До изхода оставаха пет крачки. Кабрило блъсна Тори в гърба и тя падна и запълзя. Той се хвърли след нея. Дебелата верига мина над тях точно когато изскочиха на палубата.
Там обаче ги чакаше друга засада — четирима мъже с тюрбани и калашници. Виктория и Хуан паднаха прегърнати в пародия на интимност. Сикхите насочиха оръжията си към главите им. Резачката за кораби млъкна.
— Надявах се, че трионът няма да ви застигне — прогърмя глас със силен акцент.
Мъжете взеха оръжията на Кабрило и Тори и им наредиха да станат с ръце на тила. Хуан се втренчи в човека над тях. Ако се съдеше по възрастта и приликата му с Абхай, това бе водачът на пиратския канал.
— Шиер Сингх — изръмжа Хуан.
— Дано сте намерили каквото търсехте — каза сикхът. — Няма да ми е приятно да знам, че ще умрете, изпълнени с любопитство.
Издаде заповед на език, който Кабрило не знаеше, и пазачите ги блъснаха към носа на кораба.
Невидимият оператор вдигна триона за кораби. Монтираните под тавана релси му позволяваха да маневрира навсякъде в хангара. Назъбеното острие обхващаше палубата на пет метра зад отрязания нос и беше толкова опънато, че макар да бе дълго шестдесет метра, не провисваше. На силната светлина на прожекторите на тавана направените от специална сплав зъби блестяха като стотици ками.
Шиер Сингх се приближи до тях, придружен от двама пазачи. Носеше странна метална тръба с дълги перпендикулярни дръжки. Мъжете повдигнаха Хуан и Тори така, че пръстите на краката им едва докосваха пода. Кабрило се опита да стъпи така, че да намери опорна точка, за да се освободи, но пазачите го вдигнаха още по-високо. Сингх пъхна тръбата под мишниците и зад гърба му. Пазачите отслабиха хватката си и стиснаха дръжките.
Кабрило разбра за какво служи тръбата. Това очевидно беше любимият начин на пирата да премахва враговете си. Дръжките позволяваха на пазачите да държат жертвата така, че когато притиснат тялото й до триона, да няма опасност въртящата се верига да ги закачи.
Когато осъзна какво ще се случи, Виктория Болинджър се разкрещя като разярена лъвица и се замята, за да се измъкне. Пазачите се засмяха и я вдигнаха още по-високо. Сухожилията на раменете й се опънаха болезнено. Болката бързо прогони смелостта й и сломи съпротивата й.
— Няма да ти се размине — заяви Хуан.
Заплахата прозвуча неубедително и дебелият пакистанец се засмя.
— Разбира се, че ще ми се размине, капитан Джеб Смит. Но трябва да отбележа, че си доста отслабнал, откакто си ходил при сина ми Абхай.
— Диетата на Аткинсън.
— Какво?
— Няма значение. Знаем за „Маус“ и „Соури“, Сингх. Щом някой от доковете се опита да влезе в някое пристанище, ще арестуват всички. С теб е свършено, така че се предай още сега и си спести обвинението в две убийства.
— Значи не ме обвиняваш за смъртта на екипажа на „Тоя Мару“, така ли?
Кабрило бездруго не вярваше, че пиратите са затворили някъде екипажа на танкера, но сега получи потвърждение.
— След десетина минути екип на специалните сили ще нахлуе в сградата и ще избие всички.
Сингх отново се изсмя. Пълното господство над пленниците му доставяше удоволствие.
— Ще закъснеят с пет минути за теб и приятелката ти. Не можеш да направиш нищо, което да ме спре. В момента хората ми се приближават към кораба ти. Разполагаш с малка група наемници. Ще се справят с тях.
Хуан знаеше, че дори ако не се измъкне жив, екипът му ще направи Сингх и главорезите му на кайма, но искаше да го накара да говори, за да спечели време и да измисли как да се спасят.
— Щом ще умрем, поне ми разкажи за китайците. Как се вместват в плана ти?
Сингх пристъпи към него. Очите му бяха светли като на козел и май изобщо не мигаха. Миришеше на цигари и беше метър и деветдесет, половин глава по-висок от Кабрило. Заби юмрук в слънчевия му сплит и му изкара въздуха. Ако го беше ударил с всичка сила, сигурно щеше да му счупи ребрата.
— Нямахте представа, че съм разбрал, че следите „Маус“ от Японско море, и го разтоварих, когато имах възможност. — Сингх тропна с крак по палубата. — През цялото време бях една крачка пред вас. Защо ме мислиш за толкова глупав, че да ти разкажа всичко? Информацията трябва да се спечели. Научих синовете си на това. Всичко, което ще научиш, струва точно толкова, колкото си казал ти, за да го получиш. Или с други думи, нищо. Не е твоя работа какво правим със заловените китайци.
Думите му потвърдиха, че е свързан с нелегалния трафик на хора.
— Не си ли поне любопитен кои сме и защо те преследваме?
Сикхът се озъби като вълк.
— Тук ме хвана натясно, приятел. Наистина искам да знам кой си и ако беше дошъл тук преди седмица, с удоволствие щях да изтръгна тази информация от теб. Сега обаче това няма значение. Ще ти позволя да отнесеш в гроба тайните си, а аз ще запазя моите.
Сингх завъртя показалец във въздуха и мощните мотори на резачката забръмчаха. Веригата се завъртя толкова бързо, че се превърна в неясна лента. Звукът беше потресаващ, но не толкова ужасен, колкото когато режеше корпуса на кораба.
Хуан се огледа, търсеше нещо, което би могло да попречи на неизбежното. Вече беше измислил план, но можеше да се надява най-много да очисти двама-трима пазачи, преди да го застрелят. Единствената му надежда беше Тори да запази присъствие на духа, да се добере до борда на танкера и да избяга. Погледна я. Очите им се срещнаха с такова напрежение, че сякаш прочетоха мислите си. Тя разбра, че Кабрило ще опита нещо безумно. Погледът й му каза, че тя ще се възползва от това, и той си помисли, че при други обстоятелства би му доставило удоволствие да я опознае по-добре.
Пазачите го блъснаха към въртящия се трион и Кабрило усети силата на тази индустриална гилотина. Резачката беше като жива сила, разцепваща въздуха.
Опита да се дръпне, но пазачите го блъснаха още по-напред.
Шиер Сингх вървеше до него, но на достатъчно разстояние, така че Кабрило не можеше да го стигне. Държеше дебела тояга. Увери се, че е привлякъл вниманието на Хуан, и доближи до въртящия се трион. Чу се стържене, разхвърчаха се стърготини. Трионът изстърга дебелия махагон само за част от секундата. Сингх се ухили, отстъпи назад и изкрещя, за да надвика рева на машината:
— Мисля да позволя на хората си да се позабавляват с жената, преди да я дам на резачката.
Хуан не показа с нищо, че ще пристъпи към действие, но в съзнанието си беше пресметнал всеки ход, за да не се колебае, когато започне. В плана му обаче имаше едно голямо „но“ — дали щеше да оцелее в първия миг.
Скочи и протегна крака напред, разчиташе, че главорезите ще го удържат. Десният му прасец докосна назъбената верига. Кабрило чу стъписания вик на Тори, когато трионът се впи в крака му… а после пазачите изпуснаха тръбата.
Силата на триона едва не откачи крака му. Ремъците, прикрепящи протезата под коляното, се опънаха докрай. Номерът обаче мина. Мъжете го пуснаха, а острието не можа да среже изкуствения му крак от титан. Безмилостната инерция на резачката отхвърли Кабрило като парцалена кукла на четири метра по палубата. Той падна, претърколи се, бръкна в протезата си и извади пистолета „Кел-Тек“, скрит в „бойния“ му крак, както го наричаше.
„Кел-Тек“ беше един от най-малките пистолети в света и празен тежеше само сто и петдесет грама. Но за разлика от другите малки пистолети, ограничени до калибър 22 или 25, стреляше с патрони 380. Оръжейниците на „Орегон“ ги бяха заредили с няколко нютона под максималната им издръжливост.
Кабрило страшно искаше да вкара първия куршум в главата на Сингх, но в малкото оръжие имаше място само за седем патрона. Той се прицели в стреснатите пазачи, които го бяха държали допреди секунда, и стреля. Първият куршум не попадна в целта. Следващите два обаче улучиха единия пазач в гърлото. Той политна към триона.
Веригата сряза тялото му във фонтан от кръв. Главата и торсът му паднаха на палубата с противно пльокане, а краката му изхвърчаха нагоре, когато зъбците се впиха в гръбначния му стълб, превъртяха се
