Флотът на прокълнатите

Не намериха нищо. От апаратните кабини до машинното отделение корабът беше напълно безлюден. Всички спасителни катери си бяха по местата. Всички скафандри — от малките аварийни до двуместните работни капсули, бяха подредени старателно.

Решиха, че ще са по-спокойни, ако продължат претърсването с готови за стрелба оръжия. Ш’аарл’т бе включила записващо устройство на колана си и непрекъснато съобщаваше на „Гембъл“ какво става. Огледаха каютите на екипажа. Не само бяха пусти, но и шкафчетата за вещи се оказаха празни.

Деджийн провери складовете. И те бяха празни, все едно „Галкин“ не е бил снабден с нищо преди излитането.

Ш’аарл’т пренебрегна студените тръпки на уплахата и отиде в командната зала. Намери корабния дневник и го превъртя за стари записи. Танкерът от Имперския флот „Галкин“ под командването на капитан Али Ремо бе излетял от планетата Меер преди шест цикъла. Пълен личен състав — 42 офицери, 453 нисши чинове. Капитан Ремо бе отбелязал прилежно, че текущият личен състав съгласно получените разпореждания е шестима офицери и тридесет и четирима нисши чинове.

„Галкин“ бе изпълнявал заповед да се присъедини към 23-ти флот на Кавит.

Тя прескочи към последния запис в дневника:

„ИМПЕРСКА ДАТА… КОРАБНО ДЕНОНОЩИЕ 22, ТРЕТА ВАХТА. ДЕЖУРЕН ОФИЦЕР: Л-Т МЮРИЪЛ ЕРНДС, ВТОРИ ОФИЦЕР — МИЧМАН ГОРША, ДЕЖУРЕН В ДВИГАТЕЛНИЯ ОТСЕК — СТАРШИ СПЕЦИАЛИСТ МИЛИКЪН. ДВИЖЕНИЕ ПО НАБЕЛЯЗАНИЯ КУРС, НЯМА ЗАСЕЧЕНИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБЕКТИ. КОРАБНО ВРЕМЕ 22.40 — УЧЕБНА ОБЩА ТРЕВОГА, ПРОВЕДЕНА СЪГЛАСНО ЗАПОВЕД НА КАПИТАНА. ПОСТИГАНЕ НА ПЪЛНА ГОТОВНОСТ — СЛЕД 7 МИНУТИ И 23 СЕКУНДИ. УЧЕБНАТА ТРЕВОГА ОТМЕНЕНА В 22.56. РЕДОВНИЯТ ДОКЛАД ВЪВЕДЕН В 23.00“.

… и дневникът бе записал автоматично данните за състоянието на „Галкин“.

Стен крачеше напред-назад в командната зала на „Гембъл“ и слушаше напрегнато всяка дума на Ш’аарл’т.

— Всичко изглежда напълно нормално — съобщи тя. — Ако пренебрегнем факта, че малко след 23.00 часа всеки мъж, жена и същество на борда на „Галкин“ са решили да се изпарят.

Стен се озърна към Алекс. Набитият мъжага от планетата Единбург изглеждаше много начумерен.

— Хич не вярвам в призраци, ама… — подхвана той.

— Почакайте минутка! Май намерих нещо! — изпука възбуденият глас на Ш’аарл’т от високоговорителя.

Стен изчака много повече от минута. Обзе го нетърпение.

— Докладвай, Ш’аарл’т! Какво намери?

— Ами според дневника…

Настъпи странна тишина, след като гласът й секна насред изречението, сякаш комуникационната система на „Гембъл“ се повреди. Преди Стен да е изрекъл и дума, Фос просто подскочи на креслото си.

— Шефе! Нищо не разбирам! Няма ги!

Стен притича до него и се вторачи в екрана. Големите мигащи петна, които показваха „Клагет“ и „Галкин“, бяха изчезнали.

— Трябва да е някакво прецакване на системата — заяви той, макар че сам не си повярва.

— Никакъв шанс да е така, сър — увери го Фос с потрепващ глас.

Нямаше нужда да дава заповеди. За броени секунди всички в „Гембъл“ бяха на бойните си постове, двигателят — готов за мигновено ускорение. Фос пусна всеки тест на електрониката и всеки метод за търсене в наръчниците заедно с още няколко, които бе измислил лично.

И отново нищо.

Нищо на радара, нищо на сензорите със среден и голям обсег, нищо на никоя честота, дори на аварийната. От разстояние една светлинна секунда и оптиката би трябвало да показва двата скачени кораба. Но екраните бяха празни.

— Четвърт мощност — нареди Стен. — Закарай ни към онзи кораб съвсем бавничко.

Още липсваха всякакви данни.

— Изчисли орбитата им. Господин Килгър, искам претърсване с движение по осморки. Половин скорост.

— Слушам, сър.

Търсеха в постепенно разширяващо се въображаемо кълбо цели три И-денонощия. Но „Клагет“, Ш’аарл’т, подчинените й двама офицери и деветима нисши чинове бяха изчезнали заедно с „Галкин“.

Не намериха никакво обяснение. И никога нямаше да намерят.

55.

Три часа след излитането от Ромни по екрана се изписа съобщение, изпратено без кодиране:

„ДО ВСИЧКИ КОРАБИ… ДО ВСИЧКИ КОРАБИ… КАВИТ Е НАПАДНАТ. ТААНЦИТЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ НАХЛУВАНЕ. ВСИЧКИ КОРАБИ ДА СЕ ВЪРНАТ В БАЗАТА. НАПАДНАТИ СМЕ, ПОВТАРЯМ — НАПАДНАТИ СМЕ“.

Фос вече бе заложил фиша в навигационния компютър.

— По моя заповед… — каза Стен. — Изпълнявай.

— „Нападнати сме, повтарям — нападнати сме“ — засумтя Алекс. — Туй не е заповед, ами покана да си докараме белята.

Килгър беше прав. Нямаше го „Клагет“… нямаше го и „Кели“… Стен предполагаше, че още сглобяват „Ричардс“ на Ромни. Нямаше намерение да нахълта с твърде уязвимия си кораб (а значи и с твърде уязвимото си тяло) насред меле между флотове.

Включи вътрешния комуникатор и прочете излъченото от Кавит съобщение на екипажа, без да допусне никакви чувства в гласа си. И добави също толкова безстрастно:

— Ако някой има идея какво да правим, когато стигнем до Кавит, моля да даде своя принос.

Алекс се пресегна към микрофона.

— Мъничко допълнение към словата на нашия командир. Идея, дето няма да ни донесе посмъртни медали. Мамчето на господин Килгър не ще се израдва, ако й върнат сина в сандък.

Нямаше идеи.

— Страхотно — измърмори Стен. — В тактиката сме тъпи като ван Дорман.

— Хич не се коркай. Ще се престорим майсторски, че не сме.

Лейди Атаго и адмирал Деска се престараха в усилията си да не оставят и нищожен шанс за втори провал на нахлуването. Повече от петстотин кораба загъмжаха в системата Калтор. Надмощието им над 23- ти имперски флот беше, меко казано, смазващо.

Махони бе разположил бойни групи от гвардейци по всяка планета и естествен спътник в системата. Те разполагаха с възможно най-усъвършенстваната апаратура за засичане. Тоест с нищо особено, макар че и последният детектор бе свален от поразените военни или граждански кораби. Оръжията за отблъскване на нашествието бяха също толкова набързо стъкмени.

Имаше всевъзможни ракети, частни яхти, извънатмосферни катери, остарели корабчета — спрени в пространството и свързани с импровизираните системи за насочване. Дори бившият влекач на мичман Тапиа бе роботизиран и безлюдната му командна зала се запълни с оплетени като спагети жици.

Повечето „ракети“ ръчна изработка бяха унищожени много преди да стигнат до целта си или се скапаха и я пропуснаха. Но някои нанесоха ударите си.

— Бийте по транспортните кораби — нареди Махони на гвардейците.

И те се опитаха. Войскови кораби се цепеха като консерви и изсипваха таански бойци да замръзнат в космоса или да се палят като метеорити в атмосферата.

Но таанците бяха прекалено силни.