пратиха на предна линия.
Махони смяташе, че заслужават „привилегията“ да се реваншират. Преценката му може би беше необосновано оптимистична. Имаше само десетина гвардейци, стъпвали на Кавит — смилането на таанците беше смляло и дивизията. А и все още не бяха приключили с обучението на новобранците след Наа.
„Честта“, която всички обгорели в сраженията бойци биха предпочели, беше да ги върнат в някое приятно кътче на Първичен и да си изкарат поне половин век гарнизонна служба на някой курортен свят. Само броени секунди след първите „фиууу-тряс“ покрай ушите му дори най-възторженият новобранец вече предпочиташе тази алтернатива.
Но гвардията продължи кръвопролитното настъпление към град Кавит. Сраженията изтриха срама от предишното поражение — сега дивизията имаше пълно въздушно и пространствено превъзходство и неограничено количество въоръжение и муниции.
Не че таанските защитници капитулираха. „К’ако мит’р“ на техния език означаваше едновременно „предавам се“ и „не съществувам“.
Повечето от тях предпочетоха тъкмо това — да се сражават до последен дъх и накрая да се самоубият с граната или да се пронижат с импровизирано копие. Махони видя как, след като беше обкръжен, един набит таански редник чукна една граната в земята и я пъхна под каската си. И за него, и за заобиколите го омърляни гвардейци последвалата експлозия беше най-добрата шега за деня.
След по-малко от час един от адютантите, който беше кацнал с бойния кораб, откри флотския маршал и му връчи съобщение.
„ЛИЧНО“ от Вечния император. Съобщението беше написано на стария „богомолски“ шифър, който Махони можеше да разшифрова дори с вързани очи в тайфун. И гласеше:
„Стига си си играл игрички, почвай работа“.
Махони смотолеви нещо, свали бойната жилетка, опасана с гранати и патрондаши, подхвърли я на близкия гвардеец и отиде при картите, компютрите и проекциите.
Лейди Атаго удържа на думата си.
Всички боеспособни таански флотилии бяха прегрупирани и насочени към Периферните светове. Тя безжалостно стопяваше резервните и защитните ескадрили бойни кораби в тила и ги хвърляше в боя.
До втръсване се повтаряха едни и същи лозунги, а зловещите риалита бъкаха от излитане след излитане.
Разгромът на Империята беше неминуем.
Но съвсем не беше неминуем за един анонимен таански продоволствен офицер, седнал в тясната каюта на овехтелия си боен крайцер. Накрая той изключи кома, който продължаваше да бълва вдъхновените послания на Съвета, и се вторачи в екраните.
Натисна бутона за общ баланс:
„ЕКИПАЖ: 50% от нужния персонал. 11% с оценка «Обучени». 4% «Обучени на място».
ПРОДОВОЛСТВИЕ: 71% от необходимото за осъществяване на мисии, включително завръщане в базата.
ВЪОРЪЖЕНИЕ: 11% бункерни картечници; 34% тръбни ракети.
СИСТЕМИ: 61% функционални“.
Пред очите му „61%“ потрепна и се смени с „58%“ заедно с изгърмяването на поредната оръжейна система някъде в утробата на кораба поради кумулативното й износване.
Очакваше се риалитата да покажат на живо отлитането на таанците към последното, решително сражение. Атаго не беше толкова глупава, за да го позволи.
В края на краищата не бяха изключени инциденти. А инцидентите имаха изключително деморализиращ ефект дори върху изцяло зомбираното таанско население. Тъкмо затова риалитата не показаха отлитането на онези три чисто нови свръхбойни кораба, които бяха смразили кръвта на Стен.
Единият — заменил изпочуканата вехтория „Форез“ на Атаго — нямаше да участва в нападението.
Другите два щяха.
Единият, „Панипат“, се издигна на двайсет метра над масивната конструкция, преди двата двигателя „Юкава“ да откажат, и за малко да падне и да се разбие. Единствено благодарение на майсторския пилотаж успяха да кацнат без видими увреждания. Все пак незабавните анализи на системата показаха, че от строя са излезли не само двата двигателя, но са увредени и
Липсваха каквито и да било обяснения, освен че и трите кораба бяха скърпени дори по-набързо от обикновените таански бойни кораби. Плюс това в момент, когато всички стратегически материали не достигаха, компромисите бяха неминуеми.
Новите кораби клас „Форез“ изглеждаха страховито само на външен вид. Но вътре в тях нямаше нищо.
Третият кораб, „Горга“, се издигна успешно. След като напусна атмосферата на Хийт, командирът на кораба го превключи заедно с четирите ескортиращи крайцера на АМ2.
Някой допусна фатална грешка.
„Горга“ и един от крайцерите се сблъскаха. Катастрофи сред безкрайните пространства на космоса не се бяха случвали никога.
Тази обаче се случи.
Не оцеля нито един член от екипажите на двата кораба, така че никой не можа да даде обяснение точно каква грешка е допусната.
На границите на радарния обхват на Периферните светове таанските флотилии предприеха тройно нападение като първа, втора и трета нападателни сили. Бойният ред, синхронизацията и разгръщането щяха да доведат до резултата половината командващи да бъдат уволнени, а една десета от тях да загинат от единична бомба.
Вече не бяха останали кой знае колко предвоенни таански адмирали, да не говорим за капитани на кораби. Труповете им бяха консервирани в пространството, размазани върху преградите на раздробени кораби или просто бяха привнесли вече невидимия си принос към ентропията.
Но войната е умението да се справиш с онова, с което разполагаш.
А и таанците знаеха, че съдбата е на тяхна страна.
Съдбата естествено обикновено беше на страната на Бога.
Така че таанските флоти нападнаха врага.
Втората таанска офанзива така и не стигна до Периферните светове.
Адмирал Мейсън, командващ шест ескадрили разрушители от мостика на един чисто нов крайцер, чакаше. Докато таанците наближаваха, корабите изчакваха в засада почти в радарен обхват един от друг. Щом първият разрушител се свърза, Мейсън насочи всички кораби в старателно и многократно оттренирана бойна операция.
Пръснаха таанците с общ удар, след което продължиха поотделно. Въпреки че Мейсън беше побъркал от учения капитаните си, те тайно се гордееха, че служат под командването на убиец като него — макар да беше абсолютен гад и да ги изпращаше в най-опасните точки на сражението.
Таанският флагман на втората сила беше улучен най-малко с три ракети, изстреляни от три кораба, и цялото командване на зле организираната банда флотилии беше ликвидирано.
В същия момент Мейсън неохотно докладва на своя шеф и девет изцяло екипирани имперски флотилии пристигнаха да довършат работата.
Един таански крайцер, единайсет разрушителя и шепа помощни, всички повредени, успяха да се измъкнат и да се довлекат до Хийт.
