заговора на Северънс, но надали всички офицери и служители бяха замесени. Ако можеха да ги уведомят защо Зелимир Ковач е на борда, щяха да сложат край на цялата история.
Кабрило очакваше капитанът на „Златно небе“ да се опита да избяга, но не бе предполагал, че ще направи катастрофа. Никой капитан на света не би изложил на риск кораба и екипажа си с подобна каскада. Имаше само един логичен извод.
— Ковач е превзел „Златно небе“ — каза той.
Макс го погледна и кимна леко.
— Да, това е единственото разумно обяснение. Как ще реагираме?
— Ще се изравним с него и ще спуснем абордажни куки. Не знам с колко души разполага, но мисля, че дузина от нас ще са достатъчни.
— Падам си по стила „капитан Блъд“.
— На абордаж, приятелю.
— Ако се опита отново да ни удари, хората ни може да пострадат.
— Твоята работа е да предотвратиш това — отвърна Кабрило.
Тъкмо се готвеше да нареди на Еди да подготви екип за абордаж, когато Хали извика:
— Току-що изхвърлиха човек през борда!
— Какво? — възкликнаха едновременно Макс и Хуан.
— Тип в тъмно яке изхвърли офицер през парапета.
— Кормчия, давай назад — нареди Хуан по интеркома. — Човек зад борда. Човек зад борда. Не е учение. Спасителният екип да слиза в гаража. Пригответе се за спускане на лодката.
— Играе мръсно — отбеляза Макс.
— Ние можем да играем и по-мръсно. Оръжейник, насочи камерите на оръдията към мостика на „Златно небе“. Искам образите на главния монитор.
След секунда кадрите се появиха на екрана. Тъй като пътническият параход бе много по-висок от „Орегон“, най-добрият ъгъл даваше камерата, монтирана на мачтата. Видяха ясно мостика. Пред илюминаторите стояха жени, очевидно заложнички, разположени така, че да попречат на снайперистите да нанесат удар. Зад руля бе сгушена някаква фигура, вероятно Ковач, а друга жена бе притисната към него.
— Не е глупав, Хуан. Не можем да рискуваме да стреляме по него, докато използва живи щитове.
— Председателю, Майк е. Вратите са отворени и сме готови за спускане.
Хуан погледна скоростта им, изчака за момент да намалят до безопасната и нареди на Троно и екипа му да тръгват. Надуваемата лодка полетя надолу по тефлоновата рампа и се удари в морето. Майк я завъртя надясно и се обади:
— Готови сме.
С помощта на топлинен детектор щяха лесно да открият офицера. Майк Троно бе работил като парашутист спасител, преди да се присъедини към Корпорацията, и бе изкарал медицинско обучение. Нямаше нужда „Орегон“ да стои до него.
— Кормчия, увеличи до деветдесет процента от предишната ни скорост. Ако завие, направи същото. Ако намали, не съкращавай разстоянието. Трябва да го заблудим, че не можем да го настигнем — нареди Хуан и забеляза въпросителния поглед на Макс. — Имаме нужда от малко време за организиране на спасителния екип. Не искам да принудим Ковач да реши, че трябва да продължи да изхвърля хора през борда.
Кабрило се преобличаше в каютата си, когато Хали му съобщи, че Майк е намерил офицера в морето, прострелян с два куршума. Хуан спокойно нареди да оставят лодката във водата, в случай че Ковач изхвърли жив човек от кораба. Обзе го дива ярост. Не му пукаше, че бяха загубили няколко минути в търсене на труп. „Орегон“ беше несравнимо по-бърз и нямаше начин да загубят „Златно небе“. Гневът му бе насочен към самия него. Невинен човек бе мъртъв, защото той бе действал като слон в стъкларски магазин. Сигурно имаше друг начин да залови Ковач и да освободи хората си. Просто трябваше да измисли по-добър план. Телефонът му звънна, той го грабна бързо и излая:
— Кабрило.
— Престани веднага — каза доктор Хъксли.
— За какво говориш?
— Тъкмо чух за случилото се и знам, че обвиняваш себе си. Искам да престанеш. Веднага след като е чул новината за унищожението на Еос, Ковач се е почувствал като приклещен плъх. Паникьосал се е. Затова уби офицера, а не заради нас. Говорили сме по тези въпроси хиляди пъти. Не си виновен, затова престани да се самообвиняваш. Ясно ли е?
Хуан въздъхна.
— Права си. Наистина се самообвинявам. Изпълнен съм с омраза към самия себе си.
— Знам. Точно затова ти се обадих.
— Благодаря ти, Хъкс.
— Хайде сега върви да го спреш, преди да е убил още някого. Тогава ще се почувстваш по-добре.
— Лекарско нареждане?
— Точно така.
Петнадесет минути по-късно Хуан стоеше на палубата редом с хората си. Раздели ги на две групи от по шест души. Еди водеше първата, а той — втората. За да запази контрола над парахода, Ковач щеше да има нужда от хора на мостика, както и в машинното — да попречат на екипажа да спре двигателите. Еди щеше да ги обезвреди. Хуан искаше да пипне Ковач лично.
Всички бяха облечени в черни прилепнали гащеризони над бронираните жилетки. Ботушите им бяха с меки гумени подметки. За всекиго имаше противогаз, защото смятаха да използват газови гранати. Щяха да осветят вътрешността на „Златно небе“, затова само един човек от всеки екип носеше очила за нощно виждане.
На борда на „Златно небе“ имаше много цивилни, затова Кабрило нареди да пазят всички освен терористите. Той самият носеше глок вместо обичайните си „ФН“, тъй като дори с половината заряд можеше да надупчи някого.
Абордажните куки бяха изстрелвани от съоръжение, което приличаше на пушка. Въжетата бяха изключително здрави и леки, което затрудняваше придвижването по тях. За целта всеки носеше специални ръкавици с механични щипци.
— Макс, чуваш ли ме? — попита Хуан в микрофона.
— Да.
— Добре, искам максимална скорост. И не забравяй да предупредиш Майк.
Силният вятър, предизвикан от ускорението, ги накара да присвият очи. „Златно небе“ бе на седем километра пред тях. С малките си светлинки приличаше на бижу на фона на тъмната вода. „Орегон“ се движеше с около двадесет възела по-бързо и стопи разстоянието.
— Ковач сигурно е побеснял — отбеляза Еди. — Дишаше му във врата.
— Председателю, изхвърли още един — съобщи Хали по радиото. — Този път жена и със сигурност жива.
— Майк, действай — извика Хуан. — Оръжейник, прати един откос с „Гейтлинга“ колкото се може по- близо до мостика. Покажи на Ковач, че следващия път, когато се появи там, ще го направим на парчета.
Бронираната плоча, прикриваща оръдието, се сгъна назад и то надникна от установката. От корпуса на „Орегон“ излетя огнено пламъче и куршумите се понесоха към „Златно небе“. Минаха толкова близо до мостика, че боята от металните парапети се напука и олющи, и засипаха морето пред парахода. „Златно небе“ незабавно се завъртя настрани, за да избегне атаката.
— Това го пораздруса — ухили се Еди.
Макс задържа „Орегон“ на около тридесет метра от другия кораб. Ковач се опита отново да ги удари, но Макс избягна нападението, като зави рязко.
— Макс, приготви се — каза Хуан. — Оръжейник, стреляй още веднъж, когато чуеш заповедта ми, но не удряй кораба.
Той изчака хората му да заемат позиция с абордажните пушки на парапета на „Орегон“.
— Прицелете се в главната палуба — нареди им той. — Макс, давай!
