телефонира на местния командир, който доброволно се предаде. Докато Перес и екипът му претърсваха гарнизона, вън пред стената се събра тълпа цивилни, предоставяйки на Перес една добра възможност. Той строи ПОС на плаца и заповяда на собствените си войници да се строят до тях. След това изкомандва на двете подразделения „Мирно“, „За почест“ и нареди панамското знаме да се издигне на пилона — показвайки по този начин, че Съединените щати не са завоевател, а освободител, и спечелвайки гражданската подкрепа за бъдещите американски усилия.
В същия ден подполковник Джо Хънт и неговият 3-ти батальон от 75-ти рейнджърски полк извършиха въздушно нападение срещу летището „Малек“ близо до град Давид, столицата на провинция Чирикуи.
Давид беше база на подполковник Дел Сид, който командваше най-голямата инсталация на ПОС. Дел Сид беше вторият най-влиятелен човек в Панама и близък приятел на Нориега — човекът, определен от диктатора да осъществи плана му за партизанска война в планините. Както Нориега, той беше осъден за контрабанда на наркотици.
На 21-ви декември, докато рейнджърите подготвяха въздушната си атака срещу Давид, Марк Сиснерос телефонира на Дел Сид и му предаде искането за безусловна капитулация. На другия ден той се съгласи с това искане и над щаба му се развя бяло знаме. Той бе арестуван от рейнджърите в деня на Коледа, изпратен с хеликоптер до военновъздушната база „Хауърд“ и арестуван там от Агенцията за борба с наркотиците (АБН). След това беше експедиран със самолет в Хомстед и оттам — в Маями, където бе изправен пред съда.
Бърни и неговата бригада осигуряваха сигурност и подкрепа в Централна и Западна Панама. В резултат на установените добри отношения с населението цивилните ги снабдяваха с ценна информация, която помагаше да се откриват складове с оръжие, хора от списъка на най-търсените престъпници и членове на ПОС и „батальоните на достойнството“, които все още не бяха пленени — и в тази част на Панама не бяха дадени повече от осем изстрела.
На други места силите на Съединените щати затягаха примката около сражаващи се въоръжени банди и засилваха операциите срещу „батальоните на достойнството“ в Панама Сити.
В продължение на два дни след началото на операцията, докато не бяха пленени документи по време на атака срещу един щаб, не се знаеше много за тази мистериозна организация, освен че е съставена от лоши хора — силата за принуда и контрол на Нориега, — която тероризираше хората до такава степен, че те дори се страхуваха да я споменават.
Според пленените документи съществуваха осемнайсет „батальона на достойнството“ и те бяха най- добре платените сили на Нориега — включително с жилища за членовете им и техните семейства. Списък с техни лидери — също от документите — добави много имена към списъка на най-търсените престъпници.
През следващите дни Даунинг и екипите му за специални мисии работеха неуморно за изкореняване и разформироване на „батальоните на достойнството“ и за залавянето на техните лидери. Успехът им скоро даде смелост на местните жители да разкрият скривалищата на членовете на „батальоните на достойнството“. До 23-ти декември заплахата от тях бе почти ликвидирана.
Дотогава силите, еквивалентни на четири бойни бригади, и 1 500 военни полицаи бяха установили стабилност в Панама Сити, Колон и в по-голяма част от останалата територия на страната и всички регионални командири на ПОС се предадоха. Оставаше една главна задача — пленяването на Нориега.
Търсенето на Нориега
В часа X Уейн Даунинг започна една от най-интензивните хайки в историята с работата си по разграждане инфраструктурата на Нориега (съставянето на списъка с най-търсените престъпници) и пленяването на самия Нориега.
Панцерната група на Даунинг — сега две бронирани машини „Шеридан“ за разузнаване, две амфибийни машини на морската пехота, пет армейски бронетранспортьора, четири конфискувани два и половина тонни камиони на ПОС и един стар жълт училищен автобус — заедно с въздушните му активи бяха в състояние да му осигурят максимална гъвкавост за реагиране на различни сигнали.
Зелената военна сила, командвана от полковник Пийт, и Синята военна сила, неговият военноморски екип за специални мисии, командван от флотския „тюлен“ капитан Рик, подкрепени от хеликоптери за бързо реагиране и бойни самолети АС–130, получиха трудната задача да пленят диктатора. Първата задача на двете военни сили бе претърсването на луксозните апартаменти и къщи на Нориега, пръснати из цяла Панама. Зелената военна сили действаше в Панама Сити; Синята военна сила получи района на Колон и Западна Панама.
Уейн Даунинг разказва:
— Разбиването на инфраструктурата постигна две цели: бандата на Нориега трябваше да бъде изправена пред съда; трябваше да отрежем всички възможности за бягство на Нориега. Искахме никъде да не намери подслон. Затова потърсихме всички негови приятелчета и свърталища, които успяхме да открием, и ги обезопасихме.
Тези хора бяха невероятни. Разказват се толкова много истории за хора, които се разхождат сред нас с хиляди долари в стодоларови банкноти в джобовете си — пари от наркотици. И любовници, гаджета — натъкнахме се на почти всичко, което можете да си представите. Това бяха мръсни хора.
Ето един пример как действахме, въпреки че не е съвсем типичен.
Там имаше един човек, от когото всички в околността се страхуваха, богат и безскрупулен, най-лошият от най-лошите; никой не смееше да каже и дума против него. Затова нашите хора отидоха в дома му, за да го приберат.
Това беше като на кино. Те пристигнаха и вратата бе много тежка, луксозна, със златна дръжка и заключена. Взривиха я с експлозив.
Вътре човекът се намираше във всекидневната си, където бе изградил огромен аквариум с вместимост 19 000 литра; той заемаше едната цяла стена и бе пълен с всякакви екзотични риби. Когато чу войниците ни отвън, човекът се паникьоса и започна да бяга превит на две, прикривайки с ръце главата си. Тогава обаче взривиха вратата. Дръжката й полетя през стаята и се заби в дупето му.
Междувременно парчета от взривената врата полетяха навсякъде и някои от тях разбиха аквариума. Когато войниците ни влязоха, те го откриха да се суети със златна дръжка за врата в дупето, по пода пляскаха рибки, някои бяха залепнали на тавана. Това не беше нарочно — ние съжалявахме за рибките, — но хората ни ще разправят тази история и на внуците си.
Няколко минути по-късно местните хора излязоха ликуващи на улицата. Толкова лош беше този човек.
След много подобни операции (повечето от които не толкова живописни) „тюлените“ и специалните сили от екипите за специални мисии разбиха инфраструктурата на Нориега. И той не можеше да избяга. Където и да отидеше, щеше да се натъкне на нашите хора. Бяхме покрили всяко възможно убежище.
Хората на Даунинг работеха денонощно и постигнаха удивителни успехи.
При претърсванията на офисите и къщите на Нориега бяха прибрани почти осем милиона долара, куфарче със списък на банкови сметки в Швейцария и Каймановите острови и дневници, разкриващи неговото участие в магьоснически и вуду церемонии. Парите и документите бяха предадени временно на САУТКОМ, докато се намери подходящото място за тяхното съхраняване.
Два дни след часа X почти всички от списъка с най-търсените хора бяха задържани и разпитани. Повечето от тях, спасявайки собствената си кожа, сътрудничеха с разпитващите и дадоха имената на други важни хора в инфраструктурата на Нориега, които все още не бяха идентифицирани. От тази информация се състави списък с около сто имена и силите на Даунинг незабавно се заеха с откриването им.
Но до сутринта на 23-ти декември Нориега все още липсваше.
Карл Стайнър продължава:
