батальон военна полиция за установяване на блокада на 180 метра от нунциатурата (демонстрантите не можеха да я заобиколят), а самолети АС–130 и апачи щяха да наблюдават от въздуха.
Снайперистите имаха заповед да стрелят по всеки, който откриеше огън по демонстрацията, както и по всички демонстранти, опитващи се да проникнат в нунциатурата; но никой нямаше да стреля по тълпата без мое одобрение.
Рано следобед на 3-ти януари хиляди демонстранти тръгнаха към нунциатурата, дрънкайки тенджери и тигани и размахвайки плакати в подкрепа на Съединените щати.
Когато тълпата тръгна, Сиснерос пътуваше за среща с Даунинг и монсеньор Лабоа в щаба на Даунинг в основното училище. Докато отминаваше с колата демонстрантите, неколцина от тях извикаха „Искаме Нориега!“.
Мнозина от демонстрантите познаваха Сиснерос и една група го спря:
— Дайте ни го — викаха те — и ние ще разрешим много бързо този проблем.
— Не — отговори им той. — Това не е правилният начин. Ние можем да се справим много по-добре с проблема. Не търсете конфронтация, защото сами можете да се превърнете в жертви.
Малко след това тълпата нарасна на няколко хиляди души (някои изчисления я оценяваха на 20 000) и можеше да се чуе от нунциатурата на два километра разстояние.
Близо до нунциатурата Сиснерос и Лабоа обсъдиха демонстрацията.
— Знаеш ли за последните дни на Мусолини? — попита Сиснерос нунция.
Лабоа бе запознат с тази история. Тълпата линчувала италианския диктатор, след което го обесила гол с главата надолу.
— Ако тази тълпа пипне Нориега — продължи Сиснерос, — те със сигурност ще го линчуват. Но ако се предаде, ние ще го защитим.
Това, изглежда, стимулира необикновено силно Лабоа. Той скочи с много разтревожена физиономия и се втурна през улицата към нунциатурата. След секунди разговаряше с Нориега. Не знаем какво са си казали, но нунцият със сигурност е споменал, че съгражданите на Нориега вън на улицата са настроени много кръвожадно.
Мис Вики също разговаря с него горе-долу по същото време. Разговорът им продължи около десет минути.
— Решението е в твоите ръце — заключи тя.
Демонстрацията отвън стана още по-шумна, но остана „мирна“; не се чуваха изстрели. Хиляди викаха: „Убиец! Убиец! Никога повече! Долу Нориега! Вън от нунциатурата!“ Чучело на Нориега във военна униформа и с ананас за глава беше обесено.
Един час преди мръкване започна леко да ръми и се спусна мъгла. Тогава ние предадохме съобщение на демонстрантите по високоговорителите, че е време да се разотиват по домовете си. И те го направиха.
Вероятно никога няма да узнаем кой повлия повече на Нориега — мис Вики или нунцият. Независимо от това, помолиха ни да занесем една от униформите на Нориега в нунциатурата. Марк Сиснерос беше конфискувал три униформи от офиса му във Форт Амадор. Изпратихме една от тях.
В 20,44 ч. вечерта на 3-та януари 1990 г. „генерал“ Нориега, придружен от отец Вилануева, друг свещеник в нунциатурата, и монсиньор Лабоа, излезе през портата на улицата, където чакаше Даунинг. Той никога не беше виждал лично Нориега, но съдейки по снимките, си го представяше като силен и пълен мъж. Истината се оказа различна. Мъжът беше дребен и сбръчкан. „Да не би да са ни пробутали друг човек?“, попита се веднага Даунинг. „Може би Нориега се е измъкнал от задния вход?“
Даунинг сграбчи подполковник Джери, неговия човек, отговарящ за охраната.
— Провери дали наблюдават задния вход — каза бързо той. — Това не е Нориега.
Междувременно друг служител на посолството, застанал до Сиснерос, отбеляза:
— Не се тревожи, това е той.
Нориега носеше Библия и четка за зъби.
Групата влезе в училището, премина през него и слезе по стълбите, извеждащи към футболното игрище, където чакаха два хеликоптера „Блекхоук“.
Монсеньор Лабоа благослови за последен път Нориега и последните му думи бяха: „Сине мой, сега те оставям.“
След това Даунинг отведе Нориега малко по-нататък; Лабоа нямаше да иска да присъства на поставянето на белезници на диктатора. Когато наближиха хеликоптерите, там чакаха с белезници двама едри специални оператори. Те тръгнаха към него и Нориега протестира:
— Аз съм генерал — заяви той. — Аз съм военнопленник. Не можете да се отнасяте с мен по този начин.
Не обърнаха внимание на протестите му. Бързо му поставиха белезници заради собствената му безопасност, качиха го на предния хеликоптер и хеликоптерите излетяха в мъглата. Във военновъздушната база „Хауърд“ чакаше самолет МС–130 с работещи двигатели и двама агенти от Агенцията за борба с наркотиците, заедно с един доктор от специалните операции. Докато се затваряше вратата на самолета, прочетоха на Нориега правата му и после агентите го арестуваха50.
На път за военновъздушната база „Хомстед“ накараха Нориега да се съблече за медицински преглед. Той свали всичките си дрехи с изключение на бельото си. Когато му наредиха да съблече и него, се оказа, че носи два чифта — бели боксерки и под тях червени слипове.
Лекарят на ОВССО подполковник Тони го прегледа щателно. Той беше в добра физическа форма. След това му дадоха комбинезон на военновъздушните сили и чифт болнични сандали. След като се преоблече, му сложиха белезници, пранги и го поставиха на място в предната част на самолета близо до пилотската кабина, където той спа през следващите четири часа.
Преди кацането му наредиха да се преоблече в генералската си униформа и му помогнаха да го направи. Във военновъздушната база „Хомстед“ във Флорида го чакаше друг самолет, за да го отведе в Маями, за да му предявят официално обвинение пред федерален съдия.
По време на драмата с капитулацията на Нориега двамата със сенатор Джон Уорнър следяхме всяка подробност в оперативния център във Форт Клейтън (Уорнър беше там, за да демонстрира подкрепата си и да се запознае лично със ситуацията).
Когато хеликоптерите „Блекхоук“ отлетяха в мъглата за военновъздушната база „Хауърд“, седемдесет и петимата оперативни офицери и войници, работили денонощно след началото на операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, нададоха радостни викове. Това беше! Последната цел бе постигната!
Сега можехме да отдадем цялото си внимание на изправянето на Панама отново на крака — свободна от потисничеството. Сенатор Уорнър изтича до голямата карта с операциите и написа с маркер: „Страхотна работа! Всички ние се гордеем много с вас!“ След това направи няколко приети с благодарност вдъхновяващи забележки.
Новината бързо се разпространи. Радостните панамци изпълниха улиците, изразявайки благодарността си толкова мелодраматично, че войниците се затрудняваха да елиминират последните острови на съпротива.
Процесът на проверка
На 22-ри декември 1989 г., петък, президентът Ендара реши да разпусне ПОС с изключение на двеста души президентска гвардия — специално обучена и екипирана сила за бързо реагиране (чиито членове трябваше тепърва да бъдат събрани) и новата „Фуерса Публика“ (обществена полиция) с нов ръководител. В миналото функциите на полицията, митниците и отбраната се поемаха от ПОС. Сега тези функции бяха разделени.
Оставаше задачата да се пресее ПОС. Някои панамски войници бяха държани от пехотните ни роти на запад. Други се намираха в лагера за военнопленници.
Със задачата по пресяването бе натоварен вицепрезидентът Калдерон, който скоро помоли за нашата помощ. На среща с Търман и с мен тримата се договорихме силите на Съединените щати да се справят с този процес, а Калдерон да представлява панамското правителство.
