С–5 — 16 (операции въздух-земя)
ОВССО
С–141 — 5 (парашути с тежка екипировка)
С–141 — 7 (парашутисти)
С–130 — 19 (парашутисти)
С–130 — 3 (операции въздух-земя)
МС–130 — 3 (операции въздух-земя)
С–5 — 2 (операции въздух-земя)
НС–130 — 7 (операции въздух-земя)
ВСИЧКО: 253
Някои от тези самолети, като трийсет и пет КС–10 и КС–135 цистерни, щяха да заемат позиции на орбита извън непосредствения оперативен район, така че да не пречат на бойните действия.
Всички самолети, превозващи войски или изпълняващи мисии по поддръжка на войските, щяха да се съберат над Мексиканския залив, да се спуснат ниско под покритието на кубинските радари и да продължат през полуостров Юкатан към Панама и конкретните си определени райони Дванайсет изтребителя F–15 щяха да летят близо до Куба, готови да реагират в случай, че някои от самолетите ни бъдат нападнати от военновъздушните сили на Кастро.
Всички екипажи, участващи в бойната операция, щяха да носят очила за нощно виждане. Всички самолети, превозващи войски, включително операции по пускане от въздуха на тежка екипировка, щяха да летят без светлини и щяха да бъдат екипирани с устройства за полет при всякакви атмосферни условия. Всички екипажи, превозващи сили за специални операции, щяха да бъдат квалифицирани за кацане без светлини в пълен мрак.
Първото обаждане от командир дойде около 18,00 ч. вечерта, един час преди времето за излитане на 82-ра въздушнопреносима дивизия, и то бе от генерал-майор Джим Джонсън, командир на същата дивизия: силна ледена буря бе ударила военновъздушната база „Поуп“ и изпращането на всичките му войски по график щеше да бъде невъзможно. Двайсет и осемте тежкотоварни самолета С–141 бяха натоварени и готови за излитане в Чарлстън. С тях нямаше проблем. Проблемът беше с превозващите войски самолети С–141. Нямаше достатъчно размразяваща екипировка за едновременното излитане на двайсетте самолета. В този момент той имаше само осем готови за излитане и щяха да изминат три до четири часа, преди да успее да изпрати и останалите войски.
Не се изненадах от молбата му за забавяне, но отказах.
— Изпрати тези осем — наредих му аз — и изпрати останалите веднага щом бъдат размразени.
Разбира се, знаех, че няма да минем без забавяне, което щеше да означава, че три ключови цели — Панама Виехо, Тинахитас и Форт Симарон — трябваше да бъдат превзети на сутринта, което най-вероятно щеше да означава повече жертви. При всяка сложна операция се налага да се приспособяваш към непредвидени обстоятелства.
Гъста мъгла се спусна над военновъздушната база „Макдил“ в Тампа, където бяха събрани самолетите цистерни. Макар да бе толкова гъста, че камиони трябваше да водят всеки самолет до края на пистата за излитане, всички машини успяха да излетят навреме.
Добре съзнавах, че забавянето на часа X за цялата операция щеше да доведе до сериозни последици. Командирите са обучени и могат да вземат такива решения, както и да изработват алтернативни планове.
Затова се обадих на Джонсън десет минути след неговото позвъняване.
— Първият ти приоритет — казах му аз — е да превземеш Панама Виехо и ако е възможно, Тинахитас преди разсъмване. Форт Симарон — който се намираше по-далеч от Панама Сити — може да бъде превзет и по-късно през деня. Аз ще поема отговорност за сдържането на Тинахитас и Форт Симарон, като държа наблизо самолетите АС–130, докато извършиш въздушните си нападения.
Знаехме предварително, че ПОС са разположили гнездо с шестнайсет тежки минохвъргачки близо до Тинахитас, което можеше да обстрелва цялата столица Панама Сити и военновъздушната база „Хауърд“. Поради тази причина гнездото вече бе определено за удари с АС–130 в часа X и след това, ако се наложеше.
Тези минохвъргачки ни тревожеха и поради други причини: тъй като деветнайсетте самолета С–130, превозващи рейнджъри до Рио Хато и Торихос, щяха да останат във въздуха седем часа, те на практика щяха да свършват горивото при пускането на товара си. Тъй като не можеха да се зареждат във въздуха, трябваше да осигурим гориво за тях в Панама; планът беше да ги приземим във военновъздушната база „Хауърд“ — отстояща на около 65 километра от Рио Хато. Но понеже минохвъргачките на ПОС можеха да обстрелват „Хауърд“, трябваше да се разработи алтернативен план. Затова планирахме да приземим два самолета С–5 на гражданската писта в „Торихос-Токумен“, където те можеха да служат като „бензиностанции“ за самолетите С–130, ако се наложеше. Двата С–5 трябваше да кацнат веднага след завземането на летището от рейнджърите и разчистването на пистата от препятствия.
Оказа се, че нямахме проблем при използването на „Хауърд“, но използвахме самолетите С–5 за зареждане на хеликоптери — особено на тези, които подкрепяха трите въздушни атаки на 82-ра въздушнопреносима дивизия.
С приближаването на часа X с Даунинг наблюдавахме командните комуникации на ПОС, за да видим дали бяха усетили операцията ни.
И тогава се случи нещо неприятно.
В 18,30 ч. ми се обадиха от Форт Браг: Дан Райдър току-що бе обявил по вечерните новини на телевизия Си Би Ес:
Военнотранспортни самолети на Съединените щати напуснаха Форт Браг, Северна Каролина, база на елитната армейска 82-ра въздушнопреносима дивизия. Пентагонът отказва да съобщи дали парашутистите от дивизията са изпратени в Панама. Твърди само, че базираният в Браг XVIII корпус провежда така нареченото в армията учение за военновъздушна подготовка.
И по вечерните новини на Ен Би Си Ед Рейбъл съобщи:
Самолети на Съединените щати С–141 „Старлифтър“ отлетяха този следобед за Панама, кацайки там на всеки десет минути. По времето на пристигането им бе засилена охраната на базата. По пътищата около нея могат да се видят американски войници в пълно бойно снаряжение. Никой тук не може да потвърди, че тези самолети са част от група, изпълняваща мисия, но тази вечер напрежението и в двете страни е голямо поради възможността за удар на Съединените щати.
Вашингтон също получи съобщение, че един войник от ПОС чул американски войници да обсъждат часа X и изпратил тази информация нагоре по веригата до Нориега, но аз изобщо не повярвах на това. Всички американски войници бяха събрани по местата си и се подготвяха за атаката по времето, когато се твърдеше, че това се е случило.
Независимо как бяха разбрали — от съобщенията в нашите медии или по друг начин, — но ПОС очевидно знаеха за операцията, до чието начало сега оставаха само три часа. В 22,00 ч. нашите подслушвачи започнаха да чуват разговори между командирите на ПОС, които даваха да се разбере, че те знаят за някаква предстояща операция. Един командир от ПОС каза на друг:
— Тази вечер ще се случи, балът започва в един часа.
Други се обаждаха в подразделенията си и заповядваха да се раздадат оръжия. Имаше достатъчно такива сигнали, които ни убедиха да препоръчаме на Търман определяне на по-ранен час X. Планът ми бе да
