Флотът на прокълнатите

Нанесен от нормален човек, ударът зашеметяваше. Но с цялата сила на мускули, свикнали с тройно притегляне, ръката направо раздроби черепа на офицера.

Килгър взе оръжията на двамата и хукна към колата.

Стен избърса острието на ножа в туниката на вече покойния водач и се настани пред пулта за управление. Сложи си очилата на водача, издигна колата на три метра във въздуха и я подкара с максимална скорост натам, където го чакаха неговите хора.

Отново имаха маневреност.

62.

Таанската бойна кола даде на Стен и неговите корабни смотльовци не само подвижност, но и прикритие. Той си представяше логиката на таанците: всички цивилни возила или са спрени от движение, или са конфискувани, а имперските грависледове са в обградения Кавит. Следователно който пътува пред очите на всички, е таанец.

Все пак се погрижи за лека маскировка — щом натовари хората си, намери най-прашния път наблизо и мина три пъти на сантиметри над повърхността му. След това се понесе към града — поредният изтормозен водач на бойна кола се мъчи да откара поверените му прашни войскари до фронтовата линия.

Единственият възможен проблем бяха полицейските контролни пунктове точно зад фронта… но те биха проверявали пропуските и документите на онези, които се отдалечават от битката, а не на стремящите се към грохота на оръжията.

После им провървя още повече. Един патрулиращ на пътя таанец им махна да отбият, за да профучи с предимство конвой от тежки товарачи. Возилата изобщо не спазваха дистанцията, промеждутъците между грависледовете се проточваха на стотици метри. Стен лесно се вмъкна в опашката на конвоя и още по- лесно кривна в една пресечка, щом стигнаха до предградията.

Имперският периметър се бе смалил. С огромното си числено превъзходство таанците стягаха обръча. Стен успя да се изплъзне на три улични патрула и накрая прецени, че достатъчно си е насилвал късмета.

На два километра от бойните линии натика грависледа в третия етаж на едно порутено здание и се зае да мисли тактически. Отсега опасността щеше да нараства непрекъснато — таанските части щяха да се озъртат за патрули, проникнали в техните позиции, а ничията земя между враговете криеше още по-големи рискове.

Никак не беше изключено да ги гръмнат собствените им хора — Стен нямаше как да се досети що за пароли и сигнали използват.

Изходът от техните затруднения беше въплътен в човек от охраната, който носеше бяла униформа.

„Бели униформи ли? — замисли се Стен. — В зона на бойни действия?“

— Тука ще да си имаме тузари и кухи церемонии — отбеляза Килгър и дръпна бинокъла от очите си. — Що не се възползваме?

— Килгър, ти просто си търсиш повод да очистиш още някой голям началник.

— Вярно. Ама нали ще е разкошно?

Беше прав.

За пореден път Стен и Алекс отидоха да разузнаят — от покрив на покрив се добраха до място, откъдето ясно виждаха часовия. Втори часови стоеше от другата страна на бившата градска улица, сега представляваща по-малко затрупана ивица от развалините.

Зад военните полицаи личаха две позиции на сдвоени скорострелни оръдия. По-назад имаше танкове и ракетни установки, разположени около куп верижни машини. Явен команден пункт — от гъсеничните возила стърчаха повече антени, отколкото от гнездо на малки скариди. Тук се намираше командният пункт на бронираната бригада, която подкрепяше десантните корпуси на таанците. Точно между Стен и имперските позиции.

— Да се пъхнем ли под носа на тия пазачи?

Можеха… и го направиха.

По-неопитни и не толкова цинично настроени войници сигурно щяха да заобиколят командния пункт. Но Стен и Алекс съзряха своя шанс.

Според знанията, натрупани лично от тях или преподадени им в „Богомолка“, около щабовете има засилена охрана. Съставът й може и да е подбран в началото по способности и умения, но неизбежно се превръща в сбирщина, стремяща се към спретнатост и блясък. Най-вероятно я командват млади офицери, изгарящи от амбиции или разчитащи на дебели връзки. Техните части бавно и почти незабележимо се превръщат от бойни в парадни.

Войниците в тях получават повишения и похвали за сиянието на ботушите си и лъскавината на копчетата си. След много часове в усилията да се издокара такъв човек никак не е склонен да гази в калта просто защото е чул странен звук.

Не биваше да се пренебрегва и самонадеяността — кой би посмял да нападне могъщите?

Стен и Алекс имаха намерение да злоупотребят с тази самонадеяност.

Туристите се блещят, когато военните сменят караула. Това се прави пред дворци, с парадни униформи, с голяма помпозност и в уречено време, и то с много дрънчене на оръжие — колкото се може по-хромирано и старовремско. Тази работа не бива да се върши по същия начин, ако има риск наоколо да се навъртат лоши типове… но традицията си е традиция, дори да е само от седмица.

Стен и космонавтите му се възползваха до дупка от шанса.

Смяната на караула около таанския генерал се извършваше от няколко взвода, маршируващи в стегната колона до всеки пост, където с викове и трясък началникът на караула провеждаше строеви преглед на стария часови и го освобождаваше. Той удряше в земята приклада на оръжието си и напето отиваше в края на колоната. После поставяха новия часови и взводовете с тропот се понасяха към следващия пост.

Естествено смяната ставаше в определен час с безукорна точност.

Стен знаеше, че човешката душа е в най-плачевно състояние около четири сутринта. И тогава направи своя ход.

Дрънчене… тракане… изкрещени заповеди… и тринадесетте души на Стен се прокраднаха безшумно край току-що застаналия на пост, прозяващ се часови, право към сърцето на командния пункт на Атаго.

Маршируваха открито под строй (Стен пламенно се надяваше, че неговите смотльовци вървят горе-долу в крачка) и минаха, без никой да ги спре.

Първи етап — изпълнен. Втори етап — да си намерят скривалище.

Килгър подбра брониран транспортен гравислед, спрян на земята на около 150 метра от верижните машини на началниците. Плъзна се през незалостения входен люк с кукри в ръка. Стен чакаше отвън, за да помогне при нужда.

Чу само едно предсмъртно хъркане, преди Килгър пак да подаде глава. Ножът му не беше окървавен. „Не е зле — каза си Стен. — Момъкът още е пъргав“.

Махна на останалите единадесет да влизат. Свряха се да чакат зората.

Стен, Фос, Килгър и Тапиа се изреждаха да дежурят пред екраните на грависледа. Планът вече се превръщаше в дебнене на сгоден случай. Рано или късно, предполагаше Стен, може би на свечеряване, щяха да преместят войски напред. И пак щеше да настъпи хаос. Никой не би се усъмнил в група войници, които отиват от командния пост към предната линия. Поне така се надяваше.

Щяха да се придвижват в таански униформи. Отначало Стен реши, че всеки мъж и жена ще бъдат предрешени така — в един товарен отсек беше пълно със запечатани пакети, надписани „Униформа, нисши чинове, мод. 113“. Само че бе добавено и „Пълна парадна, умерен климат (бяла)“.

Стен реши, че ако облече корабните си маймунки в тези униформи, вероятно биха се измъкнали без проблеми от командния пункт… но нищо не пречеше да си навлекат неприятности при срещата с първия таански фронтовак.

Щеше да има обаче и друг шанс.

В ранния следобед Стен помисли, че го е открил. Откъм предната линия изсъскаха бойни коли и от тях слязоха таански офицери.