щяха да се извършват от панамските полицаи, но под американско наблюдение. Непосредственото предизвикателство се състоеше в набирането на достатъчно бивши полицаи или войници за посрещане на нуждите. От първите четиристотин доброволци, пресети от панамското правителство, само 160 се оказаха приемливи; но това бе достатъчно за начало. Пресяващият процес продължаваше сред подразделенията на бившите ПОС.
Трябваше да бъде създадена и полицейска академия. Съгласно американския закон обучението на чуждестранни полицейски сили е отговорност на Министерството на правосъдието. Но тъй като съображения за сигурност ни попречиха да ги включим в планирането на СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, Министерството на правосъдието прехвърли пълномощията си на Министерството на отбраната. Седма група на специалните сили пристигна, за да изработи програми за обучение както за президентската гвардия, така и за националната полиция. Полицейските експерти и специалистите по сигурността, необходими за тази мисия, бяха мобилизирани от запаса.
Поради хирургическия характер на нашето нахлуване нанесените вреди на цивилното население и инфраструктура бяха незначителни. Единствената значителна вреда се получи в бедняшкия квартал „Чириори“ близо до Командансия, където много бездомници си бяха построили картонени и шперплатови бараки. Скоро след нападението ни срещу Командансия мнозина въоръжени членове на ПОС и „батальоните на достойнството“, облечени в цивилни дрехи, намериха убежище там и след това запалиха квартала.
По-късно много от тях се опитаха да се представят за бежанци, но по-голямата част бяха заловени.
Още на 20-ти декември (първият ден на операцията) ние създадохме бежански център на стадиона на гимназията „Балбоа“, който се ръководеше от една рота по граждански въпроси и се управляваше от кмета на „Чириори“. Средно на 3 500 бежанци дневно се осигуряваха достатъчно храна, облекло, подслон, медицинско лечение и безопасност. През центъра преминаха единайсет хиляди души — мнозина само да хапнат, — преди накрая да бъде предаден на новото правителство и след това закрит.
От едно по-ранно проучване знаехме, че в Панама има достатъчно болници, лекари и медицински техници, но съществува голям недостиг от медицински материали.
По време на сраженията силите със специално предназначение „Байонет“ плениха един склад в района на „Балбоа“, съдържащ 68 тона медицински материали — достъпни само чрез рушвети. Ние променихме веднага тази система и материалите бяха незабавно разпределени между панамските болници.
Американските пунктове за спешна помощ и болници бяха отворени за болните и ранените; петнайсет хиляди панамци се лекуваха в тях.
От 26-ти декември до 3-ти януари войниците от частите по гражданските въпроси и специалните сили ръководиха тринайсет центъра за разпределение на храни, раздавайки 1 660 тона — повечето готови за консумация храни (ГКХ) — и един милион тона обемисти храни като бебешки храни, течности, сухо мляко и изсушени бобови храни.
Почистването на Панама Сити бе относително лесно. Войниците от частите по гражданските въпроси и военните полицаи използваха някои по-малко враждебни пленници от лагера, организираха ги в отделения, поставиха ги под американска охрана и ги отведоха в града да чистят. Това силно повдигна морала на местните жители.
Една от първите официални церемонии, извършени от президента Ендара, беше събарянето на сега полуразрушената от войната Комендатура (Командансия). Ударите на тежкия чук бяха придружени от виковете на тълпата: „По-силно, по-силно.“ Този омразен символ на мъчения и потисничество беше трансформиран в комплекс с апартаменти за хората, загубили жилищата си при пожара.
Преходен период и изтегляне
Когато слухът за ареста и затварянето на Нориега в Съединените щати се разпространи в Панама, вече нямаше никаква причина за съпротива и стана възможно да започнем изтеглянето на бойните си сили.
Силите за специални операции на Даунинг безмилостно разформироваха „батальоните на достойнството“; хората идваха почти толкова бързо със сведения за техните скривалища, колкото силите на Даунинг успяваха да ги обградят. Беше само въпрос на време, преди тези батальони да престанат да бъдат боеспособна сила. Това се случи на 10-ти януари, когато Бенджамин Каломарко, техният командир, се предаде на силите на Съединените щати.
В 18,00 ч. на 11-ти януари генерал Търман беше уведомен от Пентагона, че операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА е официално прекратена.
Тя наистина беше справедлива кауза. Всичките ни войници го вярваха още от самото начало. Наградата им ще бъде трайното чувство в сърцата, че са се жертвали в името на справедливостта и действията им са превърнали Панама в по-добро място.
Тяхната победа в името на свободата имаше своята цена:
СИЛИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Убити в сражения — 23.
Ранени в сражения — 324.
СИЛИ НА ПАНАМА
Убити в сражения — 314.
Ранени в сражения — 124.
Друг персонал, оръжия и разнородни загуби:
Пленени и задържани — 4 600.
Оръжия — 52 009.
Бронетранспортьори — 28.
Морски съдове/кораби — 18.
Пари — 7 857 215 долара.
Фалшиви пари — 101 051 долара.
Муниции — 600 тона.
Експлозиви — 42 тона.
Бойни отровни вещества (газове) — 3 392 контейнера.
Всички бронетранспортьори, тежки оръжия и мунициите бяха евакуирани в Съединените щати.
Всички останали оръжия и муниции, с изключение на необходимите за обучение и екипиране на новата президентска охрана, силите за бързо реагираме и полицията, бяха или унищожени, или евакуирани в Съединените щати.
Всички морски съдове/кораби и самолети бяха възстановени до оперативно състояние и предадени на новото правителство.
Всички пари бяха предадени на новото правителство.
Всички експлозиви и химически оръжия бяха унищожени.
На 3-ти януари започнахме поетапно изтегляне (18–26 януари) на седемнайсетте хиляди войници, помогнали на деветте и половина хиляди, подчинени на САУТКОМ.
Трябваше да се свърши още много работа по изграждането на нацията в подкрепа на ПОМОЩ ЗА СВОБОДАТА. Някои от ангажиментите щяха да отнемат до две години. Подразделенията, участващи в по- дълготрайни програми, останаха в Панама, но се въртяха по график.
През следващите девет дни щабът ми Обединени военни сили юг продължи операциите за постигане на стабилност, като същевременно ръководеше поетапното изтегляне на нашите сили. Преминахме и към нов щаб — Обединени военни сили Панама — командван от генерал-майор Сиснерос, който щеше да поеме отговорността за изграждането на нацията и сигурността. Щабът му и Групата за военна поддръжка бяха активирани на 21-ви декември. Той скоро щеше да поеме контрол над 193-та бригада, амфибийното подразделение морска пехота и допълнителни сили, които щяха да останат в Панама — една от бойните бригади на генерал-майор Кармен Кавеса плюс батальон военни полицаи от 16-та военнополицейска бригада.
