Лодката се плъзна до кея и белобрадият мъж в нея хвърли въже на брега. Бе толкова развълнуван, че започна да говори несвързано още преди да стъпи на камъните.
— Успокой се, Фици — каза барманът. — Не ти разбирам нито дума.
Брадатият мъж си пое дъх.
— Нощес чух силен гръм. Чак прозорците задрънчаха. Помислих си да не би някой реактивен самолет да е прелетял съвсем ниско. Сутринта излязох да огледам. Навсякъде парчета дърво. Вижте! — Той отметна мушамата си, измъкна някаква разцепена дъска и я вдигна. На нея ясно се виждаха буквите „Тиф“.
Барманът прехапа устна, после бързо отиде в бара и се обади на полицията. Докато чакаше пазителите на закона, набра още няколко номера. Започнаха да пристигат пикапи и набързо бе организирана пъстра флотилия спасителни лодки. Когато пристигна шерифът, флотилията вече бе тръгнала — начело с Фици. Докато барманът обясняваше какво е станало, някои от лодките започнаха да се връщат. Носеха още натрошени дъски. От Нийл нямаше и следа.
Шерифът се обади на бреговата охрана, откъдето обещаха да пратят хеликоптер, но според мнението на всички Нийл се бе напил, решил бе да покара лодката си и вероятно се беше блъснал в някоя скала. Траут не коментираха, но докато караха към пансиона, обсъждаха по-зловещи възможности.
— Мисля, че са го убили — без заобикалки заяви Гамей.
— Май не само аз надушвам нещо гнило. Може би пък перченето с уловената риба е му е докарало убийството, а?
— Мислиш, че е заради
— Може би.
Тя поклати глава.
— Горкият. Излиза, че ние сме виновни за това…
— Единствените виновници са убийците му.
— Обзалагам се, че „Океанус“ има пръст в това нещо.
— Ако си права, може би ние сме следващите.
— Тогава да си събираме партакешите и да се омитаме.
Стигнаха до пансиона, платиха сметката и си взеха багажа. Собствениците очевидно не бяха особено радостни от този факт и ги изпратиха до колата. Докато нареждаха колко жалко било, че си тръгват, Гамей хвана Пол за ръкава и го побутна към колата. После седна на дясната седалка, махна на собствениците за сбогом и потеглиха.
— Съжалявам, че развалих изпращането. Докато приказвахме, мина един черен джип.
— Май глутницата започва да се събира — отбеляза Пол, зави по пътя, който щеше да ги изведе извън града, и погледна в огледалото. — Нямаме си опашка.
Нямаше почти никакво движение, с изключение на една-две коли, а щом излязоха от града, пътят съвсем опустя.
Двулентовото шосе се виеше сред гъстата борова гора и постепенно се издигаше. Скоро караха високо над морето. От едната страна на пътя бе гората, а от другата — дълбока пропаст.
На около три километра от градчето Гамей се обърна да погледне пътя зад тях.
— Опа.
Пол погледна в огледалото и видя черен джип — бързо ги настигаше.
— Сигурно са ни чакали край пътя да ги подминем.
Гамей закопча колана си.
— Е, покажи им на какво си способен.
Пол я изгледа недоверчиво.
— Нали си даваш сметка, че караме шест цилиндрова кола, вероятно наполовина от размерите и теглото на онзи черен звяр зад нас?
— По дяволите, Пол, стига си философствал. Ти си побъркан шофьор от Масачузетс. Просто дай газ до дупка.
Траут извъртя очи към небето.
— Да, госпожо.
И натисна газта. Колата ускори до впечатляващите 130 километра в час. Джипът с лекота набра скорост и продължи да ги настига. Пол успя да изстиска още петнайсетина километра в час от двигателя, но джипът все така приближаваше.
Навлязоха в серия завои, които следваха контурите на крайбрежните хълмове. Колата им не беше спортна, но все пак се справяше по-добре от големия джип, който тежко поднасяше на по-острите завои. На места Траут трябваше да удря спирачки, за да не излети от пътя.
Забавен от завоите, джипът изостана. Траут не бързаше да ликува. Не откъсваше очи от пътя, стискаше здраво волана и караше малко под скоростта, при която щеше да изгуби контрол и да полети в пропастта. Знаеше, че и най-малката грешка, нанесен пясък или камъчета могат да се окажат фатални.
Гамей следеше преследвачите им и не спираше да коментира. Гумите свистяха. Траут се спускаше по дългия плавен склон с над сто километра в час. Внезапно пред очите му се разкри невероятна гледка.
Черен джип излезе на пътя пред тях иззад една огромна канара. За миг Пол реши, че джипът е минал напряко.
— Два са! — изкрещя Гамей. — Опитват се да ни хванат в капан.
Колата пред тях намали, за да препречи пътя; а другият джип бързо ги настигаше. Траут се опита да задмине предния, но всеки път, когато излизаше в съседното платно, джипът го засичаше. Пол натисна спирачки, за да избегне сблъсъка. Машината зад тях ги удари и смачка бронята в багажника. От удара се завъртяха с такава сила, че едва не си счупиха вратовете.
Пол овладя волана и успя да задържи колата. Джипът ги блъсна отново. Миризмата на бензин от разбития резервоар изпълни купето. Джипът се засили за нов удар и Гамей извика:
— Надясно!
Траут завъртя волана и преследвачът само забърса бронята. Гамей гледаше назад. Джипът изведнъж изостана.
— Не знам защо, но изостава.
— Няма да е задълго — каза Пол.
— От фирмата ще има да се чудят защо колата им е станала дълга само половин метър. По дяволите, идва пак. Дай наляво!
Траут моментално завъртя волана. Колата излезе в съседното платно и Траут видя нещо, от което косата му направо щръкна. Пътят рязко завиваше надясно. Двата джипа ги бяха държали в клопка до последния миг. Машината отпред им пречеше да виждат. Сега щеше да намали, за да вземе завоя, а задният джип щеше да ги изстреля в пропастта като билярдна топка, ударена от щеката на умел играч.
Пол извика на Гамей да се държи здраво и потните му длани се вкопчиха във волана с всички сили. Опита се да изпразни напълно ума си и да разчита единствено на инстинкта си, като същевременно не откъсваше очи от огледалото. Уцелването на точния момент бе жизненоважно.
Колата зад тях започна да набира скорост и Траут направи хода си — щом джипът се приближи на метър от бронята, той рязко завъртя волана надясно.
Колата се удари в мекия пясъчен насип край пътя и полетя по склона му като състезателен автомобил по крайната наклонена писта. Понесоха се през храсти и млади дървета. Дърво и метал застенаха.
Край тях прелетя нещо черно — джипът профуча от лявата им страна. Последва ужасяващ писък на спирачки и трясък. Джипът, който ги преследваше, блъсна предния и броните им се заклещиха. Колата отпред се опита да намали и да завие, но тежестта на втория автомобил правеше маневрите невъзможни. Двата джипа изхвърчаха в пропастта като изстреляни с прашка и полетяха на десетки метри надолу към огнения си край.
Траут имаше свои проблеми. Насипът следваше пътя и завиваше, а колата продължаваше да хвърчи. След миг полетяха във въздуха. Центробежната сила го притисна към вратата. Автомобилът падна под ъгъл — колелата се изкривиха — и издаде звук като симфония от склад за отпадъци. Пол се опита да се обърне към Гамей, но точно в този миг се отвориха въздушните възглавници и единственото, което можа да види, бе експлодиращият бял найлон.
