празненство в хана „Последен дом“? Празникът на Даровете на живота, когато той стана пълнолетен според законите на елфите и… Какво тържество беше! Помниш ли? Изсипаха халба ейл върху главата на Карамон, когато награби Дезра. А Райстлин пи твърде много вино и едно от заклинанията му изгори престилката на Отик. Тогава Кит и Танис седяха в ъгъла до огнището и заедно…
Бакарис го погледна раздразнено. Не обичаше да му припомнят колко близка беше всъщност Китиара с полуелфа.
— Кажи на кендера да си държи устата затворена, генерале — изръмжа той, — или ще го дам на змея. И двама заложници са достатъчни на Черната дама.
Бакарис го изгледа студено.
— Виждал ли си змей да ухапва някого до смърт?
— Не — изпревари го заинтригуван Тас, — но веднъж видях скорпион. Нещо такова ли е? Не че искам да опитам, — заекна кендерът, като видя как потъмня лицето на Бакарис.
— Стражата на градските стени може да чуе писъците ви — каза бившият пленник на Лорана, — но ще бъде твърде късно.
— Проявих се като глупачка — повтори тихо тя.
— Само кажи — обади се настръхнал Флинт — и ще се бием.
— Не! — отсече Лорана. — Няма да рискувам живота ви. Грешката е моя и аз ще си платя. Бакарис, отведи мен, а приятелите ми пусни на свобода!
— Стига глупости! Никого няма да пусна. — Той се покачи на гърба на змея и протегна ръка на Лорана. — Има само два, затова ще се разделим на двойки.
С безизразно лице тя прие помощта му и седна пред него. Той я прегърна силно със здравата си ръка и се усмихна.
При докосването му лицето й възвърна цвета си и тя опита да се освободи от хватката му.
— Така си в безопасност, генерале — прошепна дрезгаво Бакарис в ухото й. — Не искам да паднеш.
Тя прехапа устни и впери поглед напред, за да не извика.
— Винаги ли миришат толкова ужасно? — попита Тас, гледайки змея с отвращение, докато помагаше на Флинт Да го яхне. — Май по-често трябва да ги карате да се къпят…
— Внимавайте с опашката — отвърна студено Бакарис. — Обикновено змейовете не убиват без да им наредя, но лесно се обиждат.
— О! — преглътна Тас. — Не исках да ги обидя. Предполагам, че след известно време ще свикна с миризмата им…
По сигнал, даден от Бакарис, змейовете разпериха криле и се издигнаха във въздуха, летейки бавно заради необичайния си товар, Флинт здраво стисна Таселхоф и се втренчи в Лорана, която летеше пред тях с Бакарис. От време на време джуджето виждаше как той се притиска до нея, а тя се отдръпва и лицето му потъмняваше от гняв.
— Този човек не ни мисли доброто! — прошепна Флинт на Тас.
— Какво?
— Казвам, че Бакарис не ни мисли доброто! — извика джуджето. — Басирам се, че не следва дадените му заповеди — Гакхан не беше никак доволен да го отпратят.
— Какво? Не те чувам! Този вятър…
— Няма значение.
Внезапно главата на Флинт се замая. Стана му трудно да диша. Като се опитваше да не мисли за себе си, той се загледа мрачно във върховете на дърветата, които се издигнаха над сенките с настъпването на изгрева.
След като летяха около час, Бакарис махна с ръка и змейовете започнаха бавно да кръжат, търсейки открито пространство, за да кацнат. Той им посочи малко голо място, едва видимо между дърветата, и даде заповеди на водача. Змеят се приземи и Бакарис слезе от него.
Флинт се огледа с нарастващ страх. Нямаше и следа от крепост, нито от какъвто и да било живот. Намираха се на малка поляна, обкръжена от високи борове, чиито вековни клони бяха толкова дебели и преплетени, че не пропускаха слънчевата светлина. Гората беше тъмна и изпълнена с движещи се сенки. В единия край на поляната джуджето видя малка пещера, издълбана в канарата.
— Къде сме? — попита Лорана сурово. — Това не е крепостта Даргаард. Защо спряхме?
— Много си наблюдателна — каза мило Бакарис. — Крепостта е на миля нагоре в планината. Черната дама вероятно още не е закусила. Не искаме да бъдем невъзпитани и да я обезпокоим, нали? — Той погледна към Тас и Флинт. — Вие двамата оставате тук — нареди той, точно когато Тас се канеше да скочи долу. Кендерът замръзна.
Бакарис отиде при Лорана и сложи ръка на врата на змея. Незатварящите се очи на звяра следваха всяко негово движение като куче, което очаква да бъде нахранено.
— Слез, генерале! — заповяда Бакарис със зловеща учтивост. — Имаме време за малка… закуска…
Очите на Лорана блеснаха и ръката й посегна към меча, убедена, че е там.
— Стой далеч от мен! — изрече тя с такова достойнство, че Бакарис спря. После се усмихна и сграбчи китката й.
— Не, лейди. На твое място не бих се противил. Помни, че змейовете и приятелите ти са тук. Една дума и те ще загинат много мъчително.
Тя видя как змеят вдигна моментално жилещата си опашка, тръпнещ от жаждата да убива.
— Недей, Лорана… — започна Флинт, но тя му хвърли остър поглед, напомняйки му, че все още е главнокомандващ и позволи на Бакарис да й помогне да слезе на земята.
— Стори ми се, че си гладна — усмихна се той.
— Пусни ги! Ти искаш мен…
— Да, и ти си тук. Но тяхното присъствие ми гарантира, че ще бъдеш послушна.
— Не мисли за нас, Лорана! — изрева Флинт.
— Млъквай! — яростно извика Бакарис.
Той притисна Лорана към тялото на змея и се обърна към двамата й придружители. Кръвта на джуджето се смръзна, когато видя лудостта в очите на мъжа.
— Мисля, че е по-добре да го послушаме, Флинт — преглътна мъчително Тас, — иначе ще я нарани…
— Да я нараня? О, не много — засмя се Бакарис. — Китиара пак ще може да я използва за каквото е решила. Не мърдай, джудже, защото ще ме ядосаш! — предупреди го той, като видя, че Флинт е почервенял от гняв. После се обърна към Лорана: — Китиара не би имала нищо против, ако малко се позабавлявам с теб. Не, не припадай…
Това беше древна хватка от самоотбраната на елфите. Флинт я беше виждал често и се напрегна, готов за действие, когато тя подбели очи, тялото й се отпусна и коленете й се подгънаха. Инстинктивно Бакарис посегна да я хване.
— Недей! Обичам жените да мърдат… Ох!
Юмрукът на Лорана го удари в стомаха и му изкара дъха. Борещ се за въздух, той залитна напред и коляното й го удари точно под брадичката. Докато Бакарис се свличаше в калта, Флинт сграбчи изненадания кендер и го смъкна от змея.
— Бягайте! Бързо! — задъхано извика Лорана, отдалечавайки се от мъжа, който стенеше на земята. — Скрийте се в гората!
С изкривено от гняв лице Бакарис протегна ръка и я хвана за глезена. Тя се препъна и падна по очи, опитвайки се да го ритне, Флинт откърши един клон и замахна към него, но дочул рева му, мъжът се обърна и го удари с опакото на ръката си. След това сграбчи ръката на Лорана, изправи я на крака и погледна Тас, който стоеше над зашеметеното джудже.
— Дамата и аз отиваме в пещерата — каза Бакарис задъхано и изви толкова силно ръката й, че тя извика от болка. — Едно движение и ще й счупя ръката. Когато влезем вътре, не искам да ни безпокоите. Имам кама и ще я държа до врата й. Разбра ли ме, дребен глупако?
— Да, с-сър — заекна Таселхоф. — Не бих си и помислил… Аз-з ще остана тук с-с Флинт.
— И не бягайте в гората. — Бакарис повлече Лорана към пещерата. — Драконяните я охраняват.
