Тогава петлето на трети пистолет щракна обезпокоително и отекна в нощта.
Петлето на моя 44 калибър.
Пристъпих от храстите и сенките, които ме прикриваха и казах:
— Страхувам се, че удоволствието е изцяло мое, Комодоре…
Като се приближих откъм гърба му, взех малкия пистолет от ръката му, като държах пистолета си насочен към Кошър. Знаех колко е бърз шерифа. Щом джобния пистолет на Комодора влезе в моя джоб, измъкнах колта на Кошър от кобура му и го хвърлих, в храстите.
Дори не трябваше да им казвам да си вдигнат ръцете — направиха го по своя воля, а после само се едно помръдване на китката на ръката, в която държах револвера, ги накарах да застанат близо един до друг, както си трябва.
Наведох се над чантата и с лявата си ръка прибрах пачките обратно вътре.
— Как ме проследи до тук? — попита Девол. — Видях те да слизаш от парахода в Хъгинс Джанкшън…
— Понякога не си показвам последната карта, дори и да ми се плати — казах аз и се ухилих. — Да не би да си помисли, че съм такъв глупак да се хвана на помпозната ти реч? За това колко съм мъдър, какъв истински шампион съм?
Той ме гледаше злобно, от чаровната усмивка и помен не бе останал.
Затворих чантата. Погледнах Кошър.
— Ти, от друга страна… наистина ме излъга с тъпата си осанка на великия шериф… закона на дивия запад. А аз не се лъжа лесно.
Погледът на Кошър се изостри. Като че ли се прицелваше в мен с пистолет, макар че ръцете му очевидно бяха празни.
Държах пистолета насочен и към двамата и казах:
— Но ти, шерифе, спаси живота ми, няма спор. Така че ти се отплащам, като ти подарявам твоя.
Гласът му бе глух тътен.
— Не трябва да ме оставяш жив, синко. Това ще бъде най-голямата грешка в живота ти…
— Ти вече направи своята голяма грешка, нали така? Целият свят знае кой си… и сега целият свят ще разбере в какво си се превърнал. Целта на целия ти живот, всичко добро, което си извършил… отива на вятъра. От него няма да остане и прашинка.
— Прав си — каза Кошър, гласът му трепереше — всичко, което каза, е горчивата истина… продадох всичко добро, което някога съм имал и направил за парите в тази чанта…
Гласът му прогърмя в нощта и аз за малко да изпусна пистолета.
— … така че много внимавай, момче, защото ако ме оставиш тук жив, аз ще те намеря, и теб, и чантата!
Пристъпих назад.
Той пристъпи напред — дори с вдигнати ръце изглеждаше заплашително, светлината на огъня правеше чертите на издяланото му лице смразяващо зловещи.
— Може би утре, може би другата Коледа… но аз ще дойда. Ще бъда зад теб. За момент ще свалиш гарда си и кой мислиш ще те дебне?
Изсмях се.
— Може би, когато си бил в разцвета на силите си. Но сега? Ти си само една ненужна реликва. Не можеш да се справиш и с мъртвец.
Комодора стана дързък, макар че гласът му издаваше колко го е страх.
— Имаш парите! Какво повече искаш? Върви си, остави ни!
— Казах, че няма да убия шерифа. Но нищо не съм споменал за теб. Да не мислиш, че ще ти се размине това, което стори…
— Мавърик… — започна той.
— Може би най-добре ще бъде да ви оставя да си продължите спора, който прекъснах.
Думите ми май не се понравиха на Комодора.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще ви оставя единият да убие другия…
И хвърлих колта 44 калибър високо във въздуха.
Когато отстъпих и влязох отново в сянката на храстите с чантата в ръка, те стояха ококорили от ужас очи и наблюдаваха как пистолета пада. Трябваше да съм си тръгнал и те сигурно смятаха така, но, признавам си, аз съм любопитно магаре.
Видях как Кошър се хвърли към пистолета, Комодора го спъна, но Кош беше пъргав за мъж с неговите размери и на неговата възраст, претърколи се и вдигна револвера от прашната земя, преди Девол да може да го докопа.
Комодора бе на колене, а Кош бе насочил пистолета към жално молещия се човек, когато аз се качих на коня си и препуснах в нощта.
— Бягай, Мавърик! — гласът на Кошър прогърмя над тропота на копитата. — Бягай, куче, но аз ще те намеря! И ще те застрелям…
Не бях се отдалечил много, когато чух изстрелите. Знаех, че Комодора няма де е проблем отсега нататък.
Последната карта
Нищо не може да се сравни с разкоша на хубав хотел, а „Сан Францискън“ бе един от най-хубавите в Калифорния. Бях наел луксозен апартамент с всички удобства, които не могат да се намерят във всеки дом, но в момента се бях изпънал в една от няколкото огромни вени на общата баня, където меките пешкири са по-дебели и от бифтеците в ресторанта на „Сан Францискън“.
Дали има нещо по-успокояващо от гореща вана, изпълнена с малки гъделичкащи мехурчета, резултат от някакви специални чуждоземски соли, със сигурност не мога да ви кажа. Дрехите ми бяха сгънати близо до мен, до обувките и чантата с парите — която носех навсякъде през последните няколко дни. А също така и кобура с пистолета ми.
Бях полузаспал и напълно щастлив.
Но бързо излязох от това състояние, когато чух познатото, зловещо щракване на запънат пистолет. Звукът отекна в белите фаянсови стени на помещението.
Дори не бях чул да се отваря вратата — наистина беше добър, трябва да му се признае.
Нямаше нужда да се присягам за пистолета си — той ме държеше на мушка. Стоеше пред мен с изсечената си челюст, очи като мъниста и сивите си добре поддържани мустаци.
— Стара ненужна реликва, а? — каза Кошър.
Наблюдавах го как приближава. Ръката му бе над кобура на пистолета.
— Не мога да се справя и с мъртвец, а? — изръмжа той.
— Ами ето ме тук, синко. И със сигурност ще се справя с теб.
Усмихнах се, взех сапуна и лениво затърках гърдите си.
— Това някак ми харесва, за мъртвеца.
Той се изсмя гръмогласно.
— Имаш късмет, че съм такъв всеопрощаващ добър християнин.
— Надявам се Комодора да не създава проблеми.
Той поседна на ръба на ваната срещу мен и лъчезарно се усмихна.
— Няма, не и след като изстрелях в него халосните патрони от пистолета, който ми подхвърли… — той снижи глас, имитирайки ярост. — „Никога в живота си не съм извършвал хладнокръвно убийство, но ще направя две изключения, следващия път като видя Мавърик и следващия път като видя теб!“
Аз се изсмях, той също. Смехът ни приятно отекна в банята.
— Така му се пада на мръсника — казах аз, — задето е измамил Барт на „Лорън Бел“.
Той кимна строго.
— Заслужаваше си времето и усилията да му го върнем тъпкано на копелето лъжливо.
— Както казваше старият ми Татко: „Да измамиш измамник е дълбоко удовлетворително, дори
