От военната страна на летището („Торихос“) бяха разположени двеста войници от 2-ра стрелкова рота на ПОС, въоръжена с три 50-и калибър картечници и зенитно оръдие ZPU–4, 150 души от военновъздушните сили на Панама и трийсет охранители на летището.
Подполковник Робърт Уогнър и 1-ви батальон от 75-та рейнджърска бригада трябваше да неутрализират тези сили и да превземат военния възстановителен център „Сереми“ в хотела на военния курорт „Ла Сиеста“ на половин километър разстояние. Междувременно С-рота от 3-ти рейнджърски батальон щеше да превземе гражданския терминал. Тъй като 82-ра въздушнопреносима дивизия скачаше четиридесет и пет минути след тях и Батальон 2000 се намираше само на 45 минути разстояние по пътя (ако успееха да прекосят успешно моста на река Пакора), рейнджърите разполагаха с много малък период от време. Трябваше да действат бързо.
Точно в 01,00 ч. — докато бразилският пътнически самолет разтоварваше багажа си на главния терминал — един боен самолет АС–130 започна да обстрелва картечните и зенитни позиции на 2-ра пехотна рота, а боен хеликоптер АН–6 започна да обстрелва ротната караулна барака и друга караулна барака пред гражданския терминал, елиминирайки постовете на ПОС.
Пет минути преди това пет самолета С–141 от Щатите бяха спуснали 12 джипа, 12 мотоциклета и два танка в зоната за спускане в Токумен. Три минути след като АС–130 откри стрелба, още седем С–141 спуснаха Уогнър и батальона му, последвани незабавно от С-ротата на 3-ти рейнджърски батальон, скачаща от четири самолета С–130. Повече от 700 рейнджъри се приземиха за минути, като 150 от тях на пистата до главния терминал. Много пътници от бразилския самолет бяха поздравени с „добре дошли“ в Панама от „изключителната“ гледка на парашутисти, падащи навсякъде около самолета им.
Батальонът рейнджъри се събра, потегли пеша към целите си и бързо преодоля съпротивата на 2-ра пехотна рота. Психологическият ефект от бойните хеликоптери С–130 дойде твърде много на защитниците от ПОС; повечето се опитаха да избягат, включително четирийсет хеликоптерни пилоти от казармите в Торихос. Когато погледнаха през прозорците си и видяха спускащите се с парашути рейнджъри, те побягнаха към хълмовете. Предадоха се пет дни по-късно в деня на Коледа.
Планът на С-ротата беше да влезе с три взвода в терминала от три различни посоки, а после всеки взвод да покрие по един от етажите; но честите им репетиции не ги бяха подготвили за пътнически самолет с 376 пътници. Това означаваше, че първостепенната им грижа е безопасността на пътниците.
Влизащите в сградата рейнджъри завариха повечето пътници в салона за получаване на багажа и там не се виждаха никакви войници от ПОС. Сградата беше тъмна. Електричеството бе прекъснато от хвърлена от рейнджърите граната по генератора на терминала. Те продължиха прочистващата си операция с очила за нощно виждане.
Повечето от вратите на първия етаж бяха заключени и рейнджърите ги опитваха всички, докато намериха една отворена стоманена врата. Водещото ядро прекрачи зад нея, някой даде изстрел и една жена започна да пищи на английски „Не стреляйте!“.
Рейнджърите се оттеглиха назад, за да огледат обстановката. Вътре очевидно имаше заложници и войници на ПОС, но не можеше да се прецени точно колко.
Един сержант рейнджър с очила за нощно виждане се плъзна обратно в салона и видя четирима заложници — две американки и една панамка с бебето си — и може би дузина войници от ПОС.
Сержантът излезе навън да докладва точно когато пристигаше командирът на ротата с намерението да увещава войниците от ПОС, но когато това не свърши работа, той им постави ултиматум:
— Излезте навън или всички ще бъдете убити — след което войниците оставиха оръжията си и се предадоха. Никой от заложниците не бе ранен.
Докато 3-ти взвод наближаваше терминала, ПОС стреляха по тях през стъклото на един прозорец. Взводът нахлу в сградата и изолира войниците от ПОС в мъжката тоалетна. Командирът на взвода влезе вътре, за да погледне, но криещите се в кабинките войници от ПОС го простреляха три пъти. Войниците му го извлякоха навън и хвърлиха вътре две гранати, но противниковите войници бяха защитени от металните врати на кабинките. Тогава всички рейнджъри атакуваха едновременно. Когато влязоха в помещението, войник от ПОС простреля един от тях три пъти в главата (каската му от кевлар го спаси); след това рейнджърите убиха двама войници; друг панамски войник изскочи от една кабинка и се опита да изтръгне оръжието от ръцете на един рейнджър; друг рейнджър го простреля в главата и го уби; изскочи друг войник от ПОС и сграбчи един рейнджър за гърлото; те се блъскаха един друг в стената и водеха ръкопашен бой. Накрая рейнджърът изхвърли панамския войник през прозореца и той се приземи един етаж по-долу на земята точно пред един редник рейнджър, заел току-що огнева позиция с картечница М–60. Изненадан, той с един откос преряза на две войника от ПОС, който се мъчеше да извади пистолет.
Два и половина часа след скока летището „Торихос-Токумен“ беше превзето.
Вътре в терминала рейнджърите разделиха задържаните — цивилните пътници от бразилския самолет от арестуваните, и поставиха на арестантите белезници. Помолиха пътниците да изчакат възстановяването на реда в терминала. Когато след няколко часа децата огладняха, рейнджърите уредиха със собственика на ресторанта раздаването на храна и я платиха от джоба си.
В 2,08 часа сутринта първите парашутисти от 82-ра въздушнопреносима дивизия започнаха да се приземяват в зоните си за приземяване — с двайсет и три минути закъснение поради снежната буря във Форт Браг. Останалите парашутисти също бяха забавени от бурята, но цялата дивизия беше на земята до 5,15 часа.
В 10,00 ч. дивизията пое охраната на летището.
По-късно стана известно от един от бодигардовете на Нориега, че блокада на рейнджърите близо до летището „Торихос-Токумен“ е пропуснала на косъм пленяването на диктатора и спестяването на куп неприятности на Съединените щати. Ето как се случи това:
Предишния ден, след разделянето на свитата на Нориега в Колон и изпращането на негов двойник в Командансия, Нориега бил отведен в почивния лагер в Сереми за среща с една проститутка. Той стигнал там доста пиян, защото бил изпил около една трета от бутилка скоч.
Диктаторът разбрал, че страната му е нападната чак когато чул стрелбата на атакуващите самолети АС–130 по летището „Торихос-Токумен“, последвана скоро от грохота на транспортните самолети, пускащи рейнджърите с парашути.
Секунди след началото на стрелбата Нориега изтичал от хотела по червени слипове и скочил на задната седалка на колата си.
— Американците ме търсят! — извикал той. — Да се махаме оттук.
По пътя попаднали на блокада от рейнджъри.
— Боже мой — извикал той, — те знаят къде съм! Пуснаха тези хора право върху мен!
Когато колата пред тях ударила бариерата и привлякла огъня на рейнджърите, автомобилът на Нориега бързо направил завой от 180 градуса и поел по един черен път към Панама Сити. След това Нориега бил толкова „потресен“, че му трябвал цял ден, за да се успокои.
По едно време през тази първа нощ ОВССО имаше 171 самолета във въздуха над Панама Сити. Но до сблъсъци не се стигна, ничие гориво не свърши. Бойните самолети АС–130 осигуряваха денонощно покритие в продължение на деветдесет и шест часа без прекъсване, използвайки сензорите, оръжията и фаровете си, за да плашат ПОС и подкрепят специалните сили, рейнджърите, „тюлените“ и конвенционалните сили.
Силите на Съединените щати за специални операции в Панама — 1-ва ескадрила за специални операции (ЕСО), се командваха от полковник (по-късно генерал-майор) Джордж Грей и се състоеше от хеликоптери MH–53J „Пейв Лоу“, бойни самолети АС–130, хеликоптери MH–60G „Блекхоук“ с устройства за презареждане във въздуха, самолети МС–130 „Комбат Тейлън“ за пускане на парашутисти и проникване в добре защитено въздушно пространство и самолети ЕС–130, използвани за психологически операции, радио– и телевизионни предавания.
Рио Хато
