— Дракх! Това не е възможно.
— Повярвай ми. И второто е, че е бил убиван и преди.
— Но ти току-що каза…
— Знам какво казах. Умирал е преди. Убивали са го. По различни начини. Няколко злополуки. Поне две покушения.
— И не вярваш, че е имал двойник?
— Не. Но ето какво се е случило, поне според документите, които успях да издиря. Първо, Императорът умира. Второ, почти веднага след това гръмва експлозия, която унищожава тялото и всичко наоколо. Също като бомбата, която избухна, след като Шапел го застреля.
— Всеки път?
— При всеки инцидент, който успях да намеря. После АМ2 изчезва. Край. Просто така. После Императорът се връща, АМ2 потича отново и нещата се нормализират.
— Йън, май ни будалкаш нещо — подхвърли Стен. — Добре. За колко време изчезва обикновено? Не че вярвам и на една дума от това, което каза току-що.
Махони изглеждаше разтревожен.
— При злополука — три или четири месеца. След убийство — около година-две. Може би само за толкова време, колкото хората да осъзнаят колко много им е необходим.
— Този път са минали повече от шест години — изтъкна Алекс.
— Знам.
— Но все още вярваш, че Вечният император ще се спусне от някой розов облак или ще излезе от някоя захвърлена на брега мида и светът отново ще заживее мирно и щастливо? — изръмжа Стен.
— Не ми вярваш — поклати глава Махони, докато си наливаше питие. — Ще се почувстваш ли по-добре, ако сам прегледаш файловете? Скрил съм ги на сигурно място.
— Не. Пак няма да ти повярвам, но да оставим това настрана. Какво друго откри?
— Съставих си план. И имах късмет, наистина. Помниш ли приятелката си Хайнис?
Стен я помнеше. Тя беше полицай от отдел „Убийства“ и двамата бяха разследвали странния опит за убийство, който беше дал тласък на назрелите Таански войни. Освен това бяха и любовници.
— Все още е полицай и не е напуснала Първичен свят. Вече оглавява отдела — осведоми го Махони.
Беше отишъл при нея за разрешение да прегледа файловете, свързани с Шапел, убиеца на Императора. Имаше най-надеждното разрешително, разбира се — том първи от биографията беше публикуван и получил всеобщо одобрение.
— Пълни безсмислици, естествено — увери ги той. — Както и да е, твоята Хайнис все още е пряма, както винаги. Каза, че ми помага само защото си й говорил добри неща за мен. Помниш ли един младеж на име Волмер?
Стен се сети. Волмер беше издателски магнат — или по-скоро слабоумен наследник на медийна империя. Член на Тайния съвет. Бил убит една нощ пред евтин бордей в градчето край космодрума Соуард. Според официалната версия жертвата планирала редица тайни сделки, свързани с военните операции. По- циничната и популярна версия гласеше, че Волмер обичал грубия и извратен секс, но попаднал на погрешна уличница.
Хайнис имала свое виждане. По това време следяла наемен убиец от около година — професионалист. Но я интересувал предимно кой го е наел. Най-накрая го открила и събрала достатъчно доказателства за странното изчезване на шеф на банда, за да се предяви поне обвинение.
Убиецът очевидно се беше съгласил с Хайнис, че уликите са тежки, затова предложил да сключат сделка. На Хайнис това й се сторило добра идея. Не се вълнувала особено, че престъпниците от подземния свят се избиват помежду си, но щом оставят телата на улицата и смущават спокойствието на гражданите, трябвало да се вземат мерки.
Мъжът й предложил нещо по-добро. Признал, че е убил Волмер. Казали му, че перверзникът е агент под прикритие. Представили му непопълнен договор. Убиецът го подписал — и едва после разбрал кого е убил.
Хайнис настояла да разбере кой е платил. Мъжът назовал бос от подземния свят, който вече не бил между живите. Хайнис го завела до килията му, казала му да размисли какви допълнителни сведения може да даде и се опитала да схване какво значи всичко това. Убиецът „се самоубил“ същата нощ.
— Само с това ли е разполагала?
— Само с това.
— И кой е поръчал смъртта на Волмер?
— Вероятно неговите сподвижници от Тайния съвет. Може би Волмер не е бил съгласен с плановете им. Все още не съм сигурен. Но това е първият мъртъв член на Съвета.
— После Суламора. Загинал при взрива след смъртта на Императора.
— Има нещо интересно за Шапел. Работел е в Космически контрол. Направих малко проучване и за него. Изглежда е смятал, че Императорът му е вдигнал мерника.
— Да, гледах живиното. Откачалка.
— Със сигурност. Но някой го е превърнал в такава. Някой, който си е поиграл с кариерата му — навирал е всеки път в лицето му името на Императора, когато е сгафел нещо. И до днес никой не знае защо внезапно е загубил работата си и се е озовал на опашката за безработни.
— Космически контрол. Космодруми, доставки — това беше ресорът на Суламора в Тайния съвет. А сега и той е мъртъв.
Стен стана да си налее още една чаша, но размисли, приближи се до зрителния панел и се вгледа навън.
— Добре, Махони. Това е интересно. Може би. А може и ти да си откачалка като Шапел. Е, добре, запълнил си празните места. Какво се случи после? А и според теб какво ще се случва оттук насетне?
Махони им каза. По времето, когато говорил с Хайнис, започнал да се чувства леко застрашен. Разбрал, че Съветът няма никакво понятие за местоположението на източника на АМ2. Затова решил, че е въпрос на време да потърсят обичайните заподозрени и да започнат да сканират мозъците им, за да се доберат до тайната, която все някой трябваше да знае.
— Мозъчното сканиране е доста неприятно, както разбрах. Често и с фатални последици. Затова „умрях“. Изпрах инвестициите си, като някак си се оказах „измамен“. Платих на измамника десет процента от изпраните пари. После се „удавих“. Глупава злополука с лодка. Плъзнаха слухове, че съм предпочел смъртта, защото съм загубил цялото си състояние.
Мъртъв и невидим, Махони се захванал за работа. Част от разследването му била свързана с издирването на всичките му стари приятели от службите, всеки, който би могъл да знае нещо за Императора.
— Много от тях са все още на служба и повечето са убедени, че ни чака пълен хаос, ако Съветът не бъде отстранен.
Стен и Килгър размениха погледи. Отстранен. Да.
— Имаме достъп до всичко, което Императорът е оставил на Първичен свят. Познавам — познавах — този мъж. Със сигурност е скрил тайната си някъде. По дяволите, като нищо може да е в някое от онези залепени гърнета, с които се опитваше да направи звънец.
— Звукоизлъчвател — поправи го разсеяно Стен.
— Това е единственият шанс, който имаме — продължи Махони. — Вероятно си прав. Може би съвсем съм откачил, като вярвам, че Императорът ще се завърне или че въобще някога го е правил. Но простете дребните странности на стария човек. Така или иначе, ако не се предприеме нещо, тази Империя, която може и да е причинявали злини и извършвала несправедливости, но все пак е запазила цивилизацията две хилядолетия, че даже и повече, ще изчезне в рамките само на няколко поколения.
Стен наблюдаваше внимателно Махони — не особено дружелюбно.
— Значи ми помогна да се измъкна и изпрати съобщение на Килгър, а в замяна искаш да убием петте същества, които в момента управляват познатата ни вселена?
Махони предпочете да пропусне сарказма:
— Именно. Никакви дискредитирания. Никакви съдебни процеси. Никакво объркване. Точно затова
