На практика това ставаше по следния начин: екип отлиташе с хеликоптери до различни гарнизони на ПОС и аз или някой бригаден командир отивахме с него, за да окажем помощ. Когато пристигахме там, събирахме целия личен състав на ПОС и им съобщавахме: „Новото правителство пое властта и е взето решение за бъдещето на ПОС.“ След това започваше пресяването: Първо се идентифицираха лицата от списъка с най-търсените имена. След това офицерите и войниците се отделяха по групи и на членовете на всяка група се даваше възможност да подпишат клетва за вярност към новото правителство.
На всички, които подписваха, се заплащаше на място с конфискувани от силите на Съединените щати пари и те се изпращаха по домовете, за да купят храна за семействата си.
Мнозина от тях ставаха доброволци в новата полицейска сила.
Всички онези, които отказваха да се закълнат (много малко, както се оказа), бяха поставени заедно с лицата от списъка с най-търсените имена и след това изпратени с хеликоптери под американска охрана в лагера за военнопленници.
В лагера за военнопленници имаше всичко 4 600 задържани. Най-агресивните бяха събрани в отделна секция, грабителите — в друга, членовете на ПОС — в трета, и тези от „батальоните на достойнството“ — в четвърта, като имаше отделна секция за жените. Военнослужещите от ПОС бяха разделени по чинове — офицерите в една секция и войниците — в друга. Въпреки че на всички се даде възможност да се закълнат във вярност към новото правителство, тези в списъка на най-търсените лица, бивши затворници и всички, заловени да извършват насилствени престъпления, бяха държани затворени в лагера.
Повечето задържани бяха по-млади войници от ПОС, попаднали в ръцете на американците. Те бързо бяха освободени.
Поради предишното потисничество на ПОС в панамското общество се таеше дълбока омраза към повечето им членове. Това означаваше, че силите на Съединените щати трябва да охраняват гарнизоните им и да открият начини за свеждане до минимум репресиите срещу бивши членове на ПОС, докато новото правителство поеме твърдо властта в ръцете си.
Операция в помощна свободата
— Мога да се справя с бойната част на тази операция — заявих на генерал Търман по време на първата планираща сесия за операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, — но кой ще отговаря за планирането на „изграждане на нацията“?
— Бойната част е по-лесната от двете — казах му аз, — защото когато стреляш по някой, контролираш всички фактори. Но не е така, когато навлезеш във фазата на изграждане на нацията. Новото правителство контролира положението, а ти трябва да реагираш на неговите нужди и приоритети. Поради тази причина преходът от бойни операции през стабилност до изграждане на нацията трябва да е плавен, за да няма загуба на инерция. И тяхното планиране трябва да е общо от самото начало.
Това ще изисква различен вид командно-контролна структура, различен вид сили — с повече технически и специални възможности — и различен подход към психологическите операции. Техните цели и теми трябва да бъдат съсредоточени върху подкрепата за новото правителство. Някои от необходимите сили, особено по гражданските въпроси, са в запаса и трябва да бъдат идентифицирани сега за мобилизация, когато потрябват. Именно тази фаза — заключих аз — и начинът, по който напуснем Панама, ще оформят основата за преценка дали сме постигнали успех, или сме се провалили с цялата тази операция.
— Това е много важно — отговори Търман. — Но аз искам да се съсредоточиш предимно върху бойните операции; САУТКОМ ще поеме планирането на изграждането на нацията. Вече е свършена част от работата; планът СЛЯПА ЛОГИКА е напреднал значително, но трябва да бъде ревизиран и да се приспособи към новия боен план.
С напредването на планирането концепцията за операциите в критичната фаза на национално изграждане беше както следва:
1. Преход от бойни операции през операции за постигане на стабилност до национално изграждане.
2. Създаване на група за военна подкрепа за прилагане на програмите за национално изграждане.
3. Осъществяване на националното изграждане с намиращите се в страната сили, подсилени отвън при необходимост.
По време на преходната фаза бойните подразделения щяха да осигурят стабилната среда, необходима за националното изграждане, и да използват собствените си възможности за разпределение на храни, медицинска помощ, транспорт и почистване.
Дълго време преди часа X екипи по гражданските въпроси щяха да бъдат прикрепени към бойните подразделения, за да помагат на командирите в работата им с цивилни и бежанци по време на бойната фаза. А-отделения на специалните сили също щяха да бъдат прикрепени към бойните подразделения по време на преходната фаза; когато бойните подразделения биваха прехвърляни, те щяха да остават в определените си оперативни райони, за да помагат при националното изграждане.
Групата за военна подкрепа за прилагане на програмите за национално изграждане беше сформирана като щаб на ЮСАРСО; аз я абсорбирах по-рано, когато сформирах собствения си щаб Обединени военни сили на юг, но сега тя отново бе отделена. Щеше да се състои от три основни части: 96-ти батальон за граждански въпроси, 1-ви батальон за психологически операции и сили за специални операции (ССО), съставени от Командването за специални операции на САУТКОМ, 7-ма група на специалните сили, военноморски специални подразделения с лодки, 122-ра сигнална рота и един специален авиационен отряд. Логистичната подкрепа щеше да се осигурява от 41-ва армейска група за обща поддръжка.
Подробното планиране за изграждане на нацията беше завършено заедно с бойния план. По време на планирането бе определено, че ще бъдат необходими поне триста души квалифициран персонал по гражданските въпроси — хидроинженери, медицински администратори, архитекти на съоръжения, строителни техници, банкови специалисти, полицейски специалисти и т.н. Поради причини за сигурност те не можеха да бъдат уведомени предварително и следователно получиха повиквателни в часа X; пристигнаха в Панама след три седмици. А за всички необходими подразделения на активна служба беше предвидено да пристигнат толкова бързо след часа X, колкото успееха да долетят.
САУТКОМ взаимодействаше с екипа в страната и с новото правителство и провеждаше дейности по изграждането на нацията, докато аз продължавах усилията си за постигане на стабилност и контрол над ситуацията в Панама.
На 21-ви декември групата за военна поддръжка бе активирана; бяха мобилизирани около триста цивилни запасняци по гражданските въпроси. На 22-ри декември пристигна 96-ти батальон по гражданските въпроси и веднага започна работа. През следващите два дни го последва и 7-ма група на специалните сили.
Задачите на 96-ти батальон бяха: възстановяване на основните функции в Панама Сити и в цяла Панама, създаването на полицейска сила, осигуряване на спешно раздаване на храни, надзор над панамските подизпълнители за почистването на града и възстановяване на медицинските услуги. Командирът им подполковник Майкъл Питърс незабавно изгради оперативна инфраструктура. Командирите и оперативните отделения бяха изпратени в „Зона П“ (Панама Сити и източните провинции), „Зона К“ (Колон) и „Зона Д“ (провинциите на запад от Панама Сити).
На 22-ри декември, денят на пристигането на 96-ти батальон в страната, президентът Ендара разпусна и реорганизира ПОС.
Главната задача и предизвикателствата, свързани с изграждането на нацията, бяха както следва:
Първо и преди всичко възстановяване на реда и законността.
Второто беше бъдещият характер на ПОС.
Третото бе грижите и изхранването на 3 500 бежанци, намиращи се тогава под американски контрол.
Четвъртото беше възстановяването на медицинските услуги.
Петото бе почистването на Панама Сити и възстановяването на различните граждански услуги.
На 20-ти декември пристигна от Форт Браг 16-та военнополицейска бригада, която незабавно бе изпратена да действа в Панама Сити според американските правила за осигуряване безопасност на усилията по гражданските въпроси. Планът бе да се изпращат съвместни патрули с автомобили на бригадата; двама американски военни полицаи и двама панамски полицаи щяха да пътуват заедно в тях. Фактическите арести
