атакуваме по-рано с вече разположените в Панама войски, за да спечелим колкото е възможно повече предимство. Рейнджърите и 82-ра въздушнопреносима дивизия просто трябваше да атакуват според графика си.
Отначало се надявах да изтегля напред часа Х с трийсет минути и Търман го одобри. Но след като поговорих отново с Уейн Даунинг, който щеше да ръководи трите едновременни критични акции — спасяването на Кърт Мюс, атаката срещу Командансия и неутрализирането на летището „Пайтия“, личния самолет на Нориега и президентската яхта, — и двамата осъзнахме, че едно трийсетминутно изтегляне може да се окаже прекалено припряно. Затова се разбрахме за петнайсет минути и Търман го одобри.
Следователно часът X за всички подразделения в Панама беше определен за 00,45 сутринта.
Остават двайсет и седем минути
Вече всичко беше готово. Повечето от съоръженията, които трябваше да бъдат защитени, бяха тайно осигурени. Разузнавателни екипи на специалните сили бяха изпратени тайно в околностите на главните мишени, откъдето щяха да докладват последна информация. Подразделенията бяха натоварени и готови за път. Отдавна бяха установени горещи свързочни линии с главните поддържащи командвания — СОКОМ, военновъздушното транспортно командване (ВВТК) и, разбира се, с нашия щаб САУТКОМ, разположен недалеч в тунела на Хълма на каменоломната, където генерал Търман щеше да остане през първата нощ.
Въпреки че се чуваха спорадични изстрели в Панама Сити, по това време това вече беше нещо обичайно почти всяка нощ.
Както всички войници знаят, „случват се неочаквани неща“.
Не очаквахме граждански самолети на международното летище „Торихос-Токумен“ след полунощ. Но тази нощ се оказа изключение от правилото. В 00,40 ч. се приземи бразилски пътнически самолет с повече от триста души на борда. В 01,00 ч., когато рейнджърите щяха да скочат с парашути, тези хора или щяха да се намират в терминала, ограбвани от ПОС и митничарите, или щяха още да чакат багажа си. И в двата случая ни очакваха проблеми.
Обадих се на Даунинг, за да му кажа да се подготви за ситуация с много заложници на летището.
— Ще бъдем нащрек — отговори той. — Но помни, че разполагаме с четири стрелкови роти в този батальон и едната е отговорна за овладяването на терминала и контролната кула. Те трябва да могат да се справят със ситуацията.
— Да се надяваме — казах аз.
Оставаха няколко минути до началото на бойните действия. Бойните самолети АС–130 и хеликоптерите „Апачи“ бяха във въздуха, готови да открият подготвителен огън по ключовите мишени. Четирите танка „Шеридан“, докарани на 15-ти октомври, сега наближаваха огневите си позиции на хълма Антон. Те щяха да открият огън по Командансия с тежките си оръдия точно в 00,45 часа. Двайсет и пет войници на специалните сили от Черната военна сила се намираха на борда на три хеликоптера „Блекхоук“ на път за осигуряването на моста на река Пакора, който беше критично важен за недопускането на Батальон 2000 на летището.
По време на фазата на планиране ние изключихме унищожаването на моста. По него минаваше единственият път от голяма част от Източна Панама до столицата Панама Сити. Това означаваше, че мостът трябва да бъде овладян и защитаван.
Всички подразделения в Панама бяха „заредени“ (със заредени пълнители и вдигнати предпазители на оръжията) и се придвижваха към определените си за атака цели. Хората отново щяха да прибегнат до варварски начин за разрешаване на разногласия. Но се надявахме, че умирането няма да продължи по- дълго от четири часа.
През последните минути преди часа Х аз научих от Търман, че името на операцията е сменено на операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА. Генерал Джим Линдзи от СОКОМ се обадил на генерал Кели: „Искаш ли внуците ти да те питат: «Какви бяха нещата тогава в СИНЯ ПРИМАМКА?»“ И Кели се съгласил, защото СИНЯ ПРИМАМКА не приличаше на нещо, с което човек може да поиска да се гордее.
— Наистина се радвам, че Джим Линдзи се е обадил — заявих на Търман, — защото това, за което ще пролеем кръв, определено е справедлива кауза.
ХI.
Панама: Операция „Справедлива кауза“
Точно в 00,45 ч. два самолета EF–111 заглушиха тактическите комуникации на ПОС, самолети ЕС–130 за специални операции започнаха да заглушават панамското радио и телевизионни станции и да излъчват съобщението на Съединените щати до панамския народ и всички подразделения започнаха да се сражават за целите си.
Снайперисти от специалните сили, промъкнали се мъчително трудно до стратегически наблюдателни позиции, също започнаха да елиминират систематично постовете на ПОС с изключително точна стрелба. Екипите снайперисти се командваха от старши сержант Пат Хърли (по-късно загинал през войната в Залива при хеликоптерна катастрофа в нощна пясъчна буря, докато се завръщал от мисия зад фронтовата линия в Ирак).
В затвора „Модело“ (част от петнайсетте сгради на комплекса Командансия) се провеждаше атака за спасяването на Кърт Мюс. Шест оператори от Зелената военна сила (подразделението за специални мисии на армията), подкрепени с бойни хеликоптери АН–6 „Литъл бърд“, скочиха от хеликоптерите си на покрива. По време на захода си към затвора бойните хеликоптери унищожиха четири картечници на покрива на една сграда в комплекса, която приютяваше един от „батальоните на достойнството“ на Нориега. Един боен самолет АС–130 обстрелваше Командансия със 105-милиметровата си гаубица. Навсякъде летяха зелени светлини от зенитния огън на ПОС.
Операторите влязоха от покрива и се промъкнаха през напълно тъмната сграда до втория етаж, неутрализираха постовете по пътя си, взривиха вратата на подземието и се върнаха обратно на покрива готови за отлитане със „скъпоценния си товар“ (облечен сега с бронирана жилетка и каска от кевлар) — и всичко това само за шест минути.
След няколко секунди Уейн Даунинг се обади на Стайнър по горещата линия:
— Спасихме нашия човек — съобщи той, — но хеликоптерът може да е бил свален, докато се е вдигал от покрива.
— Информирай ме за ситуацията, когато разбереш точно какво се е случило.
Даунинг се обади отново след по-малко от пет минути.
— Не знам дали хеликоптерът е бил свален или просто е бил прекалено натоварен, за да се вдигне от сградата. Изглежда, че е паднал от нея по някакъв начин долу на улицата. Сега подготвям спасителна операция и ще те държа в течение.
Даунинг беше както командир на танкова бригада, така и командир на рейнджърски полк, така че допринесе с някои уникални умения за мисията. Като рейнджър той наблягаше на изненадата, подвижността и коварството, но същевременно оценяваше скоростта и съкрушителната огнева мощ на танковете. По време на планирането той отговаряше за механизирания пехотен батальон, определен за атака срещу Командансия и затвора „Модело“ и за тази мисия получи взвод леки танкове „Шеридан“ и бронетранспортьори с морски пехотинци. От тази сила той направи подразделение за бързо реагиране: бронетранспортьорите щяха да превозват отлично обучените му сили за специални мисии — някои от които никога не бяха воювали в бронирана машина. За тях това не беше проблем, защото специалните сили лесно се адаптираха. Майор Хауърд Хъмбъл, бивш командир на механизирана пехотна рота в Германия, а сега
