половин грейпфрут, яйца „Бенедикт“, препечени филии и от онези картофи, които подправя с пелин.
Беше почти време за вечеря, но тялото му копнееше за закуска. Той се завъртя да тръгне, но погледна Джулия през рамо.
— Ноевия ковчег?
Тя кимна като малко момиченце, което си умираше да сподели тайната си.
— Трябва да чуя това — ухили се Хуан.
След половин час Хуан бе омел закуската си и стомахът му бе доволен. Приливът на енергия го съживи достатъчно, за да изслуша доклада на Джулия. Първо спря поглед върху Еди, който бе направил превода.
— Добре. Давай отначало.
— Няма да те отегчавам с подробности по увеличаването на снимките или издирването на информация за клинописа. Надписите, които откри, са изключително стари.
Кабрило си спомни, че си бе помислил същото, и махна на Ерик да продължи.
— Възложих задачата на компютъра. Цели пет часа нагласях програмите, за да започнат да дават разумни резултати. Алгоритмите бяха доста сериозни и почти ми се наложи да престъпя правилата на логиката. След като компютърът започна да схваща нюансите, стана малко по-лесно. Пооправих още някои неща и Приятелчето изплю цялата история.
— Историята на Ноевия ковчег?
— Може и да не знаеш това, но епичната история на Гилгамеш, разчетена от клинописи от английски аматьор през деветнадесети век, разказва за потоп хиляда години, преди той да се появи в еврейските текстове. Много култури по света имат легенди за потопа. Антрополозите вярват, че тъй като човешката цивилизация се е развила в крайбрежните райони и до големи реки, заплахата от страшни наводнения е била използвана от крале и жреци, за да държат хората в подчинение — започна Ерик, като нагласи очилата си.
— Според мен вълните цунами са в основата на много от тези истории. Без писменост историите били предавани от уста на уста и обикновено украсявани, така че след едно-две поколения не ставало дума само за гигантска вълна, помела селата, а за световен потоп. Всъщност…
Кабрило го прекъсна.
— Запази лекцията за по-късно. Засега ми разкажи онова, което откри.
— О, разбира се. Съжалявам. Историята започва с наводнение, но не с внезапно надигане на вода или силен дъжд. Надписите по плочите разказват как водата в морето, до което живеели, се надигала с около тридесет сантиметра на ден. Близките селца се изнесли в по-високи земи. Нашите хора повярвали, че приливът никога няма да спре, и решили, че единственият начин да оцелеят е да построят огромна лодка. По никакъв начин не е била толкова голяма, колкото Ноевия ковчег, описан в библията. Просто не са разполагали с подобна технология.
— Значи не говорим за Ной?
— Не, макар че сходствата са зашеметяващи, а и е възможно хората, които са описали случката, да са дали основата на ръкописа за Гилгамеш и библейската история.
— За кои времена говорим?
— Пет хиляди и петстотин години преди Христа.
— Това звучи доста точно.
— Да, защото има физически доказателства за потоп точно както е описан на плочите. Случил се е, когато земната дига до днешния Босфор се сринала и наводнила това, което дотогава било вътрешно море, двеста метра по-ниско от Средиземно море. Сега наричаме този район Черно море. Морските археолози потвърждават, че по древните му брегове живеели хора. Била нужна цяла година, за да се напълни морският басейн, и те преценяват, че в сравнение с водопадите, получили се в Босфора, Ниагара би изглеждал като нежно поточе.
Кабрило се впечатли.
— Нямах представа.
— Това бе потвърдено едва през последните няколко години. Говореше се много, че в тази катастрофа е произходът на историята за библейския потоп, но учените и теолозите не са съгласни с хипотезата.
— Изглежда, че спорът още не е приключил, като се има предвид какво открихме — прекъсна го Хуан, когато внезапно се сети нещо. — Писмеността, която открихме, произхожда от Месопотамия и Шумер, а не от Черно море.
— Както вече казах, това е много ранна форма на писменост и вероятно е била донесена на юг от хората, напуснали района на Черно море, и заимствана от другите цивилизации. Повярвай ми, председателю, плочите, които намери, ще променят фундаментално схващанията ни за древната история.
— Вярвам ти. Продължавай.
— Добре. Значи хората от крайбрежието сметнали, че надигането на водата никога няма да спре. Както казах, изминала цяла година до изравняването на наводнението с морското ниво, така че разбирам как са стигнали до подобен извод. Освен това са написали, че подир многото бегълци се разпространили безброй болести.
Доктор Хъксли го прекъсна.
— Същото виждаме и днес в районите с бегълци — дизентерия, тиф и холера.
Ерик продължи разказа си.
— Вместо да се присъединят към масовото бягство, те срутили сградите в едно-две селища, за да построят лодка, достатъчно голяма да побере четиристотин души. Не споменават размерите й, но казват, че дървеният корпус бил облепен със смола, а после облечен в медена обшивка. Това се случило в самото начало на медната ера, така че районът трябва да е бил доста богат, за да имат достатъчно метал да покрият корпуса на кораб с такъв размер. Качили на него говеда, прасета, кози, овци, пилета и достатъчно фураж, който да ги изхрани в продължение поне на месец.
— Според мен корабът им е трябвало да бъде поне сто метра дълъг, за да побере всичко това — обади се Хуан.
— Компютърът е съгласен с теб. Неговата преценка бе сто и шест метра. Вероятно е имал три палуби, като животните са били на най-долната, запасите — в средата, а хората на най-горната.
— А как се е движил корабът?
— С платна.
Кабрило вдигна ръка.
— Платната се появяват две хиляди години след периода, за който говорим.
Ерик погледна лаптопа пред себе си.
— Ето ти директния превод: „Между два здрави пилона, завинтени на палубата, бе опънато платно от животински кожи, за да улавя вятъра.“ Това ми звучи точно като платно.
— Проклет да съм. Продължавай.
— По-късно водата се надигнала достатъчно, за да подкара кораба, и те потеглили на път. Иронично, защото сигурно са започнали пътешествието си малко преди нивото на водата да се стабилизира. В противен случай никога нямаше да се измъкнат от Черно море. Както и да е, останали в морето много повече от месец. На местата, където се опитвали да спрат, не могли да намерят прясна вода или били нападани от хора, които вече живеели там. След пет лунни месеца, безброй бури и загубата на двадесет души корабът най-после се заклещил в плитчина, откъдето не могли да го освободят.
— Къде?
— Районът е описан като „свят от скали и лед“. Джулия се наведе напред, за да привлече погледа на Хуан.
— Тук ние с Ерик започнахме да разсъждаваме логично.
— Добре. Къде?
— Северна Норвегия.
— Защо Норвегия?
Ерик отговори:
— Ти намери плочите в място, използвано от японското поделение 731 за усъвършенстване на
