Флотът на прокълнатите

изкуството, което сеньор Еку бе виждал през преживените от него повече от сто години. Докато чакаше — вече два часа, — разсъждаваше какво ли се е въртяло из ума на лорд Феерле, когато го е създавал.

Догадките му не бяха приятни. Ако поне един камък не си беше на мястото или пясъчен участък не притежаваше съвършенството на всичко наоколо, щеше да се почувства много по-добре. Бе опитал да промени общия облик със самото си присъствие.

Тялото на сеньор Еку беше черно с намек за червено точно под краищата на крилете. Опашката му се проточваше на три метра и се стесняваше до връх там, където в далечното минало на неговата раса бе имало шип. Той опита да се прехвърля от точка на точка и да увисва задълго, за да наруши чисто физически студеното съвършенство на градината. И някак все се озоваваше там, откъдето бе тръгнал. Всъщност неговото телесно присъствие на съвършено подбраното положение още повече допринасяше за психологическата грозота на това място.

Дори според условната таанска десетобална скала лорд Феерле трябваше да получи оценка под нулата като дипломат. Сеньор Еку можеше да отсъди по въпроса най-авторитетно. Неговата раса се бе прочула с дипломатичното си поведение — това беше и причината лорд Феерле да настоява за идването му тук.

Ако обстоятелствата бяха други, сеньор Еку щеше да си тръгне с дипломатическа свада още след първия половин час. Гневът от нанесено оскърбление може да бъде и ценно оръжие в отношенията между звездните системи. Но не и при тези обстоятелства. Той не беше убеден, че манаби ще успеят да запазят традиционния си неутралитет, камо ли пък бъдещето си, ако таанците и Империята продължат по пътя към сблъсъка.

Затова щеше да чака, да разговаря и да види какво ще се случи в тази скверна градина, която беше нагледна проява на таанското съзнание.

Мина още половин час, преди лорд Феерле да се появи. Той се държеше учтиво, но рязко, сякаш той е трябвало да чака, а не поканеният манаби. Феерле очерта общо сегашните отношения между Империята и Таан. Манаби знаеше всичко това с изключение на по-незначителните подробности. Опълчи се срещу липсата на търпимост у Феерле, като му го каза.

— Милорд, това е достойно за учебник обобщение на ситуацията. Много похвално. Почти елегантно в пестеливостта си. Но аз все още не виждам каква е моята роля.

— Ще бъда откровен — отвърна Феерле. — Възнамеряваме да започнем бойни действия с цялата си мощ.

И трите стомаха на сеньор Еку се свиха. Лигавицата им бе подлагана на тежки изпитания и преди чак до състояние, в което той се съмняваше ще може ли да яде отново любимите си микроорганизми. Този път обаче ги сполетя истинско бедствие.

— Умолявам ви да размислите, милорд — каза той. — Нима позициите ви са толкова несъвместими? Наистина ли е твърде късно за разговори? Моят опит подсказва…

— Затова ви поканих тук — прекъсна го Феерле. — Има изход. Начин да избегнем тоталната война.

Сеньор Еку позна, че този човек бълва лъжи между лъскавите си зъби. Не би си позволил обаче да спомене това.

— За мен е голяма радост да го чуя. Предполагам, че имате нови искания. Може би за компромис? Будещи загриженост области, които налагат точни договорености?

Феерле прихна.

— Говоря за съвсем друго нещо. Няма да се задоволим с нищо по-малко от безусловна капитулация.

— Милорд, позволете да отбележа, че това не е особено добър начин за подновяване на преговорите — промърмори сеньор Еку.

— И все пак точно с това смятам да започна — отсече Феерле. — Разполагам с фиш, в който е изложена нашата позиция. Ще ви бъде връчен, преди да заминете за Първичен свят.

— С какъв срок ще разполагат емисарите на Императора, за да дадат отговор?

— Три И-денонощия — каза лорд Феерле безизразно.

— Но, милорд, не е възможно. Ще е необходимо чудо дори за да се добера до Първичен свят за толкова време, камо ли да предам посланието по съответните канали.

— Въпреки това им даваме три денонощия.

— Милорд, вслушайте се в разумните доводи!

— Значи отказвате?

Сеньор Еку проумя всичко. Феерле искаше този отказ от него. По-късно би могъл да заяви, че е направил всичко по силите си да предотврати всеобхватната война, но манаби не е пожелал да се заеме с мисията. По неволя се възхити на плана му, както се възхищаваше на съвършено грозната му градина. Защото принципите на неговата раса правеха немислимо съгласието с подобна мисия.

— Да, милорд. Опасявам се, че трябва да откажа.

— Така да бъде.

Без нито дума повече лорд Феерле му обърна гръб и се отдалечи по белия пясък. Сеньор Еку размаха криле и след секунда се издигаше, а самочувствието му и неутралитетът на неговата раса се превърнаха в отломки.

43.

Метеопрогнозата за Деня на Империята разочароваше — облачно с кратки превалявания, понякога силни. Противно време за празник… но то щеше да спаси живота на хиляди същества от Кавит, а може би да допринесе и за оцеляването на Стен в този ден.

Едно денонощие по-рано той забрани на екипажите да напускат района на ескадрилата. Някои мърмореха — в 23-ти флот празникът беше не само повод за перчене, но и оправдание за тежко купонясване. Не че хората му имаха кога да се зъбят, бяха прекалено заети с товаренето и оборудването на корабите. А щом видяха бойните ракети и мунициите не само складирани, но и подготвени за зареждане, бързо схванаха, че се мъти нещо твърде необичайно.

Корабите бяха готови за излитане в 19.00. Стен се развесели, когато видя последния товар — наистина имаше фойерверки, с които Сътън се бе сдобил някъде на черния пазар. Стен потопи всички в хипносън и също се опита да отдъхне, но напразно.

Наметнат с дъждобран заради ръсещите понякога капки, той прекара нощта в крачене около корабите и в пристъпи на недоумение защо изобщо му се е искало да бъде човекът, който е начело на нещо.

Събуди хората си в един след полунощ.

„Кели“, „Клагет“, „Гембъл“ и „Ричардс“ се издигнаха почти безшумно точно в 2.30. Щеше да се зазори в 4.45 часа, а адмирал ван Дорман щеше да открие церемониите в осем сутринта.

Таанците също си имаха график, съобразен с този на 23-ти флот.

Месец по-рано един таанец, работещ в щаба на флота, копира фиша с програмата за Деня на Империята и незабавно го изпрати. Сега фишът заемаше малък екран в едната страна на командната зала на „Форез“. Нито лейди Атаго, нито адмирал Деска имаха нужда да си опресняват паметта с него.

Наблизо се рееше втори, наскоро довършен линеен кораб — „Кисо“, от същия клас като „Форез“. Таанският боен флот чакаше в самите покрайнини на звездната система, където се намираше Кавит. Почти неизброими кръстосвачи, разрушители, щурмови и десантни кораби попълваха флота.

Други флотове, не по-малко внушителни, имаха свои набелязани цели из Пограничните светове. Лейди Атаго трябваше да унищожи 23-ти флот и неговата база на Кавит.

Точно в определения момент тя заповяда атаката да започне.

Сензорите с голям обсег, пръснати надалеч около планетата, бяха унищожени, заглушени или получаваха фалшиви данни, които да препредават. За да е сигурно, че никой няма да вдигне тревога, в 5.00 часа сутринта пет отряда таански командоси (някои обучени в стопанството на Фреда) нападнаха центъра за електронно разузнаване на 23-ти флот. После други таанци, облечени в точни копия на флотски униформи, заеха центъра.

В 7.30 основните елементи на флота, командван от Атаго, достигнаха границите на атмосферата. В двата охранителни кораба измъчените от махмурлук екипажи въпреки дадените им заповеди зяпаха на