да кацне, за да го вземе.
Корабът се спусна устремно насред булеварда пред „Карлтън“, а Стен намери време да се изуми на самообладанието, проявено от ван Дорман.
Още една загадка. И то заслужаваща да не я изпуска от очи, каза си той, докато тичаше към отворения люк на „Гембъл“.
Скоро забрави за ван Дорман, Бриджит и сериозната вероятност да умре заедно с хората си в системата Калтор. В ума му остана само „пълна свобода на действие“…
46.
Вечният император зърна нещо и се заклатушка натам в тромавия си антирадиационен скафандър през ядреното опустошение, останало от огромната розова градина. Зад него с готови за стрелба уилигъни се придвижваха двама гурки в скафандри — капитан Лимбу и един наик. Над тях и малко по-назад се рееше бойна кола, оръжията й се въртяха, покривайки околността.
Лимбу успя да натика Императора в оборудваната с генератор на Маклийн тръба, която се спускаше 2000 метра до подземното убежище и център за управление под замъка, после се гмурна след него.
