сателитна връзка, за което бе необходим цял хеликоптер „Чинук“).
— Съжалявам — уведоми ги Търман, — но не мога да удовлетворя желанието ви. Все още провеждаме операции по сигурността и не разполагам с достатъчно хеликоптери за подкрепа на войските, камо ли да ви дам лични хеликоптери.
Накрая те с неохота се съгласиха с неговата организация, но това не трая дълго. Мнозина от тях започнаха да се измъкват и да наемат коли; много скоро започнаха да обикалят навсякъде.
Пресата много бързо откри, че Нориега се намира в нунциатурата. Малко след това журналистите се настаниха в хотел „Холидей Ин“ на около 90 метра разстояние и висяха по балконите с чувствителните си микрофони, опитвайки се да запишат случващото се.
Това ме тревожеше.
— Ние водим много деликатни преговори пред нунциатурата между Даунинг, Сиснерос, Майкъл Кюзак (представителят на американското посолство) и Лабоа — казах на Търман — и трябва да открием начин да блокираме тези подслушващи микрофони. Бих докарал малко високоговорители от психологическите операции със силна музика.
— Добра идея — одобри Търман. — Действай.
И ние така и направихме.
Много скоро на пресата й дойде до гуша и започнаха да звънят направо в Белия дом, твърдейки, че нарушаваме правата им по Първата поправка на Конституцията, като ги оглушаваме с рок музика. Фактически това не беше вярно. Не звучеше само рок. Пускахме и някои добри кънтри песни като „Огнен пръстен“ на Джони Кеш, „Не остана място за бягство“ и „Сега в затвора“.
Не забравихме Нориега покрай всички тези разправии. Искахме ясно да разбере, че играта е приключила. Следобед пускахме по високоговорителите радиото на САУТКОМ, за да може и той да чуе за капитулацията на своите командири от ПОС и замразяването на банковите му сметки в чужбина.
Кампанията с високоговорителите не продължи дълго.
Белият дом оказа натиск върху генерал Пауъл, който се обади на генерал Търман и поиска обяснение. Генерал Търман го даде, но то очевидно не задоволи Белия дом, защото ни заповядаха да спрем музиката.
Докато се мъчехме с проблема как да измъкнем Нориега от нунциатурата, в Западна Панама се провеждаха операции за установяване на сигурност и стабилност, които постигнаха голям напредък (грабежите на практика спряха), което до голяма степен се дължеше на сигнала, даден с бойните действия в часа X. За този успех допринесе и капитулацията на подполковник Дел Сид. Слухът за нея почти сигурно е стигнал до Нориега, преди да влезе в нунциатурата; и това вероятно не е повдигнало духа му.
Непрекъснато пристигаха разузнавателни сведения, че поддръжниците на Нориега планират опити за спасяването му.
Едно такова съобщение твърдеше, че спасителите планират да кацнат с малък хеликоптер на територията на нунциатурата и да избягат с диктатора. В отговор на това Даунинг разположи екипи рейнджъри с ракети „Стингър“ на всички високи сгради наоколо. Нямаше как хеликоптер да проникне в нунциатурата.
Друг доклад твърдеше, че Нориега ще се измъкне отзад и по един напоителен канал. Бяха докарани пехотинци за охрана на канала и се инсталираха инфрачервени камери за наблюдение на цялата околност.
По въпроса с Нориега нямаше особен напредък — въпреки че нещата бяха далеч от задънена улица. Вашингтон преговаряше с Ватикана и тези преговори продължаваха. Намекнахме на монсиньор Лабоа да държи диктатора в колкото е възможно по-мизерни условия и той сътрудничеше. Нориега не се ползваше от специални привилегии. Лабоа нареди климатичната инсталация в стаята му да бъде изключена и вегетарианецът Нориега получаваше същата храна като останалите. Разбира се, Лабоа също помогна много за извеждането на жените и децата.
Същевременно генерал Търман преговаряше и с католическия лидер в Панама. Архиепископ Маркус Макграт, най-висшият католически прелат направи проучвателна обиколка на резиденцията и „кукленската къща“, за да открие доказателство за магьосничество и вуду ритуали; показаха му и порнографските фотоси и касети, снимките с изтезанията и плаката с неколцината католически свещеници в Панама и Централна Америка с отбелязани кръстчета до имената им.
След това архиепископът свика конференция на епископите, която изпрати писмо до папата с молба да предаде Нориега в ръцете на американците.
Раздвижване от тази посока се получи на 29-ти декември, когато ватиканският вестник съобщи:
Ватикана никога не е възнамерявала да пречи на правосъдието с осигуряване убежище на Нориега.
В първия ден от новата година монсеньор Берлоко, експертът на Ватикана за Централна Америка, пристигна, за да помогне на Лабоа за проблема с Нориега. На другия ден той сподели пред Сиснерос, че се надява на бързо и справедливо разрешаване на проблема.
Горе-долу по същото време ми хрумна една идея: ние разполагахме с доста солидни доказателства, че при опита за преврат на 3-ти октомври, когато Нориега беше арестуван в Командансия, той се е обадил на мис Вики и я е помолил да задържи дошлите да го спасяват командири.
Щом тя е могла да помогне тогава, защо да не помогне и сега?
Казах на Даунинг да доведе мис Вики, за да поговорим с нея. Открихме я същата вечер и след това й казахме как може да помогне за спасяването живота на любовника си.
Вики беше много силна жена и отначало отказа да сътрудничи, но с напредването на нощта започна да разказва за тринайсетгодишната си дъщеря. Момичето имаше леко сърдечно заболяване (налагащо медикаментозно лечение, но не животозастрашаващо). Беше ясно, че Вики обича много силно дъщеря си и е останала с впечатлението, че ние я „държим“; не разсеяхме опасенията й. Фактически успяхме да открием дъщеря й през тази нощ и да осигурим нейната безопасност.
На разсъмване мис Вики се съгласи да сътрудничи — при условие, че й позволим да види дъщеря си. Доведохме дъщерята заедно с чисти дрехи за Вики, след което й позволихме да вземе душ и да закуси с дъщеря си.
След това й предадохме нашето съобщение за Нориега: той имаше само две възможности. Едната беше да излезе оттам с краката напред. Другата бе да излезе с достойнство — облечен в генералската си униформа — и да се предаде.
Междувременно изградихме за нея специална телефонна линия до нунциатурата, която, разбира се, Уейн Даунинг можеше да подслушва.
Научихме огромно количество разузнавателна информация от тези разговори. Дамата се оказа по- информирана, отколкото смятахме, и му изложи направо нещата.
Тя започна, като обясни на Нориега, че подкрепящата го инфраструктура е напълно разбита, народът е срещу него, а Дел Сид е капитулирал. След това засвири на лична струна. Тревожеше се много за него. Той беше притиснат в ъгъла с много малко възможности за избор и беше ясно, че тя много го обича и иска той да остане жив.
Отначало Нориега твърдо отказваше да помисли за капитулация, но след два дни започна да се колебае.
На 1-ви януари панамското радио обяви, че на 3-ти януари следобед ще се проведе голяма демонстрация срещу Нориега по булеварда, който минаваше покрай нунциатурата. Демонстрацията бе обявена като „шоу в подкрепа на американските действия в Панама“. На 2-ри януари получихме разузнавателна информация, че организирани групи могат да вземат нещата в свои ръце и да се опитат „да се разправят“ с Нориега по време на тази „мирна“ демонстрация.
Мерките за сигурност бяха засилени. Два допълнителни пехотни батальона заеха позиции по маршрута на демонстрацията, имаше снайперисти на всеки по-висок покрив и докарахме танкове „Шеридан“ и
