Отмъщението на прокълнатите

ден от обиколката на двадесет и двете планети той щеше да има възможност да подари на народа си дипломатическа победа.

Останалата част от обиколката щеше да е подготвена по същия начин. Щяха да подхвърлят на имперците фалшиви следи, докато Феерле изниква на най-неочакваното място, за да ги вбеси и да се присмее на Вечния император.

Пастур и Вихман заявиха възторжената си подкрепа. Щяха да обработват своите хора, както и да лобират сред останалите фракции. Феерле имаше гарантирано единодушното одобрение при официалното представяне на предложението пред Висшия съвет.

Докато Феерле и Вихман се поздравяваха за все още непостигнатия успех, Пастур си спомни за Стен. И за Колдиез. Беше отделил немалко време за размисъл върху странното искане на младежа. Наскоро беше открил начин не само да изпълни обещанието си, но и да вдигне джакпота с хиляда процента.

При разрастването на конфликта таанците бяха взели милиони най-различни военнопленници. Само няколко от тях обаче създаваха особени затруднения.

Те бяха важни дипломати, политици и висши офицери, попаднали в таански ръце. Дори инстинктивното презрение на таанците към военнопленниците не им позволяваше да боравят с тях по друг начин, освен с кадифени ръкавици, казано относително. Постоянният проблем беше намирането на подходящи надзиратели с поне минимални познания по отношение на политическата реалност.

Понастоящем това беше невъзможно. Пленниците бяха разпръснати в лагери из цялата Таанска империя.

Желанието на Пастур беше да разреши проблема с един замах. Щеше да събере всички тези пленници в Колдиез. След това лично щеше да надзирава отношението към тях с помощта на свои доверени хора. Събирането на всички камъчета на едно място носеше и друго, още по-голямо предимство. Ако и когато таанците бъдеха победени, Пастур щеше да разполага със сериозна разменна монета, която да използва при мирните преговори с Императора.

Очевидно не можеше да формулира нищо от това точно по този начин, ако искаше да привлече Феерле и Вихман на своя страна. Вместо това се позова на кръвожадността им.

— Ако ги съберем всички на едно място — обобщи в края на изложението си той, — ще е достатъчно да държим само една пушка насочена към главите им.

— И ако Императорът ни откаже — прекъсна го Вихман, — ще ги избием до крак. Одобрявам!

Феерле също даде подкрепата си.

Когато Пастур се прибра, позатоплен и замаян от питието и компанията, си помисли с умиление колко добре работи управленската система на таанците. Няколко добре подбрани думи — далеч от ушите и данданията от противоречащи си гледни точки на обществото — и се вземаха точните мерки за гарантиране бъдещето на расата. Това го накара да се почувства горд и патриотично настроен.

На следващия ден, на трезво, щеше да планира следващите си ходове по отношение на Колдиез.

43

Стен наистина беше отвратен от таанците. В края на краищата какво беше една империя на злото без една до пет-шест вътрешни конспирации? Таанците страдаха от липса на дисиденти. Малкото врагове на режима, изглежда, бяха изловени от полицията преди години, а и тяхното дисидентство се състоеше най- вече в представата, че Съветът на Таан може би трябва да каже „моля“, преди да завладее някого. От ограничената изтекла информация, която бе успял да получи от таанското контраразузнаване, в момента държавната измяна се изчерпваше главно с улични клюки и оплаквания, че трябва да се работи по две смени без почивка за храна.

Клеветничеството не понасяше вакуума, затова Стен и Килгър се хванаха за работа, като си направиха полезен списък на предателската сган. Решиха, че за да бъдат интересни нещата, ще става въпрос за военна конспирация.

Изискванията бяха три:

1. Офицерът-конспиратор трябва да се е оплаквал от хода на войната. Дори и записано мърморене пред огледалото по време на бръснене прави офицера подходящ за списъка. По този начин успя да се класира адмирал Уусис от „Сабак“.

2. Офицерът-конспиратор трябва да се ползва с голямо уважение.

3. Офицерът-конспиратор трябва да е участвал във военни действия на свят от фронтовата линия или през мирно време на свят, в който е имало имперско присъствие.

Изобщо не беше необходимо ревностният конспиратор в действителност да е нещо по-различно от яростен защитник на правото на таанците да грабят всичко от по-слабите от тях. Всъщност Стен не искаше подобни хора. Хора с реални политически убеждения го изнервяха — при положение че успееше да намери такива.

След като подготвиха списъка, Стен и Килгър го въведоха в един компютър и започнаха да измислят вътрешните връзки на конспирацията. Нямаше нужда избраните за свръзка офицери да имат някаква особена квалификация, с изключение на тази, че нейната липса не би трябвало да повиши ефективността на таанците. Тъкмо така например третият генерал заместник-ковчежник, вторият в йерархията на таанското контраразузнаване и началникът на капеланската дивизия на дяконите се превърнаха в опасна заплаха.

След като Килгър беше готов с окончателния списък, същият беше изпратен по подслушван канал към една базисна станция на Империята, разположена кой знае къде, за съответната употреба.

По-голямата част от работата по списъка на конспираторите свърши Алекс. Стен имаше друга задача: демонстративната обиколка на лорд Феерле. Нямаше никакъв смисъл. Не че самата обиколка нямаше смисъл, но изглежда, всички знаеха за нея. Или таанските служби за сигурност бъкаха от слабоумни, което Стен дори не си позволяваше да мисли, или пък всеки, свързан с обиколката, страдаше от крайна степен на орална диария.

Той препрати директно към Империята докладите кога тръгва Феерле, къде отива след Арброут, какво ще яде и пие, къде ще дават банкет в негова чест и с кого ще се среща. Всички с оценка Категория 2 или по-ниска — от сведения от достоверен източник през получени лично до улични слухове. И нито един с оценка Категория 1 — приет от станцията за истинен.

Късно един следобед Четуинд изпрати съобщение, че иска среща.

Двамата фехтуваха за развлечение на по две-три питиета. Не било ли крайно време отпусканите на Четуинд кредити да бъдат увеличени? Нямало ли да е по-полезен за каузата, ако Стен му дадял някаква представа за това, което ще се случва по-нататък? Бил ли чувал нещо за провалена нова офанзива?

След това Четуинд премина към същината.

— Едно от моите момичета се натресло на нещо, дето може да те интересува. От най-добрите ми агенти е, ще знаеш.

— С други думи, крадла.

Четуинд изглеждаше силно засегнат.

— По дяволите, Стен, недей да си толкова подозрителен. Тая пичка е заклет борец за свобода.

— Поправям се. Добра крадла.

— Снощи излизала. Из район 23YXL на пристанището. Знаеш го, където са повечето митнически складове. Търсела добра разузнавателна информация и… — Четуинд се изкикоти и отпи — всичко, което не е занитено към пода. Попаднала на един склад. Охраната била ухааа! Което е интересно. Качила се на покрива и се промъкнала вътре. Изведнъж иззад една вентилационна тръба се появили двама цивилни таанци. За малко да я сгащят. Каза, че мястото било бъкано с ченгета. Странно — казва, че познавам двама-трима от тях. От контраразузнаването били. Хич и не знам какво има в онзи склад. Но мислех, че ще искаш да те светна.

Четуинд чакаше. Стен изрови една пачка кредити и му я подаде. При тази размяна нито една от страните не се преструваше, че кредитите са за организацията на Четуинд. Може би свръзката на Четуинд,