Докато 1-ви рейнджърски батальон се спускаше с парашути на летището „Торихос-Токумен“, другите два батальона от 75-ти полк осъществяваха парашутна атака в Рио Хато на запад от Панама Сити.
Те излетяха няколко часа по-рано от Форт Бенинг, Джорджия, в седемнайсет самолета С–130 от 317-та военнотранспортна ескадрила, базирана във военновъздушната база „Поуп“. Всеки от първите петнайсет самолета превозваше по 65 рейнджъри (С–130 нормално превозваха по петдесет и двама войници с пълно бойно снаряжение), наблъскани като сардини. Те не можеха да се помръднат. Не можеха да отидат до тоалетната. За тази цел се предаваха двайсетлитрови контейнери около краката на хората. Понеже нямаше достатъчно място да се обърнеш, всички натовариха екипировката на гърба си преди качването на борда. Всеки рейнджър носеше на гърба си двайсет и седем до четирийсет и пет килограмова раница, пълна с муниции и припаси, включително поне едно 66-милиметрово леко противотанково оръжие (ЛПО). Оказа се, че леките противотанкови оръжия са много полезни.
В часа X бомбардировачи F–117 „Найтхоук“ пуснаха две деветстотинкилограмови бомби със закъснител на 150 метра от казармите на 6-та и 7-ма рота. През следващите три минути хеликоптери „Апачи“, бойни хеликоптери АН–6 и един боен самолет АС–130 обстрелваха позициите на зенитните установки около летището.
Три минути след часа X водещият самолет С–130 прекоси зоната за приземяване на 150 метра височина, последван веднага от останалите самолети, които пускаха рейнджърите, а след малко два самолета С–130 хвърлиха четири джипа и четири мотоциклета.
Докато рейнджърите се спускаха с парашутите, те можеха да видят как зелени трасиращи картечни откоси кръстосват зоната за приземяване — или по-лошо, свистят около тях. Тринайсет от петнайсетте самолета С–130 бяха улучени многократно. Няколко рейнджъри също бяха ранени, докато се спускаха. Бомбите и артилерийската подготовка имаха ефект — по-късно бяха открити двеста кадети, скрити в бункерите им, — но недостатъчен. По-голямата част от 6-та и 7-ма рота на ПОС успяха да заемат позиции около летището и обстрелваха приземяващите се рейнджъри от бронетранспортьори CG–150 и други военни автомобили с картечници; една картечница 50-и калибър върху бетонната рампа на главния вход разораваше зоната за приземяване.
По всичко изглеждаше, че са предупредени предварително за атаката, а и бяха добри войници. Просто си вършеха работата.
Рейнджърите не приеха това спокойно; те са избухливи като експлозиви. Докато се измъкваха от парашутите си и се събираха за атака, те стреляха по автомобилите на ПОС със своите ЛПО и разрушиха няколко от тях, още преди да тръгнат към определените за атака мишени. Разрушиха по този начин три камиона, като единият от тях беше цистерна с гориво и горя в продължение на няколко часа.
В един от по-особените моменти през тази нощ парашутът на един рейнджър бе закачен от бягащ два и половина тонен камион на ПОС, който влачеше викащия за помощ рейнджър през зоната за приземяване. На виковете му за помощ се отзова негов приятел, който хладнокръвно пусна в кабината на камиона една ЛПО ракета от 150 метра разстояние — далечен изстрел за движеща се мишена.
Докато всичко това се случваше, полковник Бък Кернан, полковият командир на рейнджърите, собственоръчно изключваше електричеството на летището — макар и не точно умишлено.
По време на спускането си той се оплете в електрическите жици. Когато се приземи, парашутът му бе оплетен с жиците и гореше. Докато го дърпаше, за да го освободи, той събори един осветителен стълб върху електропроводите към лагера, причинявайки късо съединение и мрак в целия летищен комплекс. Бързо свали раницата на парашута си и се озова в периферията на арената в центъра на лагера.
Междувременно полковият главен сержант Леон Гереро, който бе скочил след Кернан, се спускаше надолу над него, наблюдавайки всичко това, разтревожен, че полковникът е лошо ранен. Но когато видя Кернан да сваля раницата на парашута си, той разбра, че шефът му е добре и не можа да се въздържи да не се разсмее. Кернан веднага пое командването и събра войниците си.
Планът на полковник Кернан за превземането на Рио Хато изискваше подкрепата на два бойни самолета АС–130, един армейски хеликоптер „Апачи“ и два бойни хеликоптера АН–6, кръжащи близо до Рио Хато преди пристигането на транспортните самолети С–130, превозващи войските. Точно в 01,00 ч. те започнаха да обстрелват известните зенитни позиции и други предварително определени цели в комплекса Рио Хато с отлични резултати. Рейнджърите започнаха да скачат с парашути точно в 01,03 часа.
Веднъж озовал се на земята, 2-ри рейнджърски батальон от 75-ти рейнджърски полк трябваше да неутрализира 6-та и 7-ма рота на ПОС, докато 3-ти рейнджърски батальон от същия полк изолира летището, прочисти военната академия, щаба на лагера, комуникационния център, автомобилния парк и оперативния комплекс на летището.
Въпреки че комплексът бе защитаван от елитните войници на Нориега, те не можеха да се мерят с рейнджърите. Веднъж стъпили на земята, рейнджърите атакуваха целите си на групи от взводове и отделения, които бързо преодоляха съпротивата на ПОС, убивайки трийсет и четирима и пленявайки 278 войници заедно с хиляди единици оръжия.
След час и петдесет и три минути ожесточен и близък бой Рио Хато беше превзет, съпротивата преодоляна и самолетите с припаси започнаха да кацат.
Една от мисиите на рейнджърите беше да претърсят плажната къща на Нориега „Фаралон“ до южния подход към летището. Тя се оказа празна. Рейнджъри от 2-ри рейнджърски батальон на подполковник Ал Маестас намериха заключена голямата входна врата с двойни стъкла. Рейнджърите обсъдиха как да влязат в луксозния дом. Тяхното решение? Те се отдръпнаха назад и изстреляха една ЛПО ракета във вратата, пръсвайки я на хиляди парчета. (По-късно войниците в ОВССО наричаха ЛПО „ключа на рейнджърите“.)
И отново бяха открити големи количества порнографски материали.
Превръщането на ЛПО в устройство за проникване е типично за рейнджърите. Те не са деликатни. След няколко дни рейнджърите влязоха в Панама Сити и започнаха да организират пътни проверки и контрол над автомобилното движение.
Около 22,30 ч. една вечер отделение рейнджъри заемаше голям кръстопът. Мястото на блокадата бе избрано с типична рейнджърска ефективност и щателност. Самата блокада се извършваше от трима рейнджъри, подкрепяни от разстояние от 90-милиметрово безоткатно оръдие и една картечница М–60.
Една кола се приближи, намали скоростта, после даде газ и разби бариерите.
С рейнджърите шега не бива. Деветдесетмилиметровото оръдие веднага откри огън и колата експлодира от директното попадение, докато М–60 обсипваше с куршуми останките за всеки случай. В колата имаше войници от ПОС, всичките мъртви, и няколко отворени бутилки уиски. Били са пияни, когато са налетели на блокадата.
Историята бързо се разнесе из ОВССО. Някой нарисува плакат карикатура на рейнджър, разстрелващ кола; заглавието гласеше:
Сили със специално предназначение „Пасифик“
Въпреки че снежната буря във военновъздушната база „Поуп“ взе своя дан, двайсетте тежкотоварни и трите самолета С–141 от Чарлстън бяха невредими и пристигнаха по график в „Торихос-Токумен“ в 1,45 ч. сутринта с по-голямата част от екипировката, която 82-ра въздушнопреносима дивизия щеше да използва в Панама: седемдесет и две бронирани машини, повечето екипирани с 50-ти калибър картечници; осем танка „Шеридан“ М–551, четири 105-милиметрови артилерийски инсталации и инженерна екипировка. След двайсет и шест минути пристигнаха осем самолета С–141 с парашутисти. Генерал Джонсън, неговият дивизионен КП, както и бригадните и батальонните му командири долетяха с първите осем птици. Час по-
