във въздуха, удариха втория пазач в гърдите и го повалиха. Кабрило се прицели в мъжете, които държаха Тори. Не искаше да рискува да я улучи, затова стреля в капачката на коляното на единия. Той изкрещя и политна назад. Виктория успя да се измъкне от хватката на другия и Хуан го повали с два куршума в гърдите.
Двамата мъже с тюрбани, които бяха дошли със Сингх, вече вдигаха автоматите си. Кабрило изстреля останалите три патрона, за да ги забави, и изкрещя на Тори. Тя хукна към него и двамата побягнаха към перилата. Кракът на Хуан едва го държеше, така че се движеха с непохватната залитаща походка все едно се състезаваха в бягане в чувал.
Стигнаха до перилата и в същия миг пазачите стреляха. Куршумите калибър 7.62 свистяха и чаткаха до тях. Без да спират, тромаво като трупове, хвърлени от мост, Кабрило и Виктория се хвърлиха във водата.
Някой изключи триона за кораби — вибрациите спряха. Кабрило преброи наум до десет, като обеща на измъченото си тяло, че на единайсет ще се покаже да си поеме въздух, но когато стигна до вълшебното число, отново преброи до десет, и после още веднъж. Накрая се подадоха на повърхността, колкото е възможно по-близо до корпуса. Хуан напълни белите си дробове и пак бутна Тори под водата.
Когато се показаха за втори път, отдели миг, за да се ориентира. Намираха се на по-малко от двадесет метра от мястото, където беше завързал ребридера „Драгер“. Куршумите осейваха водата около тях и вдигаха малки бели фонтанчета. Двамата отново се гмурнаха.
Кабрило бръкна в строшената си протеза и извади нож. Трионът беше нащърбил едната страна на острието, но другата беше непокътната. Хуан сряза въжето и даде шнорхела на Тори. Гмурнаха се по- надълбоко. Ребридерът не правеше мехури и стрелците горе не можеха да ги видят, докато се спотайваха на три метра под повърхността. Сикхите стреляха безразборно, надявайки се на чист късмет, но предимно само изливаха гнева си, че двама от другарите им са мъртви, а трети ще куца до края на живота си. Хуан не изпитваше състрадание към тях.
Взе шнорхела от Тори, като внимаваше в системата да не влезе вода, която да предизвика химична реакция и да разяде пречиствателите на въглероден двуокис. Въпреки солената вода усети вкуса на устните й върху гумата, стисна окуражително ръката й и после намести акваланга на раменете си. Стъпалото на протезата му беше напълно унищожено, така че той нахлузи единия си плавник на здравия си крак и даде другия на Тори.
Щом нормализираха дишането си, Хуан чу по-различна стрелба и се усмихна. Хората на Сингх се опитваха да се качат на „Орегон“. Кабрило си представи как Марк Мърфи стои пред видеоекраните и открива огън с автоматичното четиридесетмилиметрово оръдие „Бофорс“.
Точно в този момент мъжете над тях сигурно забелязаха движението им във водата, защото изведнъж около тях се посипаха куршуми, оставяха във водата следи като бели стрели.
21
Веднага щом чу воя на триона в хангара, Макс Ханли заповяда на Франклин Линкълн и щурмовия му екип да спуснат лодката във водата, после забърза към оперативния център, скрит под надстройката на „Орегон“. Червените лампи светеха и примесени с блясъка на синкавите компютърни екрани, придаваха на помещението ужасяващ лилав оттенък. Въпросът защо не е забелязвал това досега, беше един от милионите, които се въртяха в съзнанието му.
По принцип по това време на нощта складът за метални отпадъци беше тих и Макс беше сигурен, че Шиер Сингх е включил резачката, защото е заловил Кабрило. Ерик Стоун беше на щурвала, Мърфи в оръжейната станция, а Хали Казим и Линда Рос наблюдаваха таблото с алармите. Макс седна на командирския стол и нагласи слушалките и микрофона на плешивата си глава.
— Линкълн, в мрежата ли си?
— Прието, „Орегон“. Приближаваме се незабележимо и безшумно. Време до пристигането седем минути.
Макс понечи да попита защо не са включили извънбордния двигател, все пак звукът на триона щеше да заглуши гърления рев на мотора, но се сети, че лунната светлина ще очертае бяла черта в черното море по дирята на лодката.
— „Орегон“, от брега движението е натоварено — продължи Линкълн. — Преброявам четири, повтарям, четири моторници. Термалното сканиране показва, че са пълни с хора.
— Виждам ги — извика Марк Мърфи от оръжейната станция. Екранът пред него показваше картина от термалната инфрачервена светлочувствителна камера, монтирана на главната мачта на „Орегон“. — Общо петдесет бойци, въоръжени с автоматични оръжия и гранатомети. — Той въведе няколко команди в компютъра и отвори прозорец с огромния арсенал на кораба. След това екранът се раздели и всяка моторница се появи в отделен прозорец. Визирен кръст се фиксира върху всеки тъмен корпус. — Мишените са прихванати. Следя всички приближаващи се.
— Къде е „Зодиак“? — Когато бойниците на „Орегон“ се отвореха, последното, за което трябваше да се тревожи, беше инцидент с приятелски огън.
— Линкълн се отклонява, но се движи бавно.
Макс показа картина от по-голям ъгъл. Хората на Сингх се бяха насочили към „Орегон“, а „Зодиак“ бавно се отдалечаваше от десния борд. Бившият „тюлен“ не можеше да включи мотора, защото пазачите щяха да открият огън веднага щом видят дирята зад лодката. Макс беше принуден да изчака Линкълн да излезе от огневата линия и да се съобразява със скоростта на приближаващите се моторници.
— Ракета откъм брега! — изкрещя Линда Рос.
За двете секунди, през които тя извика предупреждението, ракетата измина половината разстояние до „Орегон“ и преди някой да успее да реагира, преодоля останалото. Тежката два и половина килограма ракета се удари във водача на котвата високо на носа и се взриви. Произведеното в бившия Съветски съюз оръжие откъсна голямо стоманено парче и проби дупка в палубата, но не повреди веригите и механизма на котвата.
— Изстрелват още!
Корабът се намираше близо до брега и разстоянието беше твърде малко, та автоматичните системи за отбрана да се задействат и да прихванат идващите ракети.
Макс нямаше избор.
— Щурвал, пълен назад!
Ерик Стоун очакваше тази заповед и ръцете му вече дърпаха двата контролни лоста за тягата. Четирите грамадни магнитохидродинамични двигателя забръмчаха и мигновено достигнаха пълната си мощност: черпеха от електрическия заряд на морската вода, усилваха го чрез охладени магнити и създаваха силова вълна, която с невъобразима мощ изпомпваше вода през тръбите.
Чиниите в камбуза изпопадаха, листовете на бюрото на Кабрило се разхвърчаха във въздуха от силното ускорение. „Орегон“ обаче не беше достатъчно бърз, за да избегне идващия залп.
Шест от прословуто неточните ракети безобидно изсъскаха в морето. Седмата улучи един от бутафорните товарни кранове и го повали като отсечено дърво. Стоманената мачта се сгромоляса върху палубата и тежкият единадесет хиляди тона кораб се разтресе. Осмата се взриви в надстройката под мостика. Силно експлозивната самонасочваща се бойна глава беше предназначена да пробива дебелата броня на танк, затова когато експлодира в едносантиметровата стомана, голяма част от мощността й се запази. Две от фалшивите каюти, които Корпорацията използваше, когато на кораба се качваха инспектори, се взривиха, но пораженията бяха предимно повърхностни. Компютърът за контрол върху щетите автоматично активира пожарогасителната система и насочи аварийните екипи към местопроизшествието.
— Искам доклад след тридесет секунди — каза Макс по аварийния канал и погледна екрана на глобалната позиционираща система и уредите за скоростта. „Орегон“ се отдалечаваше на заден ход от склада с двадесет възела и увеличаваше скоростта. Още няколко секунди и щяха да са извън обхвата на гранатометите, но пък Шиер Сингх може би имаше по-усъвършенствани оръжия, например ракети „Стингър“. — Линкълн, какво е положението?
— Гонят ни — отвърна „тюленът“. Макс чу рева на мотора на „Зодиак“ и пукота от стрелба на
