Флотът на прокълнатите

бяха създали особено наречие, в което една и съща дума имаше множество значения. Така се подразбираше и емоционалната й наситеност.

Три примера: глаголът акомита означаваше и „предавам се“, и „прекратявам съществуването си“; мелтах — и „унищожавам“, и „постигам успех“; верлач — и „завоювам“, и „посрамвам“.

Адмирал Деска съзнаваше, че шансът лейди Атаго въпреки покровителството на лорд Феерле да получи заповед за изчистване на позорното петно от флота си чрез ритуално самоубийство е твърде голям. Съмняваше се, че на човек с нейния ранг биха отредили по-лоша участ. Знаеше и че в такъв случай ще сподели съдбата й.

Наложи си да изпадне в четвъртото равнище на състоянието „дхиана“ — без мисъл, без страх, без съмнения. Така дочака кръстосвача, който караше или лейди Атаго, или новия командир на флота, да съедини въздушния си шлюз с „Кисо“.

Шлюзът се отвори и лейди Атаго стъпи в „Кисо“. Деска си позволи миг на надежда. Увеличи изображението на екрана и лицето й го запълни. Разбира се, тази маска с класически черти нямаше никакво изражение. Той изключи монитора. Атаго щеше да му каже вестта, когато намери за добре.

Така и направи.

Таанският съвет наистина не се бе зарадвал на провала. Други адмирали, неизпълнили докрай поставените им цели, вече бяха изгонени от флота, понижени или снети от длъжност. Деска допускаше, че и Атаго е била набелязана за уволнение. Но продължаващото имперско присъствие в световете на Калтор им бе подсказало друг план. Адмиралът с изненада научи, че негов автор бил не покровителят на лейди Атаго лорд Феерле, а полковник Пастур.

— Това не съвпада с нашите очаквания — каза индустриалецът, — но и в този плевел може би е скрита бъдеща реколта.

— Продължете.

— Бих предположил — натърти Пастур, взрян в стенния екран, — че тази система Калтор се набива и в очите на Императора, както в нашите.

— Вероятно — съгласи се лорд Феерле.

— Значи сме единни в мнението, че един от основните фактори за нашата крайна победа е склонността на Императора да се опира в оценките си както на разума, така и на чувствата?

— Предъвквате стара хапка. Разбира се.

— Проявете търпение. Не съм от отдавнашните членове на този съвет и нямам вашия опит във вземането на толкова важни решения, затова разсъждавам на глас. И така, всички приемаме това като факт. А вторият факт е, че Императорът сигурно се стреми към някакъв успех, за да му останат верни съществата, които още не са минали на наша страна.

— Ще приемем и това като факт — подкрепи го лорд Вихман.

— Като се опираме на тези два факта, предлагам да уредим три надеждни източника на разузнавателни сведения… нека бъдат четири… да пробутат на Империята версията, че причината за провала ни в системата Калтор е некомпетентно командване и използване на второстепенни сили.

— Аха… — кимна Вихман.

— Именно. Може би ще внушим на Императора да прати там други сили освен онзи мижав флот, който вече разгромихме. Щом подкрепленията кацнат, ние ще стегнем примката.

— Сърцевината на идеята ви е здрава — одобри лорд Феерле. — Има още един факт. Известно ни е, че този… — докосна един бутон, за да опресни паметта си — 23-ти флот е лошо ръководен и е подавал неверни разузнавателни сведения. Естествено, не бива да правим промени в собствените си сили, иначе ван Дорман може да вдигне тревога. Планът е великолепен. Изразявам възхищението си към полковник Пастур за хитростта му на боец.

Огледа останалите двадесет и седем члена на съвета. Не се налагаше да гласуват.

— Бих добавил още нещо — обади се лорд Вихман. — Дали не е по-разумно да подкрепим лейди Атаго с един от резервните десантни флотове? Така имперските сили ще бъдат не само победени, но и напълно унищожени.

И потърси с поглед одобрението на лорд Феерле.

— Така ще постъпим. Решено — заяви Феерле и се обърна към екрана, на който се виждаше лейди Атаго. — Това е всичко. Когато се завърнете във флота си, по куриер ще ви бъде изпратен пълният оперативен план.

Нейният екран угасна. Феерле още се взираше в гладката сивота. „И дано този път ти провърви в битката — заръча мислено. — Провалиш ли се още веднъж, няма как да те опазя“.

Заповедите бяха дадени, преди кръстосвачът с лейди Атаго да излети от Хийт — три напълно комплектовани таански десантни корпуса с придадените им снабдителни, ремонтни и щурмови съдове щяха да бъдат добавени към нейния флот, а дезинформацията щеше да бъде пусната веднага.

Изобщо не беше необходимо да го правят. Вечният император вече бе заповядал на генерал-майор Йън Махони и неговата Първа гвардейска дивизия да разположат фронтовата си оперативна база на планетата Кавит.

49.

Единствената надежда за оцеляване на Стен и четирите му тактически кораба беше да не се мяркат на места и в моменти, където и когато ги очакват. Дори една таанска корвета, ако беше подготвена да ги посрещне, имаше предостатъчно оръжие да заличи безследно всеки кораб от клас „Бълкли“. Стен непрекъснато втълпяваше на хората си да се смятат за рибка лещанка сред цял рояк акули.

След като си намериха сравнително незабележима база, трябваше да си подберат цели, по които да удрят и да се измъкват с някакъв шанс да си опазят кожите.

Трите най-близки до Калтор звездни системи гъмжаха от таански кораби, които бяха нащрек и жадуваха за слава. Екипажите на Стен можеха да удрят само неочаквано, и то там, където ще нанесат най-много щети.

Значи им оставаха снабдителните маршрути на таанците.

Разбира се, те се охраняваха най-добре в близост до системата Калтор. Ами по-надалеч, около собствените звездни системи на врага? Таанците едва ли щяха да прахосват за това гориво, кораби и хора, защото единствените имперски сили, способни да се доберат дотам, бяха остатъците от флота на ван Дорман. Сигурно предполагаха, че тактическите кораби, попречили на първата десантна операция, имат твърде ограничен обсег, за да навлязат в собствената им империя.

Тактическите кораби наистина имаха ограничен обсег — заради боеприпасите и дажбите, не заради горивото. Всеки от тях носеше количества АМ2, които щяха да му стигнат за половин година непрекъсната работа.

Стен се надяваше, че таанците не му отстъпват в логичните разсъждения.

Затова четирите кораба от ескадрилата се превърнаха в паразити. Присвоиха си проучвателен кораб, чиито двигатели бяха съсипани при първото таанско нападение, излетяха с него на буксир от Кавит (опитът на Тапия с влекача се оказа безценен) и го натъпкаха с припаси на Ромни. И пак излетяха, теглейки го.

Отначало се отнесоха далеч встрани от световете, които таанците бяха окупирали. И някъде насред пустошта промениха курса към ядрото от таански звездни системи.

Напредваха съвсем бавно с опипващи околността сензори час след час, хората от екипажите или бяха на вахта, или почиваха за малко. Знаеха (тоест отчасти знаеха, а отчасти се надяваха пламенно), че могат да засекат всеки вражески кораб, преди той да ги е открил. Не тършуваха слепешком. Стен предположи, че ще има поне един маршрут от средищния свят Хийт към наскоро завзетите системи близо до Кавит. Прокара на картата права линия, очерта и вероятните, още неизвестни маршрути към тези светове.

Две седмици след потеглянето се запасиха за последен път от проучвателния кораб, настаниха го в ниска орбита над една необитаема планета и запълзяха нататък. Малките износени системи за рециклиране на въздуха вече стенеха от претоварване, корабите и екипажите се вмирисваха като твърде дълго носени