му подаде смазваща гърлото бира, Стен я изгълта на по-малко от четири глътки и прасна халбата на масата. Алекс пак я напълни. Стен излочи само половината, после се оригна и отпи малка пробна глътка.
— И така? — подкани го Сен Клер.
— В един момент си помислих — отговори най-накрая Стен, — че работата ми е спукана. Заклещи ме една таанска хайка.
Тримата му приятели се притесниха. Стен им махна успокоително.
— Трябваха им само няколко прилично облечени типове да стоят в предните редици на една демонстрация и да размахват табели за риалити екипите. Всички стояхме под слънцето около пет часа, след което лейди Атаго излезе да разиграва добрия пълководец и да ни кара да се самоубиваме. Всички помислихме известно време по въпроса и казахме: „Дадено, а сега може ли да си ходим вкъщи?“ Къде ти такъв късмет. Атаго рече: „Останете, ще има представление“. И ни обработваха още единайсет часа с някакви предатели, които си признаваха греховете на големия екран, а след това ги унижаваха за наша радост.
— Някой конкретен предател? — попита Л’н.
— Онези, които изфабрикувахме. Към края почти ги съжалих.
— Няма лошо да ги съжалиш малко, млади Стен — обади се Алекс, — стига да не ти стане навик.
Стен не отвърна. Вместо това се примоли за храна и докато ядеше, ги осведоми за мисията си в Колдиез.
— Сега какво? — попита Сен Клер.
— Точно в момента няма много неща за вършене. Можем да поддържаме агентурната мрежа в изправност. Да захранваме корупционния списък, щом възникне възможност. И да провокираме дребни неприятности, без да се набиваме на очи.
— Адски досадно — възкликна Л’н. — Къде остана целият романтизъм и учестен пулс, които ни обеща? Интриги! Опасност! Нелегални дейности! Не съм се включила, за да скучая, по дяволите!
Всички се разсмяха.
— Опасявам се, че това сочат картите за известно време оттук нататък — отговори Стен. — Дотук направихме всичко, което е по силите ни. Сега трябва да изчакаме събитията да ни настигнат. Големи събития. Които не можем да контролираме. Като тези в Граничните светове например. И на Кавит.
След което стана и напълни с бира чашите на всички.
— Макар че ми е неприятно да го призная, малко сме като в историята на Алекс — продължи той. — Хванали сме таанците за скротума в челюстите на огромен стоманен капан. Но те все още не знаят, че ги боли. Така че трябва да почакаме, докато синджирът се изопне.
52.
Империята си беше взела поука — поне малка — от касапницата в системите Пел/е.
Флотски маршал Йън Махони погледна плановете за подготвителна бомбардировка на Периферните/Граничните/Пограничните светове и изръмжа:
— Удвоете.
— Какво да удвоим, сър?
— Всичко.
Помощникът му огледа изображенията и изпълни заповедта. Артилерийската обработка срещу Периферните светове беше удвоена, а Махони разпореди
Изпитваше съмнения дали това ще свърши работа, тъй като изобщо не беше убеден, че поставянето на човек там, където попадне бомба или куршум, задължително върши работа.
Все пак щеше да направи всичко по силите си.
Би предпочел да изравни световете с лицето на земята, както беше постъпил със системата Еребус, но имаше цивилни. Махони се запита колко ли от тях са преживели не само таанското завладяване, но и последвалата окупация.
Ако можеше да избира… но не можеше.
Най-накрая настъпи денят, в който нямаше никакъв ответен огън от нито един от определените за нападение Периферни светове.
Махони нареди нападение.
Действаше, като знаеше, че таанските защитници ще изскочат из отломките, сякаш цялата изразходвана срещу тях огнева мощ е била малко повечко от фойерверки.
Имаше пълно право… поради което предпочете да наруши заповедите.
Според Вечния император и неговия психперсонал, завръщането на Махони на Периферните светове беше онова, което Императорът упорито наричаше — използваше непознат за никого от приближените му жаргон — „фотовъзможност“. Нямаше значение каква шибана снимка е направена — пропагандата си вършеше работата.
Преди бойният фургон на Махони да отлети с флотите към Периферните светове, свалиха въоръжението от няколко картечни галери и ги превърнаха в пресескорти. Натъпкаха ги с толкова риалити екипи и журналисти, колкото можеха да поберат.
Бойният кораб трябваше да кацне на Кавит, центъра на Периферните светове, с четвъртата вълна. Основание: първата вълна бива унищожена; втората вълна понася загуби, но се задържа; третата вълна се консолидира; и с четвъртата вълна можем да стоварим няколко оператори. Стрелбата все още ще продължава, но никой няма да бъде убит.
Най-малко от всички Йън Махони, докато се спуска величествено по подвижната стълбичка на своя боен кораб и прави благородното си изявление, че се е завърнал, или обявява този свят за открит, или каквото там благородно изявление реши да направи. В екипа му бяха назначени пропагандисти по въпросите на благородните изявления.
За съжаление в деня-Д/часа-Ч Махони не беше в командния си кораб.
Седеше закопчан с ремъци в една бойна капсула на нападателен транспортьор до командващия подофицер на Първа гвардия, тиловак, чието тяло според гвардейците беше подменяно късче по късче шестнайсет пъти десетилетия наред, но мозъкът му не беше модифициран, откакто преди около столетие командващият беше обявен за клинически мъртъв.
Махони беше забравил колко боли, когато току-що навлезлият в атмосферата транспортьор изстреля двайсетте си нападателни капсули към повърхността. Беше забравил също така точно колко пъти „долу“ променя местата си, докато капсулата се гмурка към роботизирания насочващ маяк под тях.
Миг преди удара двамата с подофицера се усмихнаха насила един на друг: демек, свикнали сме с тази гадост. Никой от двамата не си даде сметка, нито им мина през ума до каква степен усмивките им напомнят озъбването на мъртвец когато совалката се стовари в обичайното полуупрявляемо кацане-катастрофа. Полуупрявляемо означаваше под петдесет процента намалена работоспособност вследствие на нараняванията при кацането.
Миниснарядите експлодираха и стените на капсулата зейнаха. Ремъците се разкопчаха, Махони грабна уилигъна и се запрепъва през отломките на Кавит.
Имаше най-различни съобщения относно благородните изявления от сорта на „Завърнах се“ или „Laffayette nous arrivons“, направени от Махони, щом ботушите му докоснаха повърхността. Всички до едно бяха чисти лъжи.
Първото му подмятане беше:
— Бях забравил колко гадно вони този шибан свят… Залегни!
И Махони задъвка пясъка, когато ракетата изтрещя на няколко метра от тях.
Първа гвардия беше удостоена с „честта“ да бъде първата, кацнала на Кавит с Махони. Години преди това дивизията беше ликвидирана — когато бе защитавала Кавит при избухването на Таанската война. Само шепа волнонаемни, офицери и механици бяха евакуирани при отстъплението по личните заповеди на Вечния император. Използваха ги като ядро при попълването на частта със свежа кръв, след което отново ги
