Върна се обратно, като се оригна демонстративно, и се запъти към мястото си.
СПОРТ. „РЕЙНДЖЪРИТЕ“, ИСТОРИЯ.
Нищо. Прескочи напред към датата на този голям мач. „Сините“ не бяха побеждавани три години… „Рейнджърите“ бяха спечелили… възхитени тълпи, както обикновено. Нищо. Поне нищо, което да свързва това събитие с някой от членовете на Съвета.
Но не, имаше нещо.
Стадионът „Ловет“.
Ръцете му се изпотиха. Още една аларма и онзи главорез сигурно нямаше да иска обяснения. Как да разкрие загадката? Опитай… и пръстите му докоснаха клавиатурата. АМФИТЕАТРИ. СЕГАШНИ. ВЛЕЗ.
Не гледаше към екрана; задържа погледа си на охранителя в другия край на огромната зала. Мъжът не помръдна.
Не… не… проклятие, но на Първичен има доста спортни палати. Стадион „Ловет“.
История?
Опитай. Построен от дядото на Ловет… оборудван за всякакви възможни спортове, земни, водни или въздушни. Лъвове срещу християни, рече си Стен. СНИМКИ.
Той започна да прехвърля снимките, като гледаше само какво събитие са запечатали. Наблюдаваше самата арена.
Проклятие. Ако копелетата са се готвели да заговорничат… не. Всичко беше твърде открито. Почакай малко — това беше интересно. Цял раздел:
ЗАД ОВАЦИИТЕ:
КАК ЕДИН СТАДИОН ВИ ПОДДЪРЖА СИТИ, ТОПЛИ, В БЕЗОПАСНОСТ И ВИ РАЗВЛИЧА
Доста тъпо заглавие.
Паркинги… подземни… офиси за охраната… ха.
Значи дядото на Ловет си беше построил частен апартамент, така ли? Изглеждаше ужасяващо. Защо изобщо някой би закачил главите на мъртви животни по стените? А какво оставаше за тези картини! Но иначе мястото беше чудесно за среща на конспираторите. Големият мач като прикритие… Големите клечки обичат спорта, особено ако имат уединени места… уединение.
Стен получи доказателство — достатъчно според него, — че е имало последна среща, преди Шапел да бъде задействан. Как би могъл обаче да се аргументира, за да убеди и трибунала? Важните особи имаха нужда от прислуга. Имало ли е бармани, които са били наоколо през цялата нощ? Джойгърли? Момчета? Може би келнери. Но не и секс-играчки — дори близначките Краа не биха били толкова небрежни.
Какво друго? Той излезе от СПОРТ и рискува да погледне КОЙ КОЙ Е. Написа ЛОВЕТ.
Вниманието му беше приковано към екрана. Обикновените хвалебствия. Образование… интереси… поел банковата империя на семейството след смъртта на майка си… Хммм. Никакво споменаване… дори в този подробен запис да си е падал по спорта.
Вратата на библиотеката се затвори с трясък. По дяволите!
Влязоха трима униформени полицаи.
Стен пропълзя встрани от терминала по пътечката между фишовете.
Беше заключено. Пръстите му бръкнаха в един от плитките му джобове и извадиха малко устройство. Секунди по-късно вратата се отключи.
Той мина и я заключи зад себе си. Чу викове от читалнята.
Макар да се оглеждаше за изход, примигна от изумление. Това беше огромна библиотека. Високи сводести тавани. Ред след ред след ред наредени фишове, видеозаписи и дори книги.
Чу тъп удар откъм вратата и викове да бъде донесен ключ. Някой се заблъска в нея.
Пръстите на Стен се извиха, а ножът му излезе от „ножницата“ си в горната част на ръката му и легна в дланта му. Той се затича към стелажите и се заоглежда като тигър, търсещ подходящо място за засада.
Полицаите и главорезът от службата за сигурност успяха да отключат вратата и влязоха. Не видяха нищо освен няколко робота, които завеждаха нови материали. Не чуха нищо. Мъжът от службите изсъска шепнешком заповеди. Разпръснете се. Претърсете цялата зала.
Полицаите се подчиниха машинално. По дяволите, губеха си времето, защото на някакъв дракх от контраразузнаването му се привиждат сенки по стените и иска от тях да пипнат някакъв нещастник. После прозрението ги осени. Може да е нещастник — но някак си беше успял да мине през заключена врата.
— Ще останем заедно.
Двама от тях извадиха оръжията си. Третият беше подготвил палката си. Малко, но смъртоносно на вид оръжие се появи в ръката на тайния полицай.
Навлязоха в джунглата на тигъра.
Внезапно една висока лавица се наклони и се прекатури настрани. Един от полицаите и мъжът от тайните служби успяха да отскочат навреме. Другите двама обаче бяха затиснати. Първата лавица събори още една. Мъжете се запрепъваха и завикаха. Някой изстреля откос, който рикошира в тавана на библиотеката.
Настъпи суматоха, а Стен се понесе с леки тигрови стъпки навътре, дълбоко между лавиците.
Двамата го последваха, оставяйки затиснатите си приятели сами да се оправят.
Един от заклещените полицаи се бореше да се измъкне сред дъжд от хартия. Кракът му все още беше затиснат под лавицата, когато чу тихо изтрополяване… и пискливото хриптене на някой, който се опитва да си поеме последен дъх през прекършената си трахея.
После нокътят на смъртта се озова върху гърлото му.
— Викай — нареди Стен. — Викай силно.
Полицаят изпълни заповедта.
Викът все още ехтеше, когато Стен преряза гърлото на мъжа и се скри в друга алея.
Мъжът от службите за сигурност и оцелелият полицай се затичаха нататък. Имаха само секунда, за да зяпнат потресени двата трупа и шуртящата кръв, преди шокът да се превърне в ужас и увито в метал фолио, запратено сякаш от нищото да се забие в челото на полицая. Той се строполи бездиханен.
Мъжът от службите тръгна към вратата, движеше се заднешком… въртеше се… опитваше се да не закрещи от ужас и да не попадне в последния капан на тигъра.
Един фиш се изтърколи на пода. Той се обърна натам. Нищо. После се завъртя обратно, с пистолет насочен напред. Стен се приближи зад него. Мъжът се загърчи, когато ножът преряза гръбначния му стълб. Стен остави тялото да се свлече. Още две потрепервания и се свърши.
Сега Стен разполагаше с цялото време на света.
Откри изход и близо до него тоалетна за персонала. Втри разтворител в мустаците и те се отлепиха и отлетяха в кошчето. Гримът беше внимателно отмит.
После излезе през вратата.
Полицейски грависледове идваха с вой към библиотеката. Стен бързо се вмъкна в една алея, после забави крачка. Продължи нататък, зяпайки любопитно колите, които го подминаваха с рев.
Просто още един от жителите на Първичен свят.
Глава 30
— „Джон Стюърт Мил“, говори контролната кула на Ню Ривър. Следим ви на екраните. Желаете ли инструкции за приземяване?
Пилотът на Махони включи микрофона:
— Ню Ривър, тук е „Мил“. Не се нуждая от инструкции. Имаме разрешение за кацане на частен космодрум Ноември Алфа Юниформ. Ще сменя честотите. Край.
— Тук е Ню Ривър. Разглеждам фиша ви. Превключете на ултрависока честота 223.7, за да се свържете с Ноември Алфа Юниформ. Ноември Алфа ще предоставят само локатори, но не и обслужващ персонал на космодрума. Контрол Ню Ривър, край.
Пилотът се завъртя със стола.
— Пет минути, сър.
