Агирес се бе появил зад гърба му, без да издаде нито звук.
— Събирам пистолети за дуел — за мен това е един вид изкуство — отвърна Остин.
— Несъмнено! Смъртоносното изкуство също е изкуство. Миналата година прибавих този Сезан към скромната си колекция. Останалите неща са от търгове и частни източници.
Остин мина покрай платна на Гоген, Дега, Мане и Моне. „Скромната колекция“ бе по-голяма от тази на доста музеи. Обърна се към другата стена, която бе покрита със снимки.
— И това ли са оригинали?
— Част от владенията ми. Корабостроителници, металургични комбинати и така нататък. — Агирес сви рамене. Говореше като отегчен сервитьор, изреждащ менюто. — Но стига сме говорили за бизнес — каза той и хвана Остин под ръка. — Вечерята е готова.
Поведе го през плъзгащи се врати към елегантна трапезария. В центъра й имаше овална махагонова маса за дванадесет души. Агирес свали баретата си и с ловко движение на китката я метна върху един стол в дъното на помещението. Направи знак към двата противоположни стола на масата. Докато се настаняваха, от нищото се материализира сервитьор и напълни високите им бокали.
— Надявам се да харесате испанската риоха. Признавам, малко е силна — каза Агирес и вдигна чашата си. — За изкуството.
— За капитана и екипажа на „Навара“.
— Много мило от ваша страна. — В гласа на Агирес се долавяше одобрение.
Започнаха направо с основното ястие — фасул, чушки и свински ребра със зеле. Остин похвали готвача и попита как се нарича ястието.
— Alubias de tolosa — отвърна Агирес, докато с удоволствие опустошаваше чинията си. — Ние, баските, се отнасяме към това ястие с почти мистична почит.
— О, баски! Разбира се. Навара е баска провинция. А и картината с играта на топка — джай-алай се казва, нали? И черната барета.
— Впечатлен съм, господин Остин! Явно знаете доста неща за моя народ.
— Всеки интересуващ се от морето знае, че баските са били най-големите пътешественици, моряци и корабостроители на света.
Агирес изръкопляска.
— Браво! — Напълни чашата на Остин и се наведе напред. — Кажете ми, какъв е
Хищната усмивка не слезе от лицето му, острият му поглед пронизваше Остин.
— Занимавам се с изваждането на потънали кораби — каза той. — Работих по един проект на островите. Дойдох в Скаалсхавн да половя риба.
Агирес се облегна назад и се разсмя гръмогласно.
— Извинете ме за лошите маниери — каза с насълзени от смях очи, — но
Остин се усмихна малко притеснено.
— Е, студената баня не влизаше в плановете ми.
Агирес изведнъж стана сериозен.
— На лодката ви май имаше експлозия.
— Вентилацията на двигателния отсек се оказа недостатъчна и явно са се събрали бензинови пари. Случва се понякога с вътрешните двигатели.
— Странно. Според собствения ми опит експлозии от този тип обикновено се случват, докато лодката е на кея. А раната ви несъмнено е нанесена от парче летящ метал, нали?
— Несъмнено — каза Остин с безизразната физиономия на картоиграч. Много добре знаеше, че корабният лекар е забелязал отсъствието на следи от изгаряне по кожата му и че раната е с прекалено гладки краища, за да е причинена от парче метал. Не знаеше защо Агирес си играе на котка и мишка с него, но реши да продължи криеницата. — Извадих късмет, че се оказахте наблизо.
Агирес кимна сериозно.
— Преди това наблюдавахме срещата ви с патрулния катер и видяхме, че продължавате покрай брега. Когато заобиколихме носа след вас, бяхте изчезнали. А после излетяхте от отвора на една пещера като изстрелян от оръдие. — Той плесна с ръце. — Бум! Лодката ви стана на парчета, а вие се озовахте във водата.
— В общи линии, това е — потвърди Остин.
Агирес му предложи къса дебела пура — Остин отказа — и запали. Миризмата бе като от бунище за токсични отпадъци.
— Е, приятелю — каза Агирес и издиша дима през нос, — успяхте ли да влезете в пещерите?
— Какви пещери? — невинно попита Остин.
— За бога, човече, нали затова съм тук! За да открия пещерите. Несъмнено сте се питали какво прави яхтата ми на това забравено от бога място.
— Хрумна ми нещо такова.
— Нека тогава ви обясня. Справям се доста успешно с бизнеса си.
— Подценявате се. Вие сте преуспяващ. Моите поздравления.
— Благодаря. Богатството ми осигурява средствата и времето да правя каквото си пожелая. Някои мъже предпочитат да прахосат състоянието си по прекрасни млади жени. Аз избрах да стана археолог любител.
— Амбициозни хобита. И в двата случая.
— Все още се радвам на компанията на красиви жени, особено ако са и интелигентни. Но лично за мен миналото е
— Несъмнено би се гордял да види как негов потомък продължава завета му.
— Вие сте повече от любезен, господин Остин. Диего Агирес бил невероятно смел и принципен човек — качества, които му създали проблеми с испанската инквизиция. Предизвикал гнева на един от най-жестоките инквизитори на своето време.
— И са го изгорили на клада?
Агирес се усмихна.
— Освен това бил и доста находчив. Погрижил се за безопасността на жена си и децата си. Аз съм пряк потомък на най-големия му син. Според семейното предание Диего успял да избяга с един от корабите си, но съдбата му си остава загадка.
— Морето е пълно с нерешени загадки.
Агирес кимна.
— Въпреки това оставил любопитни следи, според които е възнамерявал да избяга далеч от дългата ръка на Инквизицията. Традиционният път до Северна Америка включвал и временно спиране на Фарьорските острови. Затова започнах да изследвам тази връзка. Знаете ли откъде идва името Скаалсхавн?
— Разбрах, че означава „Заливът на черепа“.
Агирес се усмихна, стана и извади от един шкаф богато украсена дървена кутия. Вдигна капака, извади един череп и го задържа в ръка подобно на оплакващия Йорик Хамлет.
— От пещерите е. Потърсих мнението на специалисти. Има характерни баски характеристики. — Агирес подхвърли черепа като топка към Остин, може би с надеждата да го стресне.
Остин улови сръчно черепа и го завъртя в ръка като изучаващ глобус географ.
— Може би е прародителят ви Диего — каза и подхвърли черепа обратно.
— Питах се същото и направих ДНК тестове. С тъга трябва да ви уведомя, че с господина нямаме роднински връзки. — Агирес прибра черепа в кутията и седна. — Това е второто ми идване тук. Първия път очаквах пещерите да са достъпни по суша. С огромна изненада научих, че заливът и районът на пещерите са собственост на рибарника. Намерих главния сапьор при строителството на фермата. Той каза, че когато взривили скалите, за да направят място за склад, стигнали до пещерите. Опитах се да убедя собствениците
