Без да дочака отговор, той постави овехтяло записващо устройство — поне външността му беше овехтяла — и го включи. После й даде знак да продължи да говори.
Хайнис се намръщи, но подробно обясни на Браун защо допускането, че изчезването на Розмънт е нещо различно от това, което изглежда, води до задънена улица.
Стен не можеше вече да издържа. Натисна друг бутон на устройството.
— Подслушвателната техника е заглушена. Получава само електростатичен шум.
Хайнис заобиколи бюрото и почти го прегърна.
— Сега съм омъжена — каза тя много тихо. — Щастливо — додаде още по-тихо.
Цял един свят от „какво би могло да бъде“ изчезна.
— Радвам се… за теб — промърмори Стен.
Хайнис се насили да се усмихне.
— Съжалявам. Искам да кажа, че като мисля за… нещата… такива, каквито бяха, и… съжалявам. Поне мога да се опитам да лъжа толкова добре, колкото и ти, и да кажа, че мисля за времето, което прекарахме заедно, като за хубав момент от миналото. Ударението е на миналото.
— Да, така е най-добре. Предполагам. Но кой е написал този диалог? Звучи като от живино.
— Това е най-доброто, което успях да сътворя в момента — каза Хайнис, като се опитваше да си придаде делови вид. — Иска ми се да се почувствам поласкана и да реша, че си дошъл тук, за да запалиш отново пламъка — още реплики от живино. — И движен от страст си рискувал, въпреки че си една от най- търсените десет личности в цялата Империя. Но ми се струва, че те познавам по-добре. По дяволите.
Тя се обърна за миг настрани.
— Какъв е този белег? — попита, без да се обръща.
— Грим.
— Слава Богу — тя се завъртя към него. — Сега ще се ядосам. Започвам да свиквам.
— Да.
— Отначало се чудех дали не ме разиграваш. После размислих.
— Благодаря ти и за това. Наистина. Но имам нужда от помощ. Ти беше най-добрата ми връзка.
— Разбира се, добрата стара Хайнис. Биваше си я в леглото, така че да видим дали няма да ми пусне още веднъж, заради доброто старо време? Нека те попитам… Ако не аз, а ти беше ангажиран, щеше ли да пропътуваш толкова дълго разстояние за една нощ в кревата?
— Знам, че си вбесена, Лайза. Но това е малко… — той млъкна и се овладя.
Хайнис пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои.
— Мътните да те вземат, прав си. Но няма да се извинявам повече.
И тя се озова в прегръдките му. За един дълъг миг.
— Беше хубаво, нали?
Стен каза „да“ и я целуна отново. Накрая тя се отдръпна.
— Но аз не те излъгах. Самюъл е прекрасен мъж. Вероятно, ако трябва да съм честна, тъкмо той е човекът за мен. Не е откачалник с имплантирана в ръката кама и убийствени помисли в главата. Така че… да опитаме като приятели. Никога не съм опитвала да бъда приятел с мъж, с когото съм била… свързана преди. Сигурно ще науча нещо ново.
Част от Стен искаше да заплаче.
— Разбира се, Лайза. Ще бъдем приятели.
Хайнис отново започна да се държи като полицай.
— Първо, как си?
— Всичко е наред. Поне за няколко седмици.
— Предполагам — каза Хайнис, като потупваше фиша, — че си дошъл тук на мисия. Бившият ти шеф има ли нещо общо? И аз така си помислих. Срещу Съвета?
Стен отново кимна.
— Един въпрос — и най-добре не ме лъжи. Последния път, когато арестувахме всички, свързани с покойния Кай Хаконе, намерихме доста трупове из задните улички. Ликвидирани по имперска заповед. Наложи се да стана съучастник в заговор за убийство. Не ми хареса тогава, не ми харесва и сега. Така че ако и сега си поел „мокра поръчка“ или „личен договор“… по-добре изобщо не говори с мен.
— Не. Разследвам за трибунала.
Хайнис се ококори.
— Ах, ти, кучи син! — процеди тя през зъби. Въпреки наложеното от Тайния съвет заглушаване тя беше чула изявлението на трибунала за целите, които си е поставил — да реши дали Съветът има вина. — Чакай да помисля. Хм. Цялата тази работа твоя идея ли беше?
— Да.
— Кучи син! — възкликна тя. — Казах, че няма да се извинявам, но ще го направя. За последен път.
И се усмихна.
— Знаеш ли… може би след още сто и петдесет години, ако прекараш известно време в семинарията, може и да ти позволят да се присъединиш към човешката раса. И така, какво ти трябва?
Още едно недоразумение беше изгладено от Алекс Килгър, преди да замине на наборната си мисия. Странно, но то имаше нещо общо с това, което Стен чувстваше и казваше на Лайза Хайнис.
Килгър беше информирал телохранителите на Стен, че за момента няма нужда от тях. Бяха прехвърлени към охраната на съда.
Синд поиска разговор с временния си командващ офицер. Първите въпроси, който зададе на Алекс, бяха: На какво се дължи промяната? Бяха ли сгрешили някъде?
— Грешка, войниче. Сигурността си е сигурност. Не е необходимо да знаеш. Стен има важна работа.
— Искам промяна на задачата, сър.
— И какво да ти възложа? Да му даваш личната си подкрепа?
— Нещо такова.
Килгър изръмжа.
— Първия и единствен път, когато и на мене ми хвръкнаха чивиите, моята наставница от „Богомолка“ здравата ме нахока. Навика ме хубаво ми рече, че ако не гледам на задачите си професионално, по-добре да напусна и да паса овце. И права си беше. Би трябвало и аз да нахокам теб. Ама нали съм добра душа. Мога веднага да издам заповед: „Марш в строя, войнико!“, та да приключим. Но ще ти изтъкна и причини. Тъй че си извади главата от яйчниците, или където се спотайва, и слушай внимателно. Първо, шефовете ти знаят какво точно правят. Второ, много грешиш за причината, поради която си отстранена. И не ми пробутвай колко си добра с пушката и как си изучавала разузнавателни техники. Вече съм наясно с това. Не ставаш за мисията, защото си твърде… забележителна. А никога, никога не бива да се набиваш на очи, ако си на вражеска територия. Ти си войник. Войниклъкът бая се различава от шпионирането. Но както и да е. Последната и най-важната причина е, че си твърде млада. Вярваш в някои неща. Не познаваш дълбочината на греховността на духа. Освен ако не си израсла сред калвинисти като мен. Шпионинът трябва да има само една мисъл в главата си през цялото време: Не вярвай на никого и винаги предполагай най-лошото за другите. Труден и зъл урок. Който, ако трябва да съм честен, е най-добре да не научаваш. А сега заминавай да си изпълняваш задачите. Обзалагам се, че достатъчно кръв ще има за проливане. Тъй че ще успееш да се отличиш, ако това те вълнува. Свободно.
Килгър въздъхна, след като тя излезе.
Хиляди дяволи! Беше се раздрънкал като бащински настроен старшина. Остаряваш, Килгър. Остаряваш…
Отначало Стен реши, че мисията му до Първичен свят няма да е нищо повече от нараняващ самолюбието и свързан с голям риск провал. Търсеше три неща: повече информация за убийството на медийния лорд Волмер от тази, която Хайнис беше дала на Махони; документални следи за онази първа — с въпросителен знак — среща на заговорниците на Земята; и дали е имало друга среща, преди Шапел да се задейства. Освен това, като втора задача, да узнае нещо повече за връзката между Шапел, Контролиращия
