Кабрило стана и протегна изпотената си ръка.
— Договорихме се. Но ако собствениците на кораба имат шпиони в Джакарта, ще дойда в „Карамита“ след два дни.
И излезе от кабинета още преди Абхай Сингх да проумее забележката му.
Джордж Адамс го върна с хеликоптера на „Орегон“, който беше заел позиция далеч от маршрутите на корабите. От няколко дни Джордж летеше по двадесет часа, превозваше екипа от Швейцария обратно до „Орегон“. Най-после целият екипаж се бе събрал, с изключение на Еди Зенг.
Кабрило отиде в каютата си, свали дрехите на Джеб Смит и перуката, сложи ги в найлонова торбичка и я захвърли в дъното на гардероба за следващия път, когато щеше да играе тази роля, после се насапуниса и почна да се бръсне.
Видя блясъка в очите си в огледалото над мивката. Винаги гледаше така, когато се приближаваше към набелязаната жертва. Фактът, че Сингх се беше съгласил да купи плавателен съд без документи за собственост, беше основателна причина за арестуването му. По-важното обаче беше, че следата, предоставена от Рудолф Исфординг, водеше в правилна посока. Абхай Сингх и баща му бяха затънали до гушата в мръсотия. Сега задачата на Хуан беше да ги разобличи, да намери Антон Савич и да предаде всичките на властите.
Изкъпа се, натри бузите си с ром и се облече: черен панталон, бяла памучна риза и меки черни мокасини. Поръча да му занесат храна в заседателната зала и свика старшия персонал на кораба на съвещание.
Заседателната зала беше на десния борд на „Орегон“, зад надстройката, и побираше четиридесет души, макар че около масата имаше места само за десетина. Когато не се налагаше да се крият, отваряха големите правоъгълни прозорци и помещението се обливаше в дневна светлина. Хуан пристигна пръв и се настани на кожения си стол с висока облегалка. Морис, главният стюард на Корпорацията, влезе с вдигаща пара дълбока купа със самоса2 и кана с прочутия си слънчев чай. Наля на Кабрило и му даде чиния.
— Добре дошъл на борда, шефе.
Хуан бе получил досието на семейство Сингх по електронната поща по време на полета си от Европа и Джордж Адамс го беше посрещнал в Джакарта с дегизировката на Джеб Смит, така че откакто беше заминал за Токио с Тори Болинджър преди две седмици, беше отсъствал от „Орегон“.
— Благодаря. Какви са последните новини?
Морис беше непоправим клюкар.
— Ерик Стоун имал връзка с някаква испанка по интернет. Пишели си доста пламенно.
Ерик беше отличен кормчия и владеенето му на системите на кораба съперничеше дори на уменията на Хуан и Макс Ханли, но когато ставаше дума за нежния пол, беше абсолютно безнадежден. В един лондонски бар, след аферата със Свещения камък, Ерик толкова се смути и обърка от дръзкия подход на една жена, че му прилоша и трябваше да изтърчи навън.
— Нали не използваш моите пълномощия, за да четеш компютърните дневници на кораба, Морис?
— Дори не знаех, че съществува такова нещо като твои пълномощия. Просто го чух да обсъжда въпроса с Марк Мърфи.
В това имаше логика. Хуан се подсмихна. Мърфи, партньорът на Ерик, имаше още по-малко късмет с жените и от Стоун, ако не се смятаха краткотрайните му връзки с разни пънкарки. Но за Кабрило девойка с повече обеци от игленик, впечатлена от мъж, чието хоби е да кара скейтборд, не беше голям улов.
— Е, любовта е най-прекрасното нещо на света, Морис.
— Не си ме питал и нищо не съм ти казвал, Кабрило.
В заседателната зала влязоха Макс, Линда Рос и Джулия Хъксли и стюардът се изниза. Тримата си наляха чай и си взеха самоса. След няколко секунди дойдоха Хали Казим и Франклин Линкълн. Линкълн обикновено не присъстваше на тези срещи, но в момента заместваше отсъстващия Еди Зенг. Ерик и Мърфи пристигнаха последни, спореха за някаква неясна реплика от скеч на „Монти Пайтън“.
— Да караме поред — започна Хуан, след като всички заеха местата си. — Има ли вести от Еди?
— Все още нищо — отвърна Хали.
Хуан погледна доктор Хъксли и тя незабавно отговори:
— Подкожният предавател, който му имплантирах в бедрото, работеше без засечка, преди да заминете за Токио. Но пък все пак му го сложих преди три месеца.
Само неколцина ключови членове на Корпорацията имаха специални чипове, имплантирани под кожата. Електронните устройства бяха колкото пощенски марки и се захранваха от нервната система на тялото. На всеки дванадесет часа изпращаха сигнал до сателит, след което сигналът се предаваше на „Орегон“. Това беше начин да следят оперативните агенти, без да е нужно те да носят подслушвателни устройства, които можеше да бъдат открити и конфискувани.
Технологията беше нова и все още неусъвършенствана и затова Хуан й нямаше доверие, но в случая с Еди нямаха друг избор.
— Според последната емисия, която получихме, той е в покрайнините на Шанхай, някъде близо до новото летище — добави Хали.
— Има ли вероятност да смятат да го качат на самолет там? — попита Кабрило.
Макс Ханли почука с лулата по зъбите си.
— Разсъждавахме върху този вариант, но това не се вмества в сведенията ни за контрабандистите. Еди върви по следата на нелегалните емигранти, които намерихме в контейнера. Трябва да следва същия маршрут.
— Но ако губят твърде много хора заради атаките на пиратите, не трябва ли да сменят тактиката? — попита Ерик Стоун, вече беше отворил лаптопа си на масата.
— Не знаем колко души са отвлекли пиратите — отвърна Хали. — Емигрантите на борда на „Кра“ може да са били първата група.
— Или последната сламка — възрази Ерик — и сега змийските глави минават на самолети.
— Ако вече имат изградена мрежа за трафик по море, ще им струва скъпо да преминат на самолети. Ще им трябва съвсем нова инфраструктура.
Хуан ги остави да обсъждат въпроса, но знаеше, че няма да открият отговори. Докато не получеха сигнал от предавателя на Еди, можеха само да гадаят.
— Добре, достатъчно — каза той, за да сложи край на безсмисления дебат. — Хали, увеличи броя на сателитите, които следиш. Възможно е сигналът на Еди да отива другаде. Мисли нестандартно. Провери всичко, което може да приема и предава подобни електронни емисии.
Експертът по комуникациите на „Орегон“ се наежи.
— Проверих. Хората ми претърсиха всички сателити в радиус хиляда мили от Шанхай.
— Не се съмнявам в компетентността на персонала ти, Хали — успокои го Кабрило. — Ако Еди е в този радиус от хиляда мили, щяха да го открият. Но мисля, че не е там. И сега искам да удвоите района и да го търсите на две хиляди мили от Шанхай, и да увеличите още координатната мрежа, докато не го намерите.
Хали си записа нещо в тефтера си с емблемата на Корпорацията и каза:
— Дадено, шефе.
Кабрило замълча, за да привлече вниманието на всички, после каза:
— А що се отнася до срещата ми вчера, Шиер Сингх, синът му Абхай и всички, свързани със склада за метални отпадъци „Карамита“, са в списъка ни със заподозрени. Те са собственици на „Маус“ и неговия близнак. — Погледна Марк Мърфи. — Научи ли нещо за „Соури“?
Мърфи взе лаптопа на Ерик и отвори няколко прозореца.
— Да. Произведен е в Русия и е купен по същото време като „Маус“, но от друга мрежа бутафорни компании. Направили са същата грешка — Рудолф Исфординг да основе фирмите. За разлика от „Маус“, „Соури“ все още не е използван за ремонт или изваждане на потънали кораби. Никой не го е наемал, нито го е виждал. Има го в списъка на „Лойдс“, но последното, което са чули за него, е, че е още във Владивосток и чака новите си собственици.
Кабрило отвори уста да попита нещо, но Мърфи го изпревари.