Флотът на прокълнатите

— Тези хора са ранени — каза тя бавно и спокойно. — Нуждаят се от помощ. Те не са войници.

— Отдръпни се — заповяда капитанът, командващ групата, и вдигна оръжието си.

— Те не могат да се сражават — започна пак Морисън. — Тук няма да срещнете съпротива, нито ще намерите оръжия…

Откосът почти я разкъса на две.

Бриджит изкрещя и се хвърли към капитана.

Той само се изви в кръста и стреля отново.

Трите куршума прерязаха Бриджит.

Офицерът отпусна оръжието си към пода и се обърна към един сержант.

— Имперската курва каза, че тук никой не може да носи оръжие. Значи не са ни необходими.

Сержантът отдаде чест и насочи огнехвъргачката.

74.

Макар че не беше почитателка на церемониите, лейди Атаго изпипа всичко много прилежно. Не можеше да приеме капитулацията от генерал Махони, както бе намислила. Всъщност нямаше значение. Нейното сим-предаване, предназначено за Хийт, нямаше да е по-малко вълнуващо.

Тя стоеше пред „Форез“, приземен насред космодрума на Кавит. От едната страна охраната подкарваше безкрайни редици от предали се имперски войници.

Тя очакваше кадрите да бъдат излъчени директно за Таанския съвет. Но предаването й бе получено от лорд Феерле. Виждаше го съвсем малък в официалните му одежди на монитора пред себе си.

Лейди Атаго прикри изненадата си и докладва.

— Поздравявам ви — отвърна изображението на Феерле. — Това обаче не е достатъчно.

— Моля да ме извините — каза тя, — но още какво може да се иска?

— Вие постигнахте победа, милейди. Но Империята вдигна голям шум около своите бойци на Кавит. Провъзгласява ги за мъченици, символи на бъдещата победа и така нататък.

— Запозната съм с пропагандата им.

— В такъв случай съм учуден, че още не сте предприели съответните мерки — заяви Феерле. — Не бива да има и помен от победа в тяхното поражение. Трябва да бъде показано, че силите им на Кавит са унищожени напълно.

— Те са унищожени, милорд.

— Не са — поправи я той. — Ако дори един техен войник се завърне в Империята, специалистите им по информация ще измислят някакъв начин да го представят като постижение.

— Нека се опитват. Ние обаче завзехме Пограничните светове.

— Милейди, не ми казвайте каква политика да водя. Чуйте заповедите ми, Догонете корабите, които евакуираха оцелелите граждани на Империята. И ги унищожете. Само ако няма никакви — повтарям, никакви оцелели, Императорът ще бъде подобаващо посрамен.

Атаго понечи да каже нещо, но размисли.

— Както желаете. Ще изпълня вашите заповеди.

Екранът се опразни и лейди Атаго закрачи към своя боен кораб. Щеше да изпълни заповедите… но съзнаваше, че скоро трябва да си разчисти сметките с онези таански управници, които повече се интересуваха от постижения на хартия, отколкото от действителни победи.

75.

Два имперски разрушителя останаха невредими след лъжливата атака, откъснаха се от противника, поеха по заблуждаваща орбита и се присъединиха към оттеглящите се пътнически кораби.

Беше факт, че бързите кораби се движеха със скорост, многократно надвишаваща тази на светлината. Но на Стен му се струваше, че са в някой от най-противните му кошмари и бягат от незнайно чудовище, затънали до кръста в кал. Мъчеше го още една нелогична представа — таанските кораби ги преследват, макар че нямаше никакво военно основание да се втурнат след жалките останки под негово командване.

Първата жертва (в известен смисъл) беше немощният патрулен катер. По-малко от два часа след излитането от Кавит той вече изоставаше далеч назад.

Ако можеше да си позволи човечност и имаше време, Стен би заповядал на някой от двата си разрушителя да прибере екипажа му и да гръмне вехтата тенекия. За съжаление липсваха и двете условия за това.

Откри у себе си твърде бездушната мисъл, че от тътрещия се все по-назад патрулен катер все пак може да има някаква полза. Ако таанците наистина го гонеха, ръждивият варел поне щеше да предупреди отрано.

Да, бездушно… но през последните месеци се бяха събрали прекалено много трупове. Стен нямаше какво друго да направи, освен да се опита да опази живите.

Разположи двата съвременни имперски разрушителя отляво и отдясно пред пътническите кораби, наредени в три колони. Трябваше да мисли и за други таански кораби освен онези, които може би настигаха конвоя.

„Хуша“ на капитан трети ранг Халдор и другият разрушител от 23-ти флот пазеха отзад.

„Блатен паток“ летеше над втората половина на конвоя. Стен много се радваше, че Суламора се е погрижил да има извънредно опитни екипажи в корабите си — поне си нямаше разправии с правилното подреждане. Стигаха му и собствените му тревоги.

При междузвездна тяга космическите кораби не са особено претоварени и не скърцат.

„Блатен паток“ скрибуцаше.

Освен това корабите не би трябвало да вдъхват усещането, че малко им остава да се разкъсат на парчета.

Всяка носеща рама в „Блатен паток“ се тресеше така, сякаш някой възголемичък великан отвън го обработваше с чука си.

— А пък летим само с пълна мощност — изръмжа Тапиа.

Тя посочи големия червен лост, контролиращ тягата от двигателите. Имаше надписи ЧЕТВЪРТ, ПОЛОВИН и ПЪЛНА СКОРОСТ. Имаше и ограничител, който се махаше с ръка. Отместеха ли го, „Блатен паток“ поне на теория би стигнал до БОЙНА СКОРОСТ, която несъмнено щеше да пренапрегне и разруши двигателите, ако я поддържаха по-дълго от броени минути.

Стен, Килгър и Тапиа бяха в контролната зала на главните двигатели. Стен незабавно беше повишил втория инженер в старши, а Тапиа назначи за негова помощничка. Донякъде се доверяваше на човека, но насаме й каза мигновено да поеме работата му, ако той почна да се издънва.

— Ами ако започне да ми се ежи?

Стен погледна многозначително миниуилигъна на колана й и не каза нищо.

Подофицер Килгър щеше да ръководи основния оръжеен център във втората пагода на „Блатен паток“. Точно под него се намираха центърът за бойна информация и втората командна зала. Останалите мъже и жени от тактическата ескадрила бяха разпределени в други части на кораба.

Стен бе решил да повиши Фос в мичман. Освен това каза на Килгър, че хич не му пука дали е подофицер и че ако него го убият или извадят от строя, поема командването. Стен предполагаше, че пълномощията му стигат и за такава заповед. Дори да не беше така, разправиите можеха да почакат, докато се спасят… ако успееха.

Засега май нямаше какво друго да направи. Екипажът поддържаше бойна тревога с някои промени. На половината беше разрешено да се хранят или да спят. Храната се състоеше предимно от сандвичи и кафе, които се разнасяха по постовете. Решилите да дремнат лягаха на място.

Стен прехвърли управлението на Фос — корабът се движеше по набелязания курс — и двамата с Килгър тръгнаха на обиколка.

Машинното отделение беше горещо, мазно и вмирисано. Покойният ван Дорман сигурно би припаднал, ако видеше старателно полирания метал изцапан, а сияещите бели стени — изподраскани и опръскани. Но