Когато работеше в изчислителния център, Йегър седеше зад една огромна конзола, а Макс се прожектираше на огромен триизмерен монитор.
— При наличието на Преносимата Макс не е нужно да ходиш до центъра. Лаптопът се свързва с централния компютър, така че мога да я нося със себе си, където реша. Нали така, Макс?
При обичайни обстоятелства Макс реагираше на началния въпрос с ослепителна усмивка, но този път изглеждаше така, сякаш току-що е смукала лимон. Йегър провери връзката и опита отново.
— Макс? Добре ли си?
Очите погледнаха към долната част на екрана.
— Чувствам се доста… плоска.
— Изглеждаш доста добре оттук — каза Йегър.
— Добре?
— Не — изглеждаш
Търпението на Сандекър свърши.
— Може би трябва да изпратиш на младата дама букет рози.
— При мен това винаги действа — обади се Дзавала.
Сандекър го изгледа изпепеляващо.
— Благодаря, че споделяш с нас изключително богатия си опит на експерт, Джо. Убеден съм, че можеш да го отразиш в мемоарите си. Хайрам, би ли минал направо към въпроса, ако обичаш?
Макс се усмихна.
— Здравейте, адмирал Сандекър.
— Здрасти, Макс. Хайрам е прав, че изглеждаш великолепно. Но си мисля, че трябва да прекратим този експеримент с Преносимата Макс. Занапред ще те посещаваме в изчислителния център.
— Благодаря за разбирането, господин адмирал. С какво мога да ви бъда полезна?
— Моля, покажи данните, които поиска Хайрам.
Лицето моментално изчезна. Вместо него се появи карта на света. Гласът на Макс заговори на заден план:
— Тази карта показва местата на рязко намаляване на количеството риба в близост до рибни предприятия. Мога да ви дам конкретни данни за всяко от тях.
— Засега не си прави труда. Покажи ни само предприятията, които са собственост на „Океанус“.
Някои от кръговете изчезнаха, но значителна част останаха да светят.
— А сега се насочи към Канада — каза Сандекър.
Картината се увеличи и показа Кейп Бретан.
— Бинго! — обади се Пол Траут. — Точно там двамата с Гамей имахме вземане-даване с „Океанус“.
— Макс, би ли начертала права линия от това място до най-близкото езеро в Северна Канада? — обади се Остин.
На картата се появи линия, свързваща фабриката с вътрешността, но езерото беше прекалено малко и прекалено близко до цивилизацията. След няколко опита Макс свърза крайбрежното предприятие с единственото езеро, което изглеждаше достатъчно голямо и отдалечено, за да съответства на описанието на Найтхоук.
— Можем да направим сателитни снимки на мястото, но инстинктът ми подсказва, че не грешим — каза Остин.
— Благодаря, Макс. Можеш да се изключиш — каза Сандекър.
Екранът почерня. Сандекър, който очевидно бе доволен от себе си, се обърна към Дзавала.
— Ето
Дзавала вдигна ръка и прочисти гърлото си.
— Мястото е доста сурово. Ако приемем, че открием онези типове без никакъв проблем, какво правим? Просто ще се отбием при тях ли?
Сандекър го изгледа, сякаш въпросът го изненада.
— Имаш някакво предложение?
— Да. Да се обадим ли на Канадската конна полиция?
— Убеден съм, че ще се справите и без тяхната помощ — отвърна Сандекър с крокодилска усмивка. — Имате картбланш.
— Бих предпочел да имам на разположение и полицията — каза Дзавала. — А ако са прекалено заети, един контингент от Специалните части също би свършил работа.
— Не мога да виня Джо, че се колебае — притече се Остин на помощ на партньора си. — Както знаем със семейство Траут, от „Океанус“ първо стрелят и после задават въпроси.
— Много време ще е нужно да се мине през цялата бюрокрация, необходима за включването на канадски военни или полицейски сили. Що се касае до Специалните части, ще ни трябва президентско разрешение да навлезем в канадска територия. Не виждам как можем да го получим.
— В такъв случай бих искал да направя едно предложение — каза Остин и предаде накратко разговора си с Агирес.
Сандекър замислено запафка пурата си.
— Да видим. Искаш да използваш ресурсите на един баск, който може да е, а може и да не е терорист, за да изпълниш мисия на НАМПД в чужда страна?
— Щом не можем да използваме американски морски пехотинци или канадската полиция, той може да се окаже единственото нещо, с което разполагаме.
— Хммм — изсумтя Сандекър. — Може ли да му се има доверие?
— Можем да сме сигурни, че ще направи всичко възможно, за да открие реликвите, които търси. Оттам нататък не мога да кажа нищо, освен да напомня, че на два пъти спаси живота ми.
Сандекър подръпна грижливо подстриганата си брада. Идеята да използват баска се струваше привлекателна за по-нестандартната му половина, но не му се искаше ситуацията да излезе извън контрол. От друга страна, имаше пълно доверие на Остин и екипа му.
— Най-добре да решиш ти — накрая отсече Сандекър.
— Има и още нещо — каза Остин и разказа за внезапното среднощно закриване на изложбата и инцидента със сенатор Греъм.
— Но аз познавам много добре Греъм — каза Сандекър.
— А знаете ли с какво се е занимавал в последно време? — обади се Гън. — Участвал е в комисия, опитваща се да запуши законовите дупки, които биха позволили пускането на генетично модифицирана риба на американския пазар.
— Страхотно съвпадение, нали? — каза Остин. — Особено като се има предвид, че се е връщал от организирано от „Океанус“ парти.
— Да не искате да кажете, че изложбата е била сложен параван за убийците? — попита Сандекър.
— Напълно възможно. Без намесата на Греъм вратичките в закона могат да си останат завинаги отворени.
— Съгласен. Определено има достатъчно партийни продажници, готови да лапнат някой подкуп. — Сандекър никога не бе имал високо мнение за Конгреса.
— „Океанус“ е разчистил сериозно препятствие — каза Остин. — Мисля, че са на път да направят своя ход.
Сандекър стана, изгледа присъстващите със студените си сини очи и отсече:
— Значи е дошло времето за
След срещата Остин се върна в кабинета си и намери съобщение от капитана на изследователския кораб на НАМПД „Уилям Бийб“, който работеше заедно с датчаните на Фарьорските острови. „Обадете се незабавно“ — гласеше съобщението. Следваше телефонен номер.
— Реших, че ще искате да знаете — каза капитанът, когато Остин се свърза с него. — Имаше инцидент. Изследователски кораб, на който работеше някакъв датски учен, Йоргенсен, се взривил. Изгубили осем души, в това число и професора.
Остин бе забравил за плановете на Йоргенсен да продължи проучванията си в съседство с рибарника на
