— Тази конспирация включва цяла група таански офицери, които може би са били отбелязани като недоволни от начина, по който се води войната. Можем да благодарим на нашия приятел Стен, че откри тези предатели в кавички.
Двамата се усмихнаха с неудоволствие.
— Изгради ми конспирация и разпространи вестта за нея. Сега някои от моите — пардон, таанските — най-доверени агенти дават информация за конспирацията на таанците. Разузнавателна информация „първа категория“ и прочие. Така, докъде бяхме стигнали? О, да, тъкмо приключи с избиването на всяка таанка в Граничните светове, която се държи предизвикателно. Така че след като завършим окончателното нападение срещу таанските светове, ти ще поемеш управлението. Освен това недей да планираш дълги отпуски след края на войната. Тъй като ще те направя — по дяволите, може би ще го нарека генерал- губернатор — шеф на цялата им воняща бивша империя. Тогава ще разполагаш с десетина години, за да ги научиш как да се правят на хора.
Махони се замисли и накрая се разсмя.
— Великолепна яхния, шефе. Сега остава да хванем заека.
— Точно така — съгласи се Императорът. — Направи ми една услуга, Йън. Не се оставяй да ти нашарят задника в Граничните светове. Не ми се иска да започвам всичко отначало.
47.
Членовете на Висшия таански съвет обсъждаха протокола. Старши секретарят четеше глухо окончателния вариант на официалния некролог на лорд Феерле. След това щяха да го гласуват и да определят времето на излъчването му.
Втората точка беше гласуването за наследника на Феерле. Никой не знаеше със сигурност какво ще правят след това.
Кралят е мъртъв, мислеше си кисело Пастур. Да живее кралят.
Огледа напрегнатите безизразни лица на двайсет и шестимата си колеги. Всички криеха картите си плътно до гърдите си. Но Пастур вече знаеше резултата. Беше преброил гласовете. Деветчленната клика на Вихман щеше да подкрепи Атаго. Тук не можеше да се очакват изненади. Вихман беше луд по парадните мундири. А дори сред войнолюбивите таанци никой друг не притежаваше войнствената осанка на лейди Атаго.
Втората фракция, равностойна по гласове, подкрепяше тройка, съставена от различни кандидати, сред които най-често споменаваните бяха Атаго, Вихман и Пастур. Оставаше Пастур със своята фракция — други девет гласа, девет плаващи гласа, които той можеше да изиграе, както си пожелае. Само че в главата на Пастур нямаше никакво съмнение как ще ги изиграе. Оставаше му единствено да изчака протяжното изброяване на заслугите на покойния лорд Феерле.
Стен го посети още веднъж в градината — беше вечер, няколко дни след смъртта на Феерле. Пастур не знаеше как е влязъл — този път не беше използвал канала. Дяволът сякаш просто изникна от сянката на едно от най-ценните му дървета. Щом го забеляза, като истински таанец го връхлетяха смесени чувства: от изненада и уплаха до изпепеляваща омраза заради покушението срещу Феерле.
— Не бъдете глупак, полковник — предупреди го Стен. — Последното, от което се нуждае в момента народът ви, е глупак за водач. При това мъртъв глупак.
Пастур се овладя.
— Какво искате този път?
Стен също се овладя, прибра оръжието си и пак се настани на клона. Пастур долови, че с физическото си поведение Стен иска да избегне и най-незначителния намек за заплаха.
— Преди всичко чух за промените в Колдиез. Исках да ви благодаря.
Пастур сви рамене.
— Няма за какво да ми благодарите. Нищо от това, което казахте, не ми повлия. Беше единствено логичният начин на действие.
— Ако предпочитате да разсъждавате по този начин, полковник, няма проблеми. Просто се обезпокоихме за някои наши приятели. Независимо как са се погрижили за тях. Важното е, че е направено. Макар да забелязах известни отклонения от разговора ни. Прекалено много нови лица. Важни нови лица. Предполагам, че възнамерявате да ги използвате като скрит коз. Ако е така, длъжен съм да ви предупредя. Няма да свършат работа.
Пастур не успя да скрие любопитството си.
— Нима искате да кажете, че ако насочим оръжие към главите им, не бихме се домогнали до
— Само ще го накарате да ви удари по-силно. Повярвайте ми. Говоря от продължителен и наистина личен опит. Единственото, до което ще се домогнете от Императора, ако го заплашите, е голям брой окървавени откъснати крайници.
Пастур разбра. Така биха постъпили и таанците. Може би тъкмо тази беше грешката, която бяха допуснали преди години. Публичният имидж на Императора беше на благ, загрижен, енергичен и красив младеж, твърде мъдър за възрастта си. Очевидна заблуда. По всяка вероятност Императорът беше по таанец от самите таанци.
Пастур се запита колко кръвопролитно би било отмъщението на Императора, ако със затворниците в Колдиез и особено с по-важните от тях се случи нещо неприятно. Усети да го побиват тръпки за безопасността на собствения му народ. Знаеше как би постъпил самият той, ако беше на мястото на Императора.
Стен го изучаваше, сякаш наблюдаваше как мислите му се оформят, разпръсват и подреждат по новому.
— Колдиез не е причината за посещението ви — констатира Пастур.
— Да. Това е само една от причините.
Стен се плъзна от клона и закрачи напред-назад по лехата; разглеждаше съсредоточено растенията в хидропонните саксии.
— Императорът е загрижен за това, което ще се случи с вашия народ сега, след смъртта на Феерле. Кой ще поеме властта. С кого ще се наложи да си има работа.
— Да бе, сигурно доста се е загрижил — каза Пастур, без да прикрива сарказма си. — Вероятно предполага, че ще легнем по гръб и ще се преструваме на умрели. Както в старите риалити. Предводителят е убит. Войнственото племе загубва куража си да воюва. Поредната спечелена война.
— Щом разсъждавате по този начин — каза Стен, — значи наистина не познавате шефа ми. Предполагам, че го занимава единствено мисълта още колко от вас ще се наложи да ликвидира, преди най- накрая да се убедите, че сте загубили. Осъзнавате, че сте загубили, нали?
Въпросът изненада Пастур — най-вече защото той самият го отбягваше от известно време. А сега трябваше да даде отговор. Сякаш огромен черен буреносен облак се отвори и изсипа отгоре му цял потоп от емоции. Поражение. Капитулация. Унижение. Но да. Бяха победени. Краят бе дошъл и Пастур не можеше да направи нищо, за да спре безумието. Дори не намери сили да отговори, а само кимна.
— В такъв случай бихте могли да воювате единствено за онова, което ще се случи след капитулацията. Достоен мир и неизбежните дипломатически увъртания. Вашият народ се нуждае от истински водач, който да постигне разбирателство с Императора, като запази честта на Таан.
— И Императорът смята, че това съм аз? Няма начин. Не разполагам с нужните гласове, дори да предположим, че имам желание, разбира се.
— Ако предположим, че имате желание — съгласи се Стен.
И на двамата им бе ясно, че с това дипломатическо увъртане Пастур вече е прекрачил линията.
— Императорът преценява ситуацията по следния начин — продължи Стен. — Единственият недвусмислен водач с добра репутация е лейди Атаго. Но тя има прекалено много врагове в Съвета, за да спечели гласуването. Втората възможност е някаква скалъпена група от компромисни кандидати. Да речем, Атаго и по един представител от основните фракции. Предполагам, че вашето име при всяко положение ще бъде включено в такъв един списък.
Пастур знаеше, че е така.
