— Именно за това говоря. — Спиндарът изпухтя. — Базата в Кавит изобщо не отговаря на представата ми за бърлога-убежище.
— Първият проблем е — започна Стен, — че ван Дорман за нищо на света не би одобрил прехвърляне извън планетата на корабите, припасите и твоите хора от поддръжката.
— А имате ли намерение да го уведомите?
— Не ми се вярва дори да забележи — вметна Естил.
— Значи се договорихме. Вторият проблем — как да преместим целия този дракх? И без това нямаме никакво място за товари в корабите.
— Предвидих затруднението — успокои го Сътън. — По случайност един цивилен ми дължи услуга. Ама огромна.
— И той разполага с кораб, разбира се.
— Разбира се.
— А как — скептично се обади Ш’аарл’т — го е опазил от мобилизация?
— Въпросният кораб… хъм… се използва за превоз на отпадъци.
— Значи е таратайка за боклуци?
— По-лошо. За човешки отпадъци.
Стен тихичко подсвирна.
— На техничарите страшно ще им хареса да пътуват в лайновоз.
— Думичка няма да обелят, капитане — възрази Килгър. — Щото и те знаят, че бездруго са затънали в говна.
— Много остроумно, господин Килгър. Ще оставя на теб да им съобщиш.
— Няма проблеми, момко. Да спомена още една дреболийка. Някой намислил ли си е вече къде ще се спотайваме?
— Горкото същество — произнесе със съчувствие Ш’аарл’т и една от лапите й погали Алекс по главата. Той така бе свикнал с нея, че дори не трепна. — Къде да се денем освен при другите крадци като нас?
— Бре, проклет да съм! Права си, Ш’аарл’т. Акълът ми е изфирясал.
— Ромни! — възкликна Стен.
— Именно — натърти тя. — Ако някой успее да остане невидим за таанците, това ще са контрабандистите.
— Уайлд май е кривнал наляво, когато е трябвало да скочи надясно — мрачно отбеляза Килгър.
Стен си замълча. Спускаше „Гембъл“ към разбития купол на Ромни. Другите три тактически кораба и транспортният чакаха на разстояние колкото диаметъра на планетоида.
— Никакви електронни сигнали, сър — докладва Фос.
Ако таанците дебнеха в засада, уредите непременно щяха да засекат нещо. Стен намали мощността и „Гембъл“ бавно слезе през дупката, пробита в купола.
Ромни приличаше на гробище.
Стен преброи шест… не, седем пръснати на отломки кораби по площадката. Вместо щаба на Уайлд намериха само кратер. Другите здания — комуникационният център, жилищата, хангарите и огромните складове — бяха в руини.
— Повикайте останалите кораби — заповяда той. — Да се разположат по площадката. Искам целия личен състав в скафандри и строен пред първия хангар след един час.
— Елате по-близо — нареди Стен.
Строят се разпадна, всички се струпаха в полукръг около своя командир.
— Фос, Килгър — какво намерихте?
— Както изглежда — предпазливо сподели спецът по електроника, — Уайлд и контрабандистите му са отнесли изненадваща атака.
— И са ги нападнали таанците — добави Алекс. — Намерихме три неизбухнали ракети.
— А трупове?
— Не, туй е най-смахнатото. И едничък няма. Складовете пък са опразнени до шушка.
— Не е ли възможно таанците да са кацнали и да са ограбили стоката?
— Без да приберат и арсенала на Уайлд ли?
Килгър посочи изоставената ракетна батарея „земя — космос“, която май беше непокътната. Стен кимна. Анализът на електрониката, с която работеше Фос, и преценката на Алекс, натрупал опит в „Богомолка“, съвпадаха с неговите догадки.
— Добре. Е, войскари, това ще ни е вторият дом. Господин Сътън, транспортният кораб да бъде разтоварен на секундата. Всички участваме. После отпрашвате с пълна мощност обратно към Кавит. „Ричардс“ ще ви придружи. Искам да отмъкнеш сглобяеми херметични куполи — колкото намериш. Фос, обясни на господин Сътън какво да ти потърси в Кавит, за да инсталираш тук станция за засичане на противник. Помисли какво можеш да спасиш от електрониката на Уайлд. Ето какъв е планът, приятели. Това е нашата предна база. Ще напъхаме куполите вътре в хангарите и складовете. Ще поразбутаме някои от по-малките сгради, ще ги понатрошим и ще ги използваме за прикрития. Дори ако таанците решат пак да проверят какво става на Ромни, ще видят мъртъв свят.
„Стига да разчитат самонадеяно на визуалното наблюдение — продължи той мислено, когато освободи хората да си вършат работата. — Ако са поставили душачи или топлинни сензори в купола… спукана ни е работата“.
И все пак тук имаха по-голям шанс, отколкото на Кавит.
48.
Най-важният въпрос, който все се въртеше из главите на съществата от 23-ти флот, беше защо таанците не повтаряха удара по Кавит.
Щетите, които бе нанесла тактическата ескадрила на Стен — унищожаването на два кръстосвача и различни атмосферни съдове, както и повредите на „Форез“ и щурмовия кораб, — едва ли можеха да обезсърчат таанците. Вероятно само пълният разгром на флота, командван от лейди Атаго, би постигнал подобна цел.
А нямаше съмнение, че 23-ти флот вече не е заплаха за никого. С изключение на тактическото звено на Стен разнебитените сили на ван Дорман, общо взето, бяха безпомощни.
Същия въпрос си задаваха и екипажите, подчинени на лейди Атаго.
Десантите извън тази система бяха много успешни. Атаго и адмирал Деска тъкмо прекрояваха плановете си за нахлуване на Кавит, когато се получи заповедта. Лейди Атаго трябваше да се яви незабавно пред Таанския съвет, за да получи нови разпореждания, а нейният флот — да затвърди постигнатото без нови сериозни атаки срещу имперските сили.
В очакване лейди Атаго да се завърне адмирал Деска пришпорваше още по-безмилостно ремонтните бригади, които се занимаваха с „Форез“, и се взираше в стенния екран, на който личеше размахът на таанските победи… поне онези, за които съобщаваха таанците или Империята.
На екрана Деска бе откроил с оранжево таанските системи, със синьо — имперските, а с червено — новите завоевания. Показани във времето, те имаха много внушителен вид — таанците все повече разпростираха червените си пипала и проникваха дълбоко в пространството на Империята. Само шепа системи още изпъкваха в небесен оттенък, както и онези в дъното на екрана — световете, атаките срещу които предстояха.
Синьото блещукане на системата Калтор будеше срам у Деска. Той се бе провалил. А таанците не понасяха неуспехите.
Дори повърхностното запознаване с езика им показваше ясно това, както и проблемите, с които всяка лишена от войнственост култура се сблъскваше в опитите си да се разбере някак с таанците. Понеже тази „раса“ или „култура“ беше сбор от различни воински общества, езикът им също гъмжеше от войнишки жаргон и особени думички. Положението се заплиташе още повече заради решението на първия Таански съвет, че тяхната раса се нуждае от начин на общуване, подобаващ за бойци. Затова изкусни езиковеди
