Шофьорът угаси мотора, после вратата се тресна — адвокатът го усети с тялото си въпреки че ушите му бяха запушени.
Да, след малко щяха да ги убият.
Хуан Кабрило тресна вратата на бронирания микробус достатъчно силно, та мъжете вътре да усетят, после тупна ключовете на покрива и още веднъж огледа улицата пред склада. Никой не беше видял как го скри зад сградата. Погледна спрея с белина в ръката си. Беше сигурен, че никой не е оставил отпечатъци, но все пак беше по-добре, че напръска целия кабинет, за да заличи евентуални следи.
Линкълн вече беше свалил карираната кърпа, с която криеше черното си лице, и я бе наметнал на широките си рамене. От ресните й капеше изкуствена кръв.
— Браво — похвали го Хуан.
— Имаш вроден талант да играеш зли араби, шефе — засмя се едрият Линкълн. — Първо беше полковник Хурами от сирийската армия, а днес си палестинският водач на терористите Рафик. Кой ще бъдеш утре? Али Баба?
— Само ако ти играеш Шехерезада и изпълниш танца на седемте воала!
Майкъл Троно, който беше поел ролята на Юрий Зайцев пред Рудолф Исфординг, вече изваждаше така наречените „фишеци“ от специалната жилетка под ризата си. Фишеците бяха направени от миниатюрни експлозивни заряди и една-две унции изкуствена кръв и от години се използваха от холивудските специалисти по ефектите. В кърпата за глава на Линкълн беше поставено по-сложно устройство, за да изглежда така, че Джулия му е отнесла половината череп. В стените и мебелите в кабинета също бяха сложени малки заряди, за да подсилят илюзията, че куршумите рикошират в мазилката и метала: оръжията, с които бяха инсценирали атаката, стреляха с халосни патрони.
След като ги намереха, Исфординг и пазачите щяха да разкажат странна, но правдоподобна история. След като адвокатът бил отвлечен от руската мафия, спасителите му били нападнати от членове на ООП, които търсели пари, изчезнали след смъртта на Арафат. Атаката била жестока и никой от руснаците не оцелял. А после терористите избягали, понеже един от хората им бил заловен от полицията. По-трудно щеше да се обясни какво се е случило с труповете на руснаците и защо терористите не са взели Исфординг със себе си. А и никой нямаше да разбере как „палестинците“ са влезли в страната.
Кабрило не се тревожеше за подробностите. Швейцарските власти щяха да настояват за по-строг контрол на границите, но в края на краищата щяха да са доволни, защото нямаше пострадали цивилни, главният им свидетел отново беше в ареста и светът беше намалял с няколко гангстери от Санкт Петербург. И на всичкото отгоре вероятно щяха да притиснат Исфординг да обясни къде бившият водач на ООП е скрил милиардите, които е откраднал от народа си. Кой знае, можеше дори да си върнат част от тях. Единственото, което Хуан не можеше да контролира, бе какво ще каже адвокатът на разпитите. Не искаше швейцарците да разследват Антон Савич, който и да беше той, нито корабния магнат Шиер Сингх. Можеше само да се надява, че Исфординг се страхува от Савич и ще си държи устата затворена.
Доктор Хъксли излезе от единствената тоалетна в склада. Беше измила кръвта от лицето си и се беше съблякла по тясна къса черна фланелка, която едва прикриваше извивките на тялото й. Фишекът, който беше направил така, че ръката й да изглежда откъсната, беше оставил синьо-червено петно върху безупречно бялата й кожа.
— Как си, Людмила?
— Идеално. — Тя потърка синината си и закачливо вдигна вежди. — Защо всички, освен ти и Хали изглеждате като статисти във филм за зомбита с нисък бюджет?
— Защото никой от вас не говори арабски и не прилича на арабин — засмя се Кабрило. — Въпреки че в образа на Хали на терориста със стоманен поглед Мохамад имаше да се желае още много. Трябваше да научи само две изречения, но успя да обърка и двете. Кевин и екипът му от Работилницата за вълшебства обаче се представиха отлично. Този път надминаха себе си. Особено в ефекта с Линкълн. За миг си помислих, че нещо се е объркало и наистина си му пръснала главата.
— И аз се уплаших — призна Джулия.
Кабрило извика останалите от екипа.
— И така, първо искам да похваля всички за добре свършената работа. Тази малка лудория имаше минимални изгледи за успех от самото начало, но вие я изпълнихте блестящо и без грешка.
— Това означава ли, че ще получим премии? — попита Хали.
— Ти най-много от всички. Изпращам те на езиков курс, за да можеш поне да се преструваш, че знаеш арабски — отвърна Хуан и всички се засмяха. — Джулия, отиваш в хотела веднага щом си готова. Запази ли си билет за самолета?
— До два часа ще съм в Истанбул. Оттам ще се присъединя към вас, където и да сте. Ако съдя по думите на Исфординг, предполагам, че ще заминем за Индонезия, нали?
Кабрило кимна и каза:
— Шиер Сингх, изглежда, е следващата брънка във веригата.
— Щом кацна на международното летище „Ататюрк“, ще взема полет до Джакарта. — Джулия облече тъмна блуза. — Дегизировката в куфара в склада ли е?
— Ще се погрижа всичко да бъде изгорено — увери я Хуан и я целуна по бузата.
Тя им махна за довиждане и се качи в колата под наем. Линкълн отвори вратата на гаража и Джулия потегли.
— Избърсах пръстовите отпечатъци в бронирания микробус и напръсках всичко с белина. Въпреки че ще запалим сградата, почистете всяко място, което сте докосвали, особено банята. ДНК на никого от нас не е в базата данни на Интерпол, но не искам да рискуваме. Всички имате планирани маршрути за бягство. Тръгвайте и утре по това време ще се видим на „Орегон“.
Въпреки че Кабрило използваше дегизировка всеки път, когато взимаше нещо под наем, имаше най- голяма вероятност да го разпознаят, така че той щеше да е следващият, който щеше да напусне страната. Докато другите почистваха склада, той се преоблече и изми циментовия прах от мерцедеса. Хали, Линкълн и Троно изтъркаха склада и поставиха запалителни бомби навсякъде.
— За колко време да наглася таймера? — попита Линкълн.
— Чакай малко — отвърна Хуан и се обади по мобилния си телефон на „Орегон“.
— Адвокатска кантора „Дюи, Чийтам и Хау“ — каза Линда Рос с тънкия си писклив глас.
Кабрило пресметна часовата разлика между Швейцария и Южнокитайско море и каза:
— Добър вечер, Линда.
— Как мина, шефе?
— Като по вода. Мърфи и Ерик следят ли новините от Цюрих?
— Разбира се. Ей сега ще те свържа с тях.
Миг по-късно по линията се чу гласът на Марк Мърфи. От слушалките, които беше смъкнал около врата си, се разнасяше спийд метал, сякаш някой режеше железопътни релси с верижен трион.
— Шефе, ако се съди по репортажите на Си Ен Ен и Скай Нюз, швейцарците нямат представа какво се е случило. Отначало помислили, че строежът се е срутил, а после, че е извършен терористичен атентат. В разговорите по местните полицейски честоти няколко пъти споменаха за изчезнал брониран микробус и неизвестни стрелци на местопроизшествието по време на експлозиите.
— Ще затворят ли границите? Отменят ли полетите на самолетите?
— Не. Мислят, че извършителите са местни хора.
— Значи засега сме в безопасност?
— Ще им отнеме толкова време да съберат две и две, че ще трябва да плащат и лихва.
— Какво?
— Нищо. Шегичка. За швейцарските банкери. Лихва, не разбираш ли? Не е ли смешно?
— Остани си познавач на хубавата музика и остави хумора на професионалистите като Макс. На какво разстояние сте от Суматра?
— Все още на няколко дни. Защо?
— Рудолф Исфординг каза, че човекът, който контролира „Маус“, се казва Шиер Сингх. Имал склад за метални отпадъци, „Карамита“. Провери тези две неща. И се опитай да намериш друг плаващ сух док, „Соури“. Сингх притежава и него.
