съвет — движен както от личен интерес, така и поради пълна некадърност — нарочно поддържа доставките занижени до минимум.
— Не е вярно — възрази му Махони. — Те си нямат и понятие къде е горивото. Затова и искаха да те приберат — както и всеки друг, оставал насаме с Императора, — после щяха да изтръгнат ноктите на краката ти един по един, докато им разкриеш Тайната.
— Значи са напълно откачени.
— Такива са. Помисли си върху това, момче. Всички във вселената са се побъркали — продължи Махони. — Освен нас двамата. Хе… хе-хе-хе… Пък и аз скоро ще лудна, ако не намериш някоя бутилка.
Стен изпълни молбата му и отпи голяма глътка, преди да връчи бутилката на Йън, който каза:
— Поръчай още една. Ако програмните ти вериги прегреят, ще стане още по-лошо.
Стен поръча, после се обърна към приятеля си:
— Е, Махони, значи с теб сме в доста неприятно положение.
— Доста — изкикоти се Махони, — но продължавай.
На вратата се потропа.
— Вашата поръчка, господине.
Махони рипна на крака, а от ръкава му изскочи пистолет.
— Малко прекалено експедитивно — промърмори той и се отправи към вратата.
— Спокойно, маршале — каза Стен сухо. — Отключено е, господин Килгър.
След миг вратата се отвори и Алекс влезе, бутайки количка с питиета. На лицето му беше изписано огромно разочарование.
— Не те ли заблудих поне за миг? — попита той с надежда.
— Трябва да поработиш върху акцента си, човече.
— Някои го намират за очарователен — престори се на обиден Алекс.
Спогледаха се.
— Успяха ли да се доберат до теб? — попита Стен.
Килгър им разказа за почти успялата засада и битката по заледените улици.
— Предполагам — обърна се той към маршала, — тъй като кодът беше общият, а не този, който аз и Стен ползваме, че ти си подал сигнала.
— Аз бях — потвърди Махони.
— Също така ми се струва, че за това има по-дълбока причина от пленителното ми присъствие и хубавичките ми крачета. Кой трябва да бъде очистен?
— Имаш бърз ум, господин Килгър. Седни сега. Ти също, адмирале. Инструктажът, както и излагането на плана ще отнемат известно време. Ще разпознаете целта — по право целите, — докато говоря. Малко неизвестност ще направи разказа ми по-интересен.
Махони започна със случилото му се в деня на погребението на Императора. Когато видял петимата от Тайния съвет да застават край затревената могила, която представляваше гробът на Императора, осъзнал, че гледа петима убийци.
Поколеба се за миг, после им разкри невероятната част. След погребението отишъл в кабинета на Императора, измъкнал една бутилка от силното питие, което господарят му бе наричал скоч, и решил да вдигне безмълвен прощален тост. Но тогава на бутилката видял надраскана на ръка бележка:
„Навъртай се наоколо, Йън. Ще се върна скоро.“
Почеркът бил на Вечния император.
Махони млъкна за миг и ги изгледа, явно очакваше да се отнесат с пълно недоверие към думите му. Забеляза съмнението по лицата им, напрегнати от жив интерес, както лекото преместване на Стен към ръката на Махони, в която беше пистолетът.
— Това е много интересно, маршале. И как мислиш, че се е озовала там? Да не би да смяташ, че убитият е бил двойник?
— Не. Беше Императорът.
— Значи някак си е оцелял, въпреки че е бил прострелян десетина пъти и после е бил взривен?
— Не говори глупости, Стен. Беше мъртъв.
— Да не би да се е ’дигнал от гроба, за да драсне тая любовна бележчица?
— Отново не. Сигурно е оставил инструкции на някой от гурките или на дворцов прислужник. Поразпитах, но никой не знаеше нищо.
— Да оставим настрана как бележката е попаднала там. Йън, чуваш ли се какво говориш? Или си се побъркал, или си станал част от сектата, която броди навсякъде и проповядва, че Императорът е жив и ще живее вечно. А и ако трябва да сме точни, шест години са доста време да се навърташ наоколо. А точно толкова са минали оттогава.
— Може и да съм луд, но ще ме изслушате ли?
— Що не. Не е като да имаме спешна работа — подхвърли Килгър. Наля си чаша от алка, но очите му зорко следяха Махони.
Маршалът продължи. Онзи ден замислил план, насочен срещу Тайния съвет.
— Не ти ли хрумна, че за тях ти си сред потенциалните врагове? — запита Стен.
— Разбира се. Затова покрих следите си.
Беше подал молба за преждевременно пенсиониране. Тайният съвет в лудото си бързане да се отърве от невероятно скъпоструващата войска, набъбнала допълнително заради Таанския конфликт, освобождаваше с радост всеки, който искаше да напусне, и рядко задаваше въпроси за мотивите. Стен кимна, той и Килгър също бяха избрали да се оттеглят и да потънат в неизвестност.
Съветът беше особено щастлив да се освободи от Махони, който беше не само най-обичаният флотски маршал, архитект на победата, но също и бивш командир на корпус „Меркурий“ — Имперските разузнавателни служби — в продължение на много години.
— Но не исках да си помислят, че се каня да им слагам прът в колелата. Нуждаех се от благовидно прикритие.
Махони беше обявил на всеослушание, че възнамерява да напише подробна биография на Вечния император, най-великия мъж, живял някога. Този план се съчетаваше идеално с мъченическия образ, който Съветът искаше да си изгради.
— Най-напред, разбира се, трябваше да си опека работата. Задължително.
И Махони се беше потопил в архивите — беше планирал да прекара около година в разучаване на Ранните години. Беше предположил, че дотогава Съветът ще е загубил интерес към него и той ще може да се посвети на истинската си цел. Малко засрамено призна пред Стен и Алекс, че винаги е обичал историческите проучвания. Може би, ако обстоятелствата се били стекли различно и той не произхождал от военно семейство, щял да прекара живота си сред архивите в опит да напише Пълна история на вилицата, например, или нещо подобно.
Не беше първият, стотният или дори милионният човек, тръгнал да пише биография на Императора. Ала беше открил нещо любопитно — всички биографии бяха пълни безсмислици.
— Е, и? — изсумтя Стен, загубил интерес. — Ако и ти беше стъпил върху дясната ръка на Бог, нямаше ли да искаш всички да пишат хубави неща за теб?
— Не това имах предвид — отвърна Махони. Той беше съзрял повтарящ се мотив. Биографите са били окуражавани да пишат за Императора. Обикновено те били от типа хора, които търсят следи от дълбоко скрито милосърдие у Тамерлан или правят психологически портрет на поета Омир. — Истината е, че е имало голям брой немарливи историци, но все пак тяхната работа е била насърчавана. Печелили са големи договори. Фишовете им са били филмирани и така нататък. Но от друга страна, приятели, никой всъщност не е бил насърчаван да проучи автентичните извори — онова, което по някакъв начин не е успяло, цитирам: да изчезне в мъглата на времето. Край на цитата.
— И какво се е опитвал да скрие покойният ни водач?
— Почти всичко — откъде е дошъл и как е стигнал до мястото, което заема. Можеш да прекараш цяла вечност, да се побъркаш, докато се мъчиш да намериш някакъв смисъл в седемнайсетте или осемнайсетте хиляди версии на събитията, всяка от които е получила одобрението на самия Император. Ще спомена накратко двата най-съмнителни пункта, като се изключи източникът на АМ2. Първият е, че кучият му син е — или поне беше, безсмъртен.
