преследва натрапниците, като се мъчеше да открие някой пазач далеч от светлините. Забеляза един тип, който се криеше зад изсъхнало дърво. Подкара бързо към него. Свали очилата, но спря в сянката, за да скрие лицето си. Не знаеше какъв език говори онзи, затова му махна да се приближи и да се качи в джипа. Човекът не се поколеба. Втурна се към Хуан и се метна на седалката зад него. Хвана се за рамото на Кабрило с едната ръка, като стискаше автомата си в другата.
— Нямаш късмет, приятел — промърмори Хуан и подкара.
— Всички са при мен — обади се Линда Рос. — В момента сме на главния път.
Поглеждайки към джиповете, Хуан видя, че първият се канеше да започне преследването. Освен шофьора и човека до него на задната седалка седяха още двама мъже. Знаеше, че хората му ще се представят добре, но бяха практически невъоръжени, във ван със спукана гума, който не можеше да вдигне повече от шейсет километра в час. Резултатът бе неизбежен, особено когато и останалите джипове се включеха в преследването. Беше време да си поиграе с врага.
Човекът зад него го потупа по рамото и му посочи, че трябва да се отправят обратно към общежитието. Хуан се подчини и ускори по равния терен. Усещаше, че останалите пазачи го наблюдаваха, затова изчака до последната възможна секунда, преди да наклони джипа силно вдясно. Гумите изровиха земята и, ако Хуан не бе хвърлил цялата си тежест в обратната посока, колата щеше да се преобърне. Насочи се към отвора в оградата и натисна газта. Изтръгна миниузито от ръцете на пазача и го пъхна в колана си. Мъжът се обърка за миг, но бързо се съвзе. Обви ръце около врата на Хуан и започна да го души.
Кабрило се сборичка с него, като се опитваше да си поеме въздух, и в същото време продължаваше да ускорява към дупката. Тя бе с диаметър два метра, а под нея имаше купчина разбити бетонни блокове и хоросан. Носеха се напред с шестдесет километра в час. Оставаха им по-малко от петнадесет метра, когато дъжд от куршуми се изсипа върху стената. Пазачите ги бяха видели и предполагаха, че са от нападателите.
Хуан усети горещ полъх от куршумите, които летяха около тях. Един одраска изкуствения му крак, но той не му обърна внимание, съсредоточен върху дупката. Дробовете му потръпнаха от липсата на кислород, защото мъжът зад него започна да го души още по-енергично. Хайде, копелета, стреляйте по-точно, помисли си Хуан. Пред очите му притъмня. Съзнаваше, че това може да е последната му мисъл.
В същия миг усети силен удар, сякаш го бяха халосали в гърба. Хватката на пазача се отпусна. Той изхърка и се отпусна върху Хуан. От устата му потече кръв. Пазачите бяха убили собствения си човек, който изпадна от джипа, когато Хуан удари купчината боклуци. Дебелите гуми на джипа изкачиха с лекота купчината. Когато профучаха през дупката, Кабрило се наведе, за да предпази главата си. От другата страна инстинктивно се надигна от седалката, за да омекоти удара при приземяването.
Мощният джип подскочи и едва не го изхвърли навън. Радиостанцията изхвърча от ухото му и увисна на гърдите. Той вдиша дълбоко, за да напълни дробовете си с кислород. Насочи се към пътя, който водеше към Коринт.
След миг първият джип на пазачите изскочи от портата и се понесе по пътя. Линда и останалите имаха само километър преднина. Не беше достатъчно. Хуан натисна газта и се понесе по протежение на оградата. Портата се намираше на около двадесет метра от него, когато вторият джип изскочи от нея. В него имаше само трима пазачи — шофьор, пътник до него и мъж на задната седалка, който стискаше калашников.
Хуан имаше предимството на ускорението и се залепи за джипа, преди хората вътре да усетят присъствието му. Той се стегна, надигна се леко и халоса задната им броня. Ударът метна Кабрило в джипа на пазачите и той удари с рамо онзи на задната седалка. Лицето на мъжа се фрасна в металната преграда. Зъбите му излетяха от устата и той се изви назад сякаш искаше да докосне главата си с пети. Ако не бе убит, със сигурност вече нямаше да може да се бие. Хуан ритна човека до шофьора с изкуствения си крак. Мъжът излетя от джипа и се търколи на пътя. Притисна дулото на узито към главата на шофьора.
— Скачай или си мъртъв. Изборът си е твой.
Пазачът избра трета възможност. Натисна рязко спирачката. Гумите изсвириха, а задницата на джипа почти се вдигна от пътя. Хуан бе отхвърлен в предното стъкло, разби го и се претърколи по капака. Падна толкова бързо, че нямаше време да се хване за решетката. Веднага щом Кабрило изчезна от погледа му, шофьорът натисна газта. Знаеше, че мъжът, който го бе нападнал, лежеше безпомощно на пътя.
15.
Носът на „Орегон“ пореше тъмните води на Йонийско море с лекота. Ултрамодерните магнитохидродинамични двигатели биха го пренесли през метър и половина лед, без да се затруднят. Корабът се намираше на запад от Коринт, след като бе заобиколил Пелопонеския полустров, и се движеше на изток, за да заеме позиция. Наоколо нямаше много движение. Радарът показваше само две-три рибарски лодки, които вероятно чакаха през нощта сепиите да излязат на повърхността.
За момента Ерик Стоун изпълняваше двойна служба. Седнал в навигаторската си станция, той контролираше кораба, но също така бе завъртял един от мониторите на Марк Мърфи към себе си, за да управлява дистанционно малкото хеликоптерче, което още кръжеше над имението на „Отговорните“. Когато стигнеха по-близо до брега и управлението на „Орегон“ погълнеше цялото му внимание, щеше да предаде дистанционното на Джордж Адамс, който вече се готвеше да кацне с повредения „Робинсън“.
— „Орегон“, говори Гомес.
Хали беше включил високоговорителя и гласът на Адамс избумтя в стаята.
— Виждаме ви.
— Разбрано, Гомес. Започвай да се снижаваш — отговори Макс от капитанското място. — Пет възела, ако обичате, господин Стоун.
Ерик намали скоростта, но не прекалено много, за да попречи на кораба да се залюлее с вълните и да усложни приземяването на Адамс. Макс се завъртя на стола си към отговорника по овладяване на щетите.
— Готови ли са пожарникарските екипи?
— Напълно, сър — отговори той. — А аз съм на спусъка на водните оръдия.
— Много добре. Хали, кажи на Джордж, че сме готови — нареди Макс, после натисна бутона за интеркома в хангара, където ги чакаше доктор Хъксли.
— Джулия, Джордж ще кацне след около две минути. Един куршум бе одраскал леко прасеца на пилота, но Макс Хенли се чувстваше така виновен, сякаш целият екип бе избит. Независимо как се опитваше да осмисли станалото, Хуан и останалите се бяха изложили на опасност заради него. А сега мисията, която трябваше да е изключително проста, удари на камък. Засега леката рана на Джордж бе единствената щета, но Хуан бе изгубил връзка с „Орегон“. Линда беше във вана с Линк, Еди и Кайл и им беше съобщила, че ги преследва тежковъоръжен джип.
За стотен път от началото на акцията Макс се прокле за решението да използват обезопасени оръжия. Никой не беше очаквал армия от тежковъоръжени пазачи. Хенли все още не беше обмислил какво означава струпването на толкова много оръжия в лагера, но нещата не изглеждаха добре. От всичко, което бе чул и прочел, откак бившата му жена го помоли за помощ, личеше, че „Отговорните“ са против всички форми на насилие.
Как обаче се вписваше това в масовото убийство на борда на „Златна зора“? Дали „Отговорните“ воюваха с някаква друга група? И ако бе така, коя е противниковата страна? Дали бе друга секта, за която никой не беше чувал? Шайка откачени, готови да избият стотици хора само защото „Отговорните“ проповядваха контрол върху раждаемостта?
Макс не виждаше никаква логика. Но и замесването на единствения му син с подобна група също не звучеше логично. Ужасно му се искаше да вярва, че не е виновен за станалото, но бе наясно с отговорностите си и никога не бе бягал от тях. Той потисна чувството за вина и се съсредоточи върху големия екран, където се виждаше площадката за кацане. Осветен само от луната, хеликоптерът изглеждаше сериозно повреден. От двигателя излизаше гъст дим.
Сегашното положение показваше ясно защо никой никога не се съмняваше в смелостта на Адамс. Той бе прелетял повече от тридесет километра над морето, вместо да потърси безопасността и да кацне в някое поле. Разбира се, това би повдигнало доста въпроси от страна на гръцките власти, а план В изискваше всички да са на кораба и да излязат в международни води колкото се може по-бързо.
