— Научих за Сен Жулиен Перлмутер по време на собствените ми проучвания. Той е високоуважаван специалист в историята на мореплаването.
— По-добър от него не съществува.
Агирес удари юмрук в дланта си.
—
— Има и още — каза Остин и подаде на Агирес новинарската изрезка, поместваща интервюто с оцелелия от цепелина.
— Все още нищо не разбирам — каза баскът, след като я прочете.
— „Океанус“ е собственикът на цепелина, открил кораба на прародителя ви в ледовете.
Агирес моментално разбра връзката.
— Смятате, че свещените реликви са в ръцете на „Океанус“?
— Добро предположение, ако следваме логиката.
— И според вас не можем да се обърнем към „Океанус“ по този въпрос?
— Според мен не можем да се обърнем към „Океанус“ по
— И аз трябва да ви призная, че така и не повярвах на версията ви за изпаренията от двигателя.
— Докато сме на вълна признания, може би ще ми кажете защо хората ви ме следяха в Копенхаген — каза Остин.
— Предохранителна мярка. Честно казано, не знаех какво да мисля за вас. Знаех от личната ви карта, че сте човек на НАМПД, но нямах представа защо си пъхате носа в предприятието на „Океанус“ и приех, че това е вероятно някаква официална мисия. Любопитството ми се разпали и реших да ви държа под око. Вие не се опитахте да скриете следите си. Хората ми се оказали наблизо, когато са ви нападнали. Между другото, как е младата дама, с която сте били?
— Много добре, благодарение на бдителността на хората ви.
— Значи не се сърдите, че ви следих?
— В никакъв случай. Но не бих желал това да ви се превръща в навик.
— Разбирам. — Агирес замълча и се замисли за нещо. — Мога ли да приема, че нападателите ви са били от „Океанус“?
— Изглежда напълно основателно заключение. Приличаха на хората от охраната, с които се сблъсках в рибарника на Фарьорските острови.
— Значи от „Океанус“ са се помъчили да ви убият два пъти. Внимавайте, приятелю, могат да опитат отново.
— Вече опитаха.
Агирес не се поинтересува от подробностите — личеше си, че умът му е зает с други неща. Той стана от стола си и закрачи из стаята, стиснал ръкописа на Блекторн. Накрая навъсено изсумтя:
— Хората тук не трябва да научават за този материал. Без реликвите испанското правителство няма да има стимул да работи в полза на автономия на баските. Но това надхвърля политическите въпроси. Аз провалих прародителя си Диего с неспособността си да открия реликвите.
— Възможно е все още да има начин.
Агирес спря да обикаля и прониза Остин с погледа си.
— Какво имате предвид?
— И двамата имаме интерес да изправим „Океанус“ до стената. Нека поговорим за това, като имаме предвид, както сам се изразихте преди малко, взаимните си интереси.
Агирес вдигна гъстите си вежди, но лицето му си остана непроницаемо. След това отиде до барчето и извади две малки чаши и бутилка зеленикавожълто питие. Наля и подаде едната чаша на Остин — той разпозна характерния аромат на изара.
Час по-късно Остин се пъхна зад волана на колата си. Питаше се дали не е сключил сделка, която няма да му дава мира, но все пак се довери на инстинктите си — а за момента можеше да направи единствено това. Усещаше, че Агирес е неискрен, но принципен, и тъй като двамата споделяха една и съща цел, щеше да е глупаво да го изгуби като съюзник.
Провери телефона си. Имаше две пропуснати обаждания. Първото бе от Траут. Изпита облекчение. От съвместната им работа в Специалния отряд знаеше, че Пол и Гамей са в състояние да се погрижат за себе си, но същевременно бяха тръгнали да търсят „Океанус“, без да подозират колко опасна може да се окаже мисията им.
Обади се на Гамей. С Пол се бяха върнали от Канада преди няколко часа и сега бяха в централата на НАМПД при Дзавала, който в момента им съобщаваше новините.
— Успяхте ли да влезете във фабриката? — попита Остин.
— Не, но за сметка на това се сблъскахме с неколцина от хората им — отвърна Гамей.
Небрежният й тон бе малко пресилен.
— От личен опит научих, че когато се сблъскаш с „Океанус“, той също те блъска в отговор. Добре ли сте?
— Добре сме. Леко мозъчно сътресение за мен и счупена китка за Пол. Порязванията и цицините заздравяват бързо.
Остин тихо изруга. Яд го беше, че е изложил партньорите си на такава опасност.
— Не знаех с какво се заемам. Съжалявам.
— Недей. Ти просто ни помоли да се опитаме да научим нещо за „Океанус“. Наше си беше решението да летим до Канада и да си пъхаме носа, където не ни е работа. Все пак разходката си заслужаваше. Иначе нямаше да научим за дяволската риба.
Единствената дяволска риба, за която бе чувал Остин, бе мантата, или морският дявол.
— Сигурна ли си, че се възстановяваш от мозъчното сътресение?
— Никога не съм била с по-ясно съзнание, Кърт. През всичките си години като морски биолог никога не се бях сблъсквала с подобно нещо. Пол го нарича „бяла смърт“.
Остин го побиха тръпки — спомни си кратката среща с голямото зъбато същество в резервоара на „Океанус“.
— Ще ми разкажете, като дойда.
Прекъсна, набра номера на Гън и като спести обичайната размяна на любезности, каза само:
— Здрасти, Руди. Мисля, че е време да се срещнем със Сандекър.
29
Огромният видеоекран в конферентната зала светна за миг в синьо, след което се появи образ. В мрежата проблеснаха сребристобели люспи и гласът на Майк Нийл извика: „Стойте настрана!“ Последва размазано изображение на мятащата се по палубата риба и близък кадър на зъбатата паст, прехапваща на две дървена дръжка. На заден план се чуваха изумените възгласи на двамата Траут.
Пол Траут натисна дистанционното и картината замръзна. Лампите светнаха отново.
— Май „Челюсти“ имат сериозна конкуренция — разнесе се отсечен властен глас.
Гласът бе на адмирал Джеймс Сандекър, движещата сила зад НАМПД. Главата му се губеше в теменужения облак от дебелата пура в ръката му.
— Това нещо на екрана няма равно на себе си, господин адмирал — каза Гамей. — Голямата бяла акула напада, когато е гладна или е в опасност. Докато това създание е по-скоро като Мики Ножа — чисто зло.
Сандекър пусна нов облак дим и огледа присъстващите.
— Е, след като предизвикахте вниманието ми с най-късометражния филм за чудовища на света, бъдете така добри да ми кажете какво става, по дяволите, и какво общо има това чудо на екрана с китката на Пол.
Гамей и Пол разказаха за канадското си приключение — от посещението в рибната фабрика на „Океанус“ до разговора с генетиците в „Макгил“.
