видели, но изчакайте, докато влезете вътре. Има фонтани и всякакви неща. С истинска оцветена вода. И в центъра му расте огромно дърво. Казва се рубигиноза или… абе нещо такова беше. Може и да не го казвам правилно. Огромна плодоносна смокиня. Само че от вид, който не може да се яде.
— Чия беше идеята? — попита Кес сухо, безчувствено.
— Не зная. На архитекта сигур’. Как й беше името? О… Зтиво май. Но, божке, как ли са се оправили? Само дървото е петнайсет — двайсет метра високо. Изкопаха го някъде от Земята, но се бояха, че ще се свие и ще се разпадне, ако го донесат направо тук, затова постепенно го привикнаха към атмосферата. На три или четири планети. Изхарчиха добра сума кредити за това. Сигур’ е свършило работа. Расте като диво вътре. Добавило е още два метра за последните два-три месеца. По дяволите, проклетото дърво е гордостта и радостта на Първичен свят, казвам ви. Питайте, когото щете.
Докато гравиколата спираше, Кес видя тълпа от просяци да тръгва напред. Група въоръжени с палки полицаи ги отблъсна. Разбира се, помисли си. Попитай, когото щеш. Как не!
Докладът на председателя на комисията за АМ2 звучеше като бръмчене на муха, удряща се в стъкло. На масата пред него се издигаше висока метър и тридесет купчина отчети — плодът на много месеци труд. Той четеше влудяващо бавно — сричка по сричка — от резюме, което също не беше особено тънко. Името на председателя беше Лагут. Но от ядните погледи, които членовете на Съвета му хвърляха, беше очевидно, че го наричат с далеч по-обидни имена.
Кес и другите бяха насядали около масата и се поглеждаха нетърпеливо. Това можеше да се окаже най-важното изслушване в живота им. Затова никой не възрази, когато помощниците на Лагут донесоха нови тонове хартия, нито пък се оплакаха, че предисловието се проточи цял час.
Вторият час беше започнал да тече преди малко — втори час за група създания, които изискваха от подчинените си да съберат всичките си мисли най-много в три изречения. Ако им харесат трите изречения, подчиненият можеше да продължи. Ако ли не, уволнението не бе недопустима възможност. След първия час председателят на комисията за АМ2 се беше спасил от уволнение. Затова пък го заплашваше екзекуция. Самият Кес обмисляше няколко зловещи възможности.
Но внезапно долови нещо различно в монотонното мърморене. Зад досадното бръмчене се криеше истински страх. Усети го по нервните запъвания и появата на някои тикове. Кес престана да чака заключението и се заслуша в думите. Те бяха безсмислени. Бюрократични брътвежи. Това беше просто начин да се забави отговорът. Реши да запази наблюденията за себе си и се замисли как би могъл да се възползва.
Близначките Краа избухнаха първи.
Дебелата прочисти гърлото си — звукът напомняше далечен гръм, — придвижи огромното си туловище напред и вирна масивната си като юмрук брадичка.
— Ти си бил адски гадно копеле, приятелче — поде тя. — Хемороидите ми прокървиха от това кудкудякане. Задникът на сестра ми издълба дупки в стола. Приключвай вече или намери някой друг да движи нещата.
Лагут зяпна. Изглеждаше ужасно объркан. Надушваше, че не му се пише нищо добро, но просто не разбираше къде е сгрешил.
— Карай по същество човече. Каква е прогнозата? — намеси се Ловет.
Лагут въздъхна дълбоко. После бледа усмивка разтегли устните му.
— Толкова съжалявам, благородни създания — замънка той, — ученият в мен… тц… тц… колко несъобразително от моя страна. За в бъдеще ще се постарая…
Слабата Краа изръмжа. Беше пронизителен — и не особено приятен звук. Зловещ като на гладен всеяд.
— Тринадесет месеца — изплю Лагут. — И това е приблизителна оценка.
— Искаш да кажеш, че макар твоят отдел да не е имал късмет в откриването на АМ2, сега разполага с приблизителна оценка, кога ще го намери? Правилно ли разбирам? — Ловет имаше невероятен талант да посочва очевидното.
— Да, господин Ловет — отвърна Лагут. — Не може да има съмнение. До тринадесет месеца ще го имаме. — И потупа дебелия куп документи.
— Определено звучи обещаващо, стига да е вярно — намеси се Малперин и спря инстинктивния опит на Лагут да защити становището си, като махна с ръка. Тя управляваше огромен индустриален конгломерат със затворен цикъл. Не се справяше добре, но беше добила достатъчно решителност, за да го задържи, докогато й харесва.
— Какво е вашето мнение, господин Кес? — попита тя. Обичаше да включва повече хора в дискусиите, като запазваше своите собствени виждания в тайна колкото е възможно по-дълго. Кес подозираше, че всъщност Малперин няма собствено мнение и изчаква да види накъде ще задуха вятърът, преди да реши на чия страна да застане.
— Най-напред искам да задам на господин Лагут един въпрос — каза Кес. — Много съществен според мен.
Председателят на комисията кимна.
— С колко АМ2 разполагаме в момента?
Лагут запелтечи, после започна дълга и абстрактна лекция. Кес го прекъсна, преди да се задълбочи.
— Нека перифразирам: като имаме предвид сегашното ниво на употреба и ограничения — за колко време ще ни стигне наличното АМ2?
— Две години — отвърна Лагут — Не повече.
Отговорът разтърси стаята. Не защото беше неочакван. Но сякаш бяха осъдени на смърт и сега им съобщаваха точно кога ще бъде изпълнена екзекуцията. Само Кес не се впечатли, за него това не беше нещо ново.
— Значи, ако грешите за тринадесетте месеца… — започна Малперин.
— Тогава всичко е свършено, след по-малко от година — намеси се слабата Краа.
Лагут само кимна. Единствено Кес знаеше защо мъжът е толкова уплашен. Защото лъжеше.
Не, не за двугодишния запас от АМ2. Това беше напълно измислена оценка. Тринайсет месеца. Дракх! По-скоро никога. Лагут и неговият отдел в момента нямаха по-добра представа къде Императорът държи горивото си, отколкото когато бяха започнали проучванията си преди шест години. Но защо ще лъже? За да задържи проклетата си глава на раменете. Не беше ли това достатъчен мотив?
— Да приемем първата оценка — рече Кес. — Няма нужда да мислим за скока над пропастта, когато все още не сме стигнали ръба.
Близначките Краа се взряха в него. Въпреки грубите им черти погледите не бяха заплашителни. Бяха започнали да разчитат на Кес. Нямаше как да знаят, че от самото начало неговата лична дилема го принуждаваше да действа като посредник.
— Господин Лагут вярва, че ще му трябват тринайсет месеца, за да открие източника на АМ2 — продължи Кес. — Това може да е вярно, а може и да не е. Но знам как бихме могли да постигнем по-голяма степен на сигурност.
— И как по-точно? — попита Ловет.
— Имам нова процесорна система, която скоро ще бъде активирана. Моите учени я разработват години наред. Създали сме я специално за обработка на архиви.
— И какво? — намеси се дебелата Краа, по-глупавата от двете, ако това изобщо беше възможно.
— Смятаме да я продадем на различни правителства. Би трябвало да редуцира времето за обработка на документи с около четиридесет процента, дори повече.
Стаята се изпълни с мърморене. Схванаха мисълта на Кес и повярваха на думите му. А и по същество информацията беше вярна. Ако беше излъгал за нещо, то това беше за истинската му цел.
— Предлагам ние с господин Лагут да обединим силите си — хвърли мрежата Кес, — за да сме сигурни, че ще постигнем поставената цел. Какво мислите? Готов съм да изслушам и други предложения.
Нямаше такива. Сделката беше сключена.
Колкото до другите въпроси — провалът на мисията на агентите от „Богомолка“ да хванат адмирала, ужасите, които Кес беше видял по улиците на Първичен свят, — те си останаха необсъдени. Кес беше
