скорострелни оръдия по цялата дължина на противните си издутини. Основното оръжие се състоеше от прастари противокорабни ракети „Видал“. Две от тях бяха разположени в средата на кораба между пагодите, побрали командните центрове.
Килгър проследи как трите точки, отбелязващи таанските разрушители, се устремяват в дъга към тях, и натисна бутона за нападателния лазер „Бел“ в носа на „Блатен паток“. Това оръжие беше старо като кораба, на който го бяха монтирали, и не само го насочваше робот, но и имаше гласови реакции.
— Вражески кораби в обсег — съобщи безизразният синтезиран глас.
Килгър натисна бутона НАПАДЕНИЕ. Мощният лъч разкъса таанския разрушител по надлъжната му ос и оръжейната система реши, че мишената вече не съществува. Без да се допита до него, тя се пренасочи към втори разрушител и стреля.
— Целта унищожена… втората цел нападната — промълви гласът, сякаш се усети.
Лазерът накълца почти целия двигателен отсек на разрушителя.
— Втората цел повредена… коригирам прицела.
Килгър прасна бутоните ОТМЯНА НА ДЕЙСТВИЕТО и НОВА ЦЕЛ. Разрушителят беше извън строя и това стигаше.
Може би подразнен, че някакъв си човек му казва какво да прави, лазерът се превключи на импулсен режим и надупчи третия разрушител по дължина, преди да докладва.
„Три по-малко — рече си Алекс. — Остават някакви си купища“.
„Блатен паток“ проби защитния заслон от разрушители и стигна до сърцето на таанския флот.
Три оръжия не бяха под контрола на Килгър — огромните ракети „Кали“, предназначени за тактическите кораби на Стен. Точно три бяха останали в арсенала на ескадрилата. Фос и Килгър сложиха импровизирани насочващи рамки за тях по корпуса на „Блатен паток“. Фос се кълнеше, че било немислимо да прокара връзка за изстрелването им чак до центъра за управление на огъня — било много по-лесно да стъкми локален център със сим-шлем в командната зала.
Стен изобщо не се съмняваше, че Фос лъже, защото жадува да стреля по врага, вместо да е само електронен магьосник зад кулисите, обаче не се възпротиви. Алекс щеше да си има предостатъчно главоболия, докато вкарва в пътя старовремските и често противоречащи си оръжейни системи на кораба.
Фос бе включил сим-шлема към скафандъра си. Стен се взираше като попарен в централния екран — запълваше го великанският „Кисо“ и сякаш всеки миг щяха да се сблъскат, — но в следващия миг проумя, че Фос е пуснал максималното увеличение.
— Сър — обади се Фос, — имам „Кали“ в готовност. Цел… цел… целта засечена.
— Изстрелвай — заповяда Стен, макар да не се надяваше на нищо.
Ракетата се понесе в криволица от „Блатен паток“ — липсваше й устойчивото ускорение, осигурявано от истинската шахта. После се стабилизира, включи на пълна мощност и изфуча към „Кисо“.
И тогава „Блатен паток“ беше улучен за пръв път.
Таанската ракета разкъса корпуса при командната зала, изскочи навън и се взриви на по-малко от петдесет метра встрани. Експлозията разнебити цялата командна зала.
Стен усети само зашеметяващ удар, залитна, блъсна се в някакъв пулт и зяпна в посока, където би трябвало да има стомана, но виждаше без никакви сензори как носът на таанския разрушител просветна от изстрелването на втора ракета.
Слушалките в шлема изпращяха.
— Готовност… — Беше Килгър. — Сближава се с нас… целта засечена… хо-хо. Спипах те.
Ракета „Лисица“ гръмна таанската. Килгър тутакси пусна един „Гоблин“, който разхвърли парчетата от разрушителя нашироко.
Стен се надигна с клатушкане и огледа съсипията в командната зала. Всички бяха мъртви или запратени в пространството.
Опомни се и включи микрофона.
— Тук капитанът. Прехвърлям командването в центъра за бойна информация. Контрол на щетите… изолирайте командната зала.
Запрепъва се към един люк, отвори го и се провря през него.
Отвън „Кали“ кръжеше безцелно. Имаше набелязана цел, но операторът не бе довършил процедурата за насочване. Ракетата очакваше следващи команди.
Командната зала наподобяваше натюрморт на тема „Технокрация с трупове“… само за малко. После се размърда една фигура.
Беше Фос.
Той погледна надолу към разкъсания метал, останал вместо краката му. Скафандърът вече се бе запечатал, срязвайки като хирург сухожилия и мускули.
Фос не усещаше никаква болка.
Повлече се на ръце към пулта. Все още имаше работещи схеми. Превключи на невредима система от третия резерв и отново се сля с ракетата си.
„Кали“ се стрелна към „Кисо“.
Таанският офицер, отговарящ за противоракетната защита, бе видял попадението в „Блатен паток“, после и безсмислената орбита на „Кали“. Даде команда на системите за засичане на цели да пренебрегнат ракетата — вече бе станала безвредна.
Но „Кали“ се устреми към тях! Ръката на таанеца вече се пресягаше към пулта на компютъра, когато ракетата ги улучи.
Улучи „Кисо“ в двигателните сопла, разби контейнерите с АМ2 и разпръсна антиматерия към носа на кораба.
„Кисо“ изчезна в една-единствена кошмарно беззвучна експлозия.
Фос имаше време да види как сиянието освети командната зала и да зърне почервеняването й, а също и да осъзнае, че това е кръвта му, заливаща шлема отвътре, преди очите му да погледнат отвъд всичко и той да се свлече върху пулта.
Докато Стен стигне до центъра за бойна информация — новия команден пункт, „Блатен паток“ беше ударен още три пъти.
Стен с мъка продължаваше напред и се молеше да му е останало нещо, което да командва.
„Брей, че странно — помисли, щом зърна един коридор да се усуква и разкривява пред него. — Имам халюцинации. Но не съм ранен“.
Нямаше халюцинации. Една таанска ракета бе улучила основните носещи рами и „Блатен паток“ се бе огънал и смачкал.
Стен се промуши през усуканата стоманена тръба. Умът му съхраняваше видяното; корабът се друсаше; взривовете го разтърсваха с ударните си вълни.
Пункт за събиране на пострадалите. Ударната вълна бе убила всички — бяха замръзнали в последните си пози. Ръцете на един от медиците бяха пъхнати в хирургически надуваем модул. Зад него стояха готовите да се отзоват санитари. Раненият си беше в модула.
Всички до един мъртви.
Отсек, напълнен с противопожарна пяна — явно сензорите бяха изкукали и бяха покрили с пяна несъществуващ огън. Стен видя три фигури в скафандри да пъплят мъчително към изхода, но нямаше време да им помогне.
Временен център за контрол на щетите, където един офицер (разпозна по черната метализирана боя на ръкавите, че е някой командир) хладнокръвно ръководеше екипите си. Стен се запита дали не е същият невъзмутим мъж с провлачения говор, с когото се бе чул преди малко.
После намери прохода към центъра за бойна информация, отвори двата люка и пак пое командването на „Блатен паток“.
Комуникаторът изливаше потоци от думи, специалистите се опитваха да запазят някакъв ред в целия този хаос:
— Предните шахти за „Гоблин“ не подават информация. Няма отговор от разчетите.
— Машинното отделение на помощните двигатели докладва, че повредите са овладени.
