медиците на специалните сили, откриха и плениха няколко други войници от ПОС, които се криеха в къща до пътя, и малцината оцелели по-късно се натъкнаха на рейнджърите и на 82-ра въздушнопреносима дивизия на летището.
По време на разпитите се изясни, че конвоят е превозвал повече от петдесет войници от тежко въоръжената рота на Батальон 2000, командвани от заместник-командира на ротата и въоръжени с 81- милиметрови минохвъргачки, 90-милиметрови безоткатни оръдия и 0.30-калиброви картечници. Според заместник-командира на ротата те отивали в Панама Сити, за да потушат „някакви граждански размирици“.
По-късно същата сутрин един два и половина тонен камион с развят бял флаг пристигна от Форт Симарон, за да прибере техните убити.
В 15,45 ч. разузнавателен взвод от 82-ра въздушнопреносима дивизия, пътуващ за Форт Симарон, се присъедини към Хигинс и хората му.
В 17,30 ч. Хигинс с двайсет и четирите му „зелени барети“ и двайсет пленници бяха изтеглени с хеликоптер обратно във военновъздушната база „Олбрук“. Те изпълниха мисията си.
Екипите специални сили на Джейк Джейкъбели от Черната военна сила извършиха три други основни мисии в часа X или предхождащи го дейности: разузнаване в Тинахитас за 82-ра въздушнопреносима дивизия. В 19,00 ч. предишната вечер разузнавателен екип от четирима души започна проучване на пресечената местност пеша, за да огледа казармите Тинахитас, 1-ва пехотна рота и гнездото от шестнайсет минохвъргачки близо до Тинахитас. Екипът зае позиция в 01,00 ч. сутринта и докладва видяното на генерал Кинзър в командния пункт на 82-ра въздушнопреносима дивизия, за да ги предаде на Джим Джонсън, когато наближи неговият скок. Информацията за минохвъргачките предадоха директно в щаба на Стайнър.
Казармите Симарон. В 21,00 ч. предишната вечер друг разузнавателен екип от четирима души беше прехвърлен с хеликоптер „Блекхоук“ на пет километра от казармите Симарон, за да докладва за Батальон 2000. Именно този екип докладва за придвижването на конвоя към моста на река Пакора.
Антените на телевизия „Серо Азул II“. Заглушаването на местните медии, започнало в 00,45 ч. сутринта, успешно заглуши всички телевизионни станции, освен една — телевизия II, основна медия на Нориега. Когато опитите да бъде заглушена не успяха, екип на специалните сили от осемнайсет души беше изпратен точно след часа X, за да я извади временно от строя.
Най-лесният начин за това е да се събори антенната кула, но хората на Стайнър искаха предавателят да не работи само няколко дни, а не месеци. Затова екипът се спусна по въжета от хеликоптера в комплекса на телевизионната станция и просто свали един ключов телевизионен модул.
Сила със специално предназначение „Атлантик“
Силите със специално предназначение „Атлантик“, разположени на страната на канала откъм Карибско море, се командваха от полковник Кийт Келог и се състояха от два пехотни батальона, авиационна секция от двеста души с хеликоптери „Хюи“ и бойни хеликоптери „Кобра“, секция „Вулкан“, за противовъздушна отбрана, една рота военна полиция и една инженерна рота. Единият батальон — 3-ти батальон, 504-та пехотна бригада — беше всъщност от 82-ра въздушнопреносима дивизия. Той бе пристигнал на 10-ти декември, за да участва в Центъра за обучение за действия в джунглата като част от нормалното обучение на войските, което трябваше да завърши преди Коледа. Батальонът не знаеше, че последното му учение щеше да включва истински бойни действия.
Бойна сила „Атлантик“ имаше няколко сложни мисии: да изолира и прочисти от врага Колон; да неутрализира 8-ма пехотна рота, базирана във Форт Еспинар в Колон; да неутрализира 1-ви батальон морски пехотинци на ПОС във военноморската база „Коко Соло“, източно от Колон; да извади от строя многомоторния самолет на пистата „Франция“, южно от „Коко Соло“; да плени патрулните лодки на ПОС в пристанищата; да охранява язовира „Маден“; да превземе електроразпределителния център в Серо Тигре; да овладее жизненоважните шлюзове Гатун и да освободи политическите затворници, включително американци, държани сега в затвора „Ел Ренасер“ по средата на провлака.
Нито една от тези мисии не беше лесна. Форт Еспинар и „Коко Соло“ бяха съоръжения, използвани и от двете страни, като там семействата на американските военнослужещи живееха до войниците от ПОС. „Коко Соло“ някога бе приютявал Колежа на двете Америки и представляваше особено сложна мишена, защото гимназията „Кристобал“ и болницата „Коко Соло“ също се намираха тук. Подразделението на ПОС в „Коко Соло“ — панамският военноморски пехотен батальон — бе знаменито със своята арогантност.
В часа X високоговорители от рота С на 4-ти батальон, 17-та пехотна бригада, започнаха да излъчват съобщения за капитулация към панамския военноморски пехотен батальон на ПОС в „Коко Соло“; предложението беше отхвърлено и ПОС отговори със силен огън от района на казармата си. Но предизвикателното им поведение не трая дълго. След като им бе предоставен шансът да наблюдават пълното унищожение на сградите на щаба им от оръжейните системи „Вулкан“ и осъзнаха, че казармите им са следващите, те развяха белия флаг.
След тази демонстрация на американска огнева мощ прочистването на Колон се оказа много по-лесно от очакваното. Вместо яростна съпротива 3-та бригада влезе в града с население от 60 000 души на 22-ри декември с по-голямата част от двата си батальона и бе посрещната от хиляди ликуващи панамци. По време на операцията за прочистване се предадоха четиристотин войници от ПОС, главно от 8-ма пехотна рота.
Затворът „Ренасер“, разположен на полуостров в канала, се състоеше от външен периметър сгради, наблюдателни кули и заграждения „Циклон“; и вътрешен периметър — истинският затвор, — състоящ се от две бетонни сгради с вътрешна ограда. Той се охраняваше от двайсет до двайсет и пет войници от Батальон 2000, смесени със затворниците и живеещи в същите сгради — което правеше спасяването на затворниците още по-трудно.
Със спасителната операция бе натоварена С-ротата от 3-ти батальон, 504-та пехотна бригада на 82-ра въздушнопреносима дивизия: един амфибиен отряд от два стрелкови взвода щеше да се спусне в канала с два армейски хеликоптера — двучасов полет от Форт Шърман близо до Колон — и да неутрализира външния периметър на отбрана на затвора и осигури огнева поддръжка за взвода, който трябваше да бъде спуснат вътре в затворническия комплекс. Хеликоптери „Кобра“ щяха да неутрализират наблюдателните кули, докато друг стрелкови взвод с хеликоптери „Хюи“ кацнеше в затворническия комплекс.
Въпреки че планът вървеше като по вода, изпълнението му не беше лесно. Защитниците на затвора оказаха силна съпротива, използвайки сълзотворен газ, както и леки оръжия, но до 6,00 ч. сутринта затворът бе в американски ръце и затворниците — двама американски журналисти, петима политически затворници от опита за преврат през март 1988 г. и петдесет и седем истински криминални престъпници — бяха невредими.
Сега силите със специално предназначение „Атлантик“ контролираха всичките си набелязани цели. Елементи от нея се справяха и с други задачи по плана.
Сили със специално предназначение „Винаги готов“
Силите със специално предназначение „Винаги готов“ под командването на полковник Чарлс Е. Ричардсън имаха много широка мисия и всичките им компоненти се намираха в районите западно от канала. Те трябваше: да осигурят и охраняват военновъздушната база „Хауърд“, склада с муниции на военноморския флот на Съединените щати, военноморската база „Родман“ и танковото депо „Арайхан“; да обезопасят и защитават Моста на Америките; да блокират подкрепленията за ПОС от югозапад и да неутрализират ПОС и „батальоните на достойнството“ в зоната; да превземат базите на ПОС във Веракрус и Арайхан и да неутрализират щаба на 10-та военна зона в Ла Корера на 24 километра западно от Панама Сити. Военната сила изпълни всичките си мисии.
Летището „Торихос-Токумен“
