Обединени военни сили юг предаде всичките си отговорности на Обединени военни сили Панама на 11- ти януари.
На 12-ти януари в 8,00 ч. сутринта две хиляди парашутисти от 82-ра въздушнопреносима дивизия, щабът на XVIII военновъздушен корпус и аз скочихме в зоната за приземяване „Сицилия“ във Форт Браг пред ликуваща и размахваща знаменца тълпа от пет хиляди членове на семействата и видни личности, като сред тях беше генерал Карл Вуоно, началник-щаб на сухопътните сили. Войниците се строиха в зоната за приземяване и маршируваха с развети от хладния бриз знамена до трибуните на посрещачите.
Ето какво казах там:
— Благодаря ви. Просто не мога да изразя с думи какво означавахте за нас. Ще ми се да можехте да вървите с нас из тези пясъци и да изпитате чувствата ни, докато се приближавахме и осъзнавахме значението на размахваните от вас и от тези деца флагове.
Мисията ни в Панама беше трудна. Буквално обезглавихме едно правителство, след което се ръкувахме със същите хора, с които се сражавахме до предишната вечер, и им казахме: „Сега искаме да ви помогнем.“
Можете да се гордеете с вашите войници. Те са предани и мотивирани от всичко, което американското знаме символизира, същото знаме, което вие размахвате. Никой никога не се е сражавал по-храбро или с повече състрадание към противника.
Всички знаеха, че ще бъде опасно, но нито един не се поколеба да тръгне или да влиза в боя отново и отново. Всички бяха обучени за тази мисия и се сражаваха така, както бяха обучени. Вярваме, че бяхме изпратени в името на справедлива кауза.
Днес двадесет и трима от бойните ни другари почиват в мир и заслужават най-високи почести за своята саможертва. Опитът ни изпълва със съдържание израза „Свободата не е безплатна“.
Към семействата и всички членове на това страхотно общество: благодарим ви за молитвите и подкрепата. Те ни даваха сили, когато имахме нужда от тях — благодарим ви от все сърце.
Размисли след мисията
В дните след операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА ме питаха многократно: „Какви поуки извлече?“ и „Ако трябваше да го направиш отново, какво щеше да промениш?“
Нека първо да отговоря на втория въпрос:
— Щях да охранявам нунциатурата. По такъв начин или щяхме да заловим Нориега на път за там, или щяхме да му отнемем тази възможност.
Колкото до извлечените поуки, СПРАВЕДЛИВА КАУЗА беше много успешна операция. Имаше няколко причини за този успех:
Първо, законът „Голдуотър-Никълс“ от 1986 г. ясно установяваше командната верига до най-ниското полево ниво заедно с разрешението да се поема командирска отговорност. В съответствие с този закон председателят на Съвета на началник-щабовете се превърна в главен военен съветник на Националното командване (тайната отбрана и президента) и обединеният щаб беше пряко отговорен и подчинен на председателя, а не на ОНЩ, както беше преди. Това не означаваше, че някой умен председател не се консултира с началник-щабовете на отделните родове войски, но то премахна задължителния консенсус при вземане на решения, който понякога се влияеше от професионално тесногръдие. Законът включи и фронтовите главнокомандващи в командната верига и им даде допълнителна власт за провеждане на военни операции в техните театри на бойните действия, както и при мирновременни операции.
Второ, националното командване даде съвсем ясни инструкции на генерал Търман.
Трето, генерал Търман ми предостави от самото начало пълна власт над всички подразделения и необходимата свобода за изработване на плана.
Четвърто, щом планът беше завършен, ние го сведохме до знанието на всички горестоящи инстанции, които вземаха решенията, и те го одобриха без поправки.
Пето, осигуриха ни достатъчно време за репетиране на плана. Шесто, когато операцията бе пусната в ход, получихме разрешение да я проведем, без да променяме плана.
Обратно на въпроса: „Какви поуки извлече?“
Не мога да кажа, че наистина извлякохме някакви поуки. Според мен човек извлича голяма поука само след голяма грешка или когато е пропуснал да предвиди някое събитие в процеса на подготовка — готовност за обучение, разработване на план или нещо подобно, — което може да повлияе на мисията.
Но с тази уговорка ние все пак утвърдихме някои принципи и процедури, допринесли за успеха ни в Панама, които са валидни и за бъдещи операции:
1. Интегрираното планиране и провеждане са ключ към успеха за всички спешни операции и особено за съвместни операции, при които участват и сили от други родове войски.
2. Жизненоважна е сполучливо интегрирана и ориентирана към агресивни бойни действия командно- контролна структура, отзивчива към нуждите на най-долните нива.
3. Съкрушителната бойна мощ води до бърза победа с по-малко загуби и от двете страни.
4. Непрекъснатата оценка на правилата за водене на боя с отзивчиво и осигурено разпределяне на отговорностите максимализира бойната способност и гъвкавост.
5. Използването на оперативни инструкции от обединените електронни комуникации е критично важно за успешните съвместни операции.
6. Войниците се бият по стандарти, за които са обучени — и нищо повече. Не съществува алтернатива на учебните бойни стрелби в най-реалистични условия, каквито очакваш на бойното поле.
7. На подразделенията на най-ниско ниво трябва да се разреши максимална гъвкавост; в противен случай не очаквай да използват пълния си потенциал.
8. На бойното поле няма по-могъща сила от психологическите операции. Ако можеш да повлияеш съзнанието на противника си, работата е много по-лесна и с по-малко разходи във всяко отношение.
9. Подходящото интегриране на специалните операции и конвенционалните сили максимализира потенциала и способностите на силите по начини, които иначе са невъзможни.
Въпреки че всичко това допринесе неимоверно за успеха на операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, то не е нещо повече от очакваното при нормални условия от старшите командири.
И накрая създаденият от лидерите план може да бъде прекрасен, но се оказва толкова добър, колкото войниците, които го изпълняват. Изходът се решава на тяхното ниво.
Не мога да намеря достатъчно похвални думи за мотивацията, техническата и професионалната компетентност, зрелостта и смелостта на нашите военнослужещи на всички нива и от всички родове войски. Офицерите и сержантите ни са превъзходно обучени; те ръководят войниците си така, както се очаква от тях. Заедно с войниците направиха всичко, което поискахме от тях, и дори повече от това. Тяхна е заслугата за всичко, което бе свършено в операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА.
Още една група заслужава признание — съпругите в Панама, които се озоваха без предупреждение в смъртоносна битка и прекараха нощите на 19-ти и 20-ти декември сгушени над децата си в стенните гардероби, докато сраженията бушуваха. Същите тези жени отвориха след два дни склада с военновременни запаси, за да могат семействата им да получат така необходимите продукти. Те бяха професионалистки от най-висока класа и заслужават най-дълбокото ни уважение и благодарност.
Да, операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА бе повод за дълбоко задоволство. Но ние не почивахме на лаврите си. Знаехме, че всеки момент може да се появи нова голяма криза и трябва да сме готови за нея. Но не подозирахме колко скоро щеше да се случи това.
ХII.
Сенки в бурята
В 1,00 ч. сутринта на 2-ри август 1990 г. три дивизии на Иракската републиканска гвардия, екипирани с почти хиляда танкове, нахлуха през иракската граница в Кувейт. До половин час хеликоптери спускаха иракски командоси по покривите на Ал Кувейт. До разсъмване масираното нахлуване в малката арабска
