променлив, но въпреки това върши работа, си имаше собствена теория — таанците са разработили секретно оръжие.
Нямаше нищо изненадващо във факта, че техническите специалисти от неговия флот повтаряха като ехо твърдението му. Знаеха от кого зависи сладкият животец.
Махони изслуша учтиво теорията на адмирала, издаде някакви уклончиви звуци и прекъсна връзката. Вече имаше свои идеи и хората му се бяха разшетали.
Всяка войска е тромаво чудовище не само заради количеството сила, което може да употреби, а защото проявява склонност да се вкопчва във всеки план, постигнал нещо веднъж-дваж, докато не бъде доказано, че врагът му е намерил цаката. Това води до жертви сред своите, понякога стъписващо големи, но нерядко дори и в тези случаи никой не си извлича поука.
Например в една от войните на Земята през 1914–1918 г. по местното летоброене бойните действия стигнали до безизходицата на окопните престрелки — противниците водели сраженията от вдълбани в земята неподвижни позиции. Командирът на една от страните, някой си Хейг, заповядал на своите части да атакуват в стройни редици с маршова стъпка. И шестдесет хиляди мъже от неговите войски загинали само през първия ден.
След подобна касапница всеки човек, който не е окончателно изкуфял, би подал оставка поради гибелната си тъпота или би намерил друго тактическо решение. Но с твърде оскъдни изключения същият боен план продължил да се прилага, докато войната не забуксувала от изчерпване на силите… и всеки път броят на дадените жертви бил не по-малко катастрофален.
Таанците също можеха да бъдат порицани за подобна умствена леност. На повече от сто свята внедряването на агенти, които на място да насочват с лазер бомбите или ракетите, им донесе великолепни успехи. Нямаше никаква нужда да измислят различен метод за бомбардировката на Кавит, предшестваща нахлуването. Особено след като разполагаха в града с множество агенти, както и с изобилие от обучени и предани членове на различните таански революционни организации въпреки загубите, които бяха понесли при провала в Деня на Империята.
Навикът несъмнено изигра своята роля в решението на лейди Атаго и адмирал Деска да използват бомби с лазерно насочване. Друг фактор вероятно беше тяхното напълно оправдано презрение към имперските сили. Имаше обаче огромна разлика между разпасаните мърльовци и наборните войничета от 23-ти флот и коравите мъже от Първа гвардейска дивизия. Вярно, Империята не бе водила мащабна война от много години… но Първа гвардейска имаше солиден опит в потушаването на местни огнища. Повечето хора в дивизията бяха военни от кариерата, почти половината имаха над двадесет години боен опит.
А градските боеве и претърсването бяха сред особените им умения. Из град Кавит имаше над петдесет контрольори на бомби, сврени на тавани или в изоставени сгради, или пък укрили се в отдавна подготвени като убежища офиси и апартаменти.
Два батальона гвардейци се включиха в операцията. Действаха на групи по пет души — същински юмруци с по пет пръста. Първият тропаше или звънеше, застанал встрани от вратата. Двама стояха присвити отстрани, насочили оръжията си. Последните двама заемаха позиция по-назад, за да прикриват със стрелба или да попречат на някой снайперист от прозорец. При всеки опит за съпротива или отказ да им отворят разбиваха вратата. Ако някой предположеше, че генерал Махони е склонен да погазва гражданските права, стига така да му е удобно, щеше да се окаже напълно прав. Пък и ако изобщо бъдеше създадена комисия да разследва действията му, това щеше да стане в случай, че опазят Кавит и победят във войната.
Грависледове с детектори за посоката на излъчване кръстосваха по улиците и над покривите.
Преди да налети следващата вълна таански кораби, за да пусне бомбите, откриха четиридесет и седем гнезда за насочването им — и или ги унищожаваха заедно с операторите, или таанците бягаха, като зарязваха всичко. Останалите десетина бяха набелязани и смазани, щом се опитаха да откроят целите с лазерите си.
Бомбите се разпиляха из града. Безвредно от военна гледна точка — само три по-важни цели понесоха щети. Само че опустошиха град Кавит. Загинаха шест хиляди цивилни. Военната гледна точка е твърде себична.
Таанците обаче не се измъкнаха невредими. Трите тактически кораба и рояк патрулни катери ги дебнеха по очакваната им орбита. Дванадесет таански тактически кораба бяха унищожени. Противникът предполагаше, че е разстроил противовъздушната отбрана на Кавит, и изпрати в тази атака второкласни и третокласни кораби.
Последваха още три вълни през определените от таанците тричасови промеждутъци. И трите бомбардировки бяха същински гаф. Загинаха още граждани — и имперски поданици, и таански заселници.
Тогава лейди Атаго промени тактиката си.
Стен — също.
Алекс спря да мънка и се обърна към Фос.
— К’во си ме зяпнал бе?
— Сър, не знаех, че си падате по селските песнички.
— Я не ме вземай на подбив. Още не съм ти дал оценка за служебна пригодност.
— Е, и? „Не ще дочакаш повишение, ще ти намерят много прегрешения, затуй главата горе, моите момчета, и майната им на фуражките проклети!“ — също си послужи с цитат Фос и добави лицемерно: — Сър!
Разбира се, канеха се да примамят и прилъжат не хубавеца сър Хю, а командващата таанските сили. И Стен нямаше намерение да използва ябълка, ако ще да е зелена и червена. Вместо нея под всеки тактически кораб бе окачена дълга обтекаема капсула. Вътре имаше пълен комплект за електронно противодействие, предназначен за монтаж в разрушител — далеч по-мощен, макар и не толкова усъвършенстван като подобната апаратура в корабите клас „Бълкли“. Капсулите и собствената електроника на тактическите кораби подаваха сигнали по дълги половин километър кабели към странните чудновато подредени многоъгълници долу. Смалената ескадрила висеше на двеста метра над главния космодрум.
— Я кажи честно, вярваш ли да сполучим? — попита Алекс.
— Че защо не? — отвърна с въпрос Стен.
— Аха… Ще попитам иначе. Ами ако сполучим прекалено?
— Ще направим „бум“.
— Не съм против да ме похарчат… ама не е никакъв кеф да те зачеркнат безследно.
Стен се досети, че след неуспеха с контролираните от земята бомбардировки следващият опит ще е по-традиционен.
Позна. Четири таански разрушителя изстреляха залпово ракети, насочвани от оператори в корабите, които се рееха на километър над повърхността на четиристотин километра от град Кавит.
— Засичам изстрелване… засичам множествени цели… — изведнъж обяви Фос с равен глас, приковал поглед в екрана.
От „Клагет“ и „Ричардс“ занареждаха същите съобщения.
— Всички кораби — в готовност — заповяда Стен. — По мой сигнал включвате… сега!
Фос докосна един бутон и капсулата за електронно противодействие оживя с бръмчене.
Таанските оператори управляваха ракетите си по визуалните и радарните данни, постъпващи в шлемовете им. Зрителните сигнали бяха твърде лесни за потискане със смущения. Без да се суетят, таанците насочиха цялото си внимание към радарите.
