страна в края на Персийския залив беше много напреднало. То почти завърши до падането на мрака и Саддам Хюсеин успя да обяви, че сега Кувейт е „деветнайсетата провинция“ на страната му. До края на седмицата единайсет иракски дивизии подкрепиха това твърдение.
Въпреки че по-рано американски сателити бяха доловили струпването на иракски войски по границата, имаше различни интерпретации за намеренията на Саддам и първоначалната реакция на Съединените щати беше колеблива и от време на време объркана. През първите часове на самата инвазия администрацията на Буш изглеждаше несигурна в намеренията си. Но всичко това бързо се промени и на 5-ти август президентът Буш произнесе знаменитата си реч за „линията в пясъка“, обявявайки, че инвазията „няма да мине“. Буш състави за часове могъща многонационална коалиция, която включваше водещи арабски държави, и американските войски отпътуваха към Залива. Последвалото масирано струпване на войски доведе накрая половин милион американски войници в региона.
Сред тях щяха да бъдат почти 9 000 войници за специални операции — 7 705 в Саудитска Арабия и 1 049 в Турция. Силите за специални операции (ССО) щяха да изпълняват широк диапазон от задачи, вариращи от обикновена преводаческа дейност до удари срещу цели, отстоящи на повече от 160 километра зад вражеските линии. По време на ранните фази на струпването на американски войски малки групи оператори от ССО щяха да бъдат поставени на фронтовите линии както за събиране на разузнавателна информация, така и за да послужат като въже за препъване и символични жертви в случай, че Саддам реши да нахлуе в Саудитска Арабия.
Диапазонът на мисиите на силите за специални операции (ССО) в Залива демонстрира достатъчно потенциала на специалните операции в епохата след студената война. Това щеше да бъде още по-вярно, ако инициативите им не бяха смекчени поради няколко причини, включително командния подход, познат на първите военнослужещи в специалните сили.
Когато пристигна новината за нахлуването, генерал Стайнър, сега главнокомандващ на Командването на Съединените щати за специални операции (СОКОМ), седеше в една стая в щаба на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. За разлика от някои офицери разузнавачи от кариерата около него, Стайнър не се изненада от новината. Още преди месеци неговите хора от разузнаването бяха посочили Кувейт като една от бъдещите горещи геополитически точки и СОКОМ работеше от юли върху планове за евентуално участие на ССО. Дори след като националните разузнавателни агенции обявиха, че струпването на иракски войски преди инвазията не е нищо друго, освен дрънкане на оръжие, Стайнър започна мислено да съставя списък с личния състав на ССО, който щеше да бъде необходим за подсилване щаба на Централното командване на Съединените щати (СЕНТКОМ) в случай на война.
С цел по-добра поддръжка на главнокомандващите при планиране на разполагането на ССО, на всеки от тях бе дадено собствено Командване за специални операции (КСО), разположено в собствения му щаб и командвано или от бригаден генерал, или от полковник, с трийсет до четирийсет офицери и старши сержанти. По време на криза СОКОМ отговаряше за подсилване на Командването за специални операции в съответствие с нуждите за изпълнение на бойните отговорности. Полковник Джеси Джонсън, много способен и опитен офицер от специалните сили, беше командир на КСО при генерал Шварцкопф. Той веднага поиска поне двеста души подкрепление — а по-късно настоя за повече, когато нуждата от ССО се очерта по- ясно.
Под шапката на обединената военна регионална командна организация на Съединените щати, СЕНТКОМ отговаряше за всички операции в югоизточна Азия. В много отношения СОКОМ на Стайнър функционираше като управление, обслужващо различните регионални командвания. С изключение на индивидуалните оператори, пряко подчинени на президента, командирът на СЕНТКОМ, генералът с четири звезди Норман Шварцкопф, щеше да ръководи личния състав на ССО в югозападна Азия, както правеше Търман в Панама.
Наличните сили включваха мощни, отлично обучени за специални мисии подразделения, специалните части на сухопътните сили, флотските „тюлени“, армейските и военновъздушните специални авиационни подразделения, поделенията за психологически операции и подразделенията по гражданските въпроси. В момента на иракската инвазия подбрани подразделения за специални мисии на СОКОМ току-що бяха приключили учение, симулиращо мисия дълбоко зад фронтовите линии на една страна в югозападна Азия. Това учение щеше да се окаже зловеща прелюдия към реалните бойни действия, с които скоро щяха да се сблъскат в Залива.
Когато дойде новината за иракското нахлуване, Стайнър веднага вдигна СОКОМ по тревога и планиращите екипи на специалните сили започнаха да действат.
Бързото нахлуване на Ирак в Кувейт изправи САЩ пред няколко нетърпящи отлагане проблеми и пленяването на американското посолство в Ал Кувейт не беше най-маловажният от тях. Освен персоналът на посолството, много американци бяха изненадани от нахлуването и сега се намираха в Кувейт и в самия Ирак.
Националното командване нареди на СОКОМ да разработи план за спасяване персонала на посолството, ако това се наложи.
Измъкването им нямаше да е лесно, въпреки че посолството в Ал Кувейт представляваше класическа мишена за спасяване на заложници; сградата можеше да бъде изолирана и планът й бе добре известен. Генерал-майор Уейн Даунинг, командир на Обединените военни сили за специални операции (ОВССО), щеше по-късно да си спомня, че рисковете са били големи:
— Никой не искаше да изпълнява тази операция — признава по-късно той. Там съществуваше висок риск за жертви и странични разрушения. И нещо не по-малко важно — операцията можеше да провокира иракчаните да атакуват Саудитска Арабия и все още събиращите се там сили на съюзническата коалиция. Генерал Шварцкопф се тревожеше, че това може да запали войната, преди да е готов да я води.
От средата на август силите на държавите, участващи в коалицията, започнаха да пристигат в Саудитска Арабия и докато това ставаше, отделения на специалните сили от 5-та група на специалните сили (известни като екипи за поддръжка на коалицията — ЕПК) бяха придадени към всяко подразделение от дивизия до ниво на рота. Те говореха езика, съветваха за обучението и планирането, изграждаха комуникации за командване и контрол, подготвяха за ефективни бойни операции и щяха да бъдат връзката на подразделенията с огневата поддръжка на Съединените щати. Те живееха със своите коалиционни подразделения, обучаваха се с тях и по-късно воюваха заедно с тях.
Това беше една невъзпята, но критично важна мисия във войната, станала възможна чрез еволюцията в специалните операции от времето на Бил Ярбъро. Войниците от специалните сили можеха да говорят езиците както на съюзниците, така и на врага и тази ключова тяхна способност щеше накрая да бъде приветствана от генерал Шварцкопф като „лепилото, което сплоти коалицията“.
В допълнение, културното обучение на специалните оператори ги бе научило не само как да обезопасят една къща, без да убият цивилните обитатели — но и коя вилица да използват на дипломатически банкет в посолството. Тези техни активи ги правеха безценни като войски за свръзка.
За Карл Стайнър ЕПК персонифицираха това, което правеше специални специалните сили. Ставаше дума за хора, „мотивирани от вътрешна сила, зряло съждение и техническа компетентност. Изпращате ги там може би за четири или пет месеца, или за по-дълго време. И представата за Съединените щати се основава на техните действия. И ти знаеш, че те ще постъпят правилно, когато му дойде времето.“
Първата война в Залива — „Решителна воля“
Предложенията на Стайнър за война от специални операции срещу Ирак се основаваха на няколко мисии специални операции в миналото, сред които се открояваше серия от операции, проведени в Залива по време на ирано-иракската война и наречени РЕШИТЕЛНА ВОЛЯ. По време на тази продължителна война се разви толкова сложна и политически значима заплаха, че неутрализирането й изискваше способности, които само ССО притежават.
До есента на 1986 г. позиционната война между тези две държави бе стигнала до патово положение. Ирак унищожи икономиката на противника си със серия удари върху иранските нефтени съоръжения, а Иран отговори със започването на танкерна война и нападения срещу неутрални кораби в Персийския залив. Тези
