почитали бог Митра. Божество, идващо от Изтока, обясни Ато, което в Рим бе стигало дотам да се съревновава по известност с Аполон, тъй като и двамата се отъждествявали със слънцето. Че ставаше дума за древен митрей, беше сигурно: релефното изображение върху единия от камъните показваше бога, убиващ бик, чийто тестикули са приклещени от един скорпион — типично изображение на Митра. Още повече, че подземното разположение, ако допуснем, че е било такова и в началото, бе предпочитаното от поклонниците на Митра.
— Намерихме само двата големи камъка, които Дулчибени ползва за своите занимания — заключи абат Мелани, — може би защото останалата част от храма е била погребана от езерото.
— И как е могло да се случи?
— С всичките тези подземни реки, понякога земните пластове тук долу се разместват. И ти го видя: в подземията има не само проходи, но също така пещери, кухини, огромни дупки, цели римски дворци, присъединени към строежите от по-близките векове. Водата на реките и клоаките прекопава слепешката и от време на време рухва някоя пещера, друга се изпълва с вода и така нататък. Такава е природата на
Инстинктивно се досетих за пукнатината, която се бе отворила в стените на стълбището на странноприемницата преди няколко дни, след като се бе чул подземен тътен.
Угонио отново показваше признаци на нервност. Решихме да пуснем лодката във водата и да се опитаме да се върнем. Ато нямаше търпение да се види с Чаконио, за да разбере резултата от неговото промъкване в къщата на Тиракорда. Спуснахме повторно нашия мизерен плавателен съд (който за щастие не бе претърпял никакви значими поражения) и побързахме да преминем обратно тесния канал, който ни бе довел до подземния митрей.
Угонио изглеждаше в доста лошо настроение. Изведнъж, точно докато се канехме да отплаваме по езерото, той изскочи от лодката и, вдигайки облак от пръски с бързите си подскоци, се върна на острова.
— Угонио! — извиках поразен.
— Спокойно, трябва да изчакаме само миг — каза Ато Мелани, който вече бе предусетил хода на корписантаря.
След няколко секунди, Угонио отново тръгна към нас и ловко скочи в лодката. Изглеждаше успокоен.
Почти се канех да го попитам какво, по дяволите, го бе накарало да се върне, когато ненадейно разбрах.
— Островка несправедливка — промърмори Угонио под носа си. Беше освободил от клетката последния плъх.
Завръщането през задушния канал, който се вливаше в езерото, протече по не толкова драматичен начин, но бе също толкова изтощително, както и на идване. Придвижването сега бе станало по-бавно и мъчително поради умората и срещуположното, макар и слабо, течение. Никой не говореше; при носа Ато и Угонио бутаха с пръчките, докато на кърмата аз служех за противотежест и държах светилника.
След малко ми се прииска да наруша това тежко мълчание, прекъсвано само от лепкавите плисъци на каналните води.
— Синьор Ато, като стана дума за размествания, причинени от подземните реки, да ви кажа, случи ми се нещо странно.
Разказах му, че астрологическата газета, която бяхме отмъкнали от Стилоне Приазо, бе предвидила за месец септември природни явление като земетресения и други подобни. Точно няколко дни по-рано в странноприемницата се беше чуло нещо, подобно на смътно, но заплашително разместване на земните недра и една цепнатина се бе отворила в стената на стълбището. Дали не ставаше дума за някакво случайно предзнаменование? Или по-скоро авторът на астрологическата газета знаеше, че през месец септември има по-голяма вероятност да се разиграят явления от такова естество?
— Мога само да ти кажа, че не вярвам на подобни глупости — каза абат Мелани с презрителна усмивка, — иначе вече да съм изтичал при някой астролог, та да ми предскаже настоящето, миналото и бъдещето. Изобщо не вярвам, че фактът, че съм роден на 31 март, може…
— Овнец — промърмори Угонио.
Ато и аз се спогледахме.
— А, да. Забравих, че ти си, така де, че разбираш… — каза Ато, като се опита да удържи смеха си.
Но корписантарят не се остави до го смутят. Според великия астролог Аркандам, пророкува невъзмутимо Угонио, роденият в Овнец, с природа топла и суха, ще бъде господстван от гнева. Ще бъде с червен или рус косъм и почти винаги ще има белези на раменете или на левия крак, изобилие от косми, здрава брадичка, очите добре оцветени, зъбите бели, яки челюстите, хубав нос, големи клепачи.
Ще бъде съгледвач и разследвач на чуждите думи и дела и на всяка тайна. Ще е дарен с дух жаден за знания, извисен, променлив и силен. Ще има много приятели, ще избегне злото. Ще бъде малко податлив на болести, освен тежките мъчения, които ще понесе от главоболието. Ще бъде красноречив, самотен в начина си на живот, великодушен в необходимите неща: ще има измамнически мисли и често ще извършва заплашителни деяния. Ще има добър късмет във всеки вид война, както и в преговорите за всяко нещо.
В ранната си младост ще бъде доста сприхав и избухлив. Ще се измъчва от някакъв вътрешен гняв, който само ще загатне в проявите си. Ще бъде лъжец, лъжовен и под сладки слова ще крие мошеничества и неистини, казвайки едно и вършейки друго, обещавайки чудеса, без да удържа на обещанията си. Ще изживее част от своето време в слава. Ще бъде скъперник и, поради това, лесно ще се смръщва, но още повече ще му завиждат останалите, заради което ще има много врагове и недоброжелатели. Що се отнася до нещастието, може да бъде засегнат от различни бедствия, така че не ще има нито едно удобство без неудобство и опасност за благата си. Ще притежава изменчиво имущество, сиреч веднага ще губи онова, което е спечелил и веднага ще си възвръща това, което е загубил. Но много изобилия ще му бъдат дарени.
Ще направи множество пътешествия и ще остави страната и родителите си. От двайсет и три годишна възраст ще попадне на по-добри неща и ще борави с пари. Ще стане богат на четиридесет години и ще достигне до голяма почест. Ще доведе до съвършенство онова, което ще поиска да направи; неговите услуги ще се харесват. Няма да се ожени за жената, която ще му бъде предопределена от началото, но за друга, която ще обича и от която ще има благородни синове. Ще разговаря с хора на Църквата. В общи линии, ако се роди в часовете на деня, ще бъде късметлия и много на почит сред принцове и господари. Ще живее до осемдесет и седем години и три месеца.
Вместо да се подиграем с Угонио, Ато и аз бяхме изслушали всичко от игла до конец в храмово мълчание. Абат Мелани дори беше спрял да гребе, докато корписантарят най-смирено бе поддържал ритъма.
— Хубаво, да видим — помисли си Ато. — Богат, вярно е. Ловък в преговорите, вярно е. С рус косъм, поне докато не ми побелее косата, вярно е. Голям пътешественик, съгледвач на чужди думи и дела — ама разбира се. Здрава брадичка, хубави очи, добре сложени челюсти, приличен нос — налице. Красноречив, дух жаден за знания, извисен, променлив и силен — Бог да ми прости нескромността, но не е грешно, даже напротив. После? А, да: уважението на принцове, другаруването с прелати и главоболието. Не знам откъде нашият Угонио е усвоил цялото това познание за знака на Овена, но със сигурност не му е паднало от небето.
Избегнах да питам Ато дали се разпознаваше също и по отношение скъперничеството, избухливостта, измамничеството, завистта, прибягването до лъжи и заплахи, за които говореше астрологическият портрет. И пропуснах да питам Угонио защо, измежду множеството отрицателни черти на родените в Овена, не бе включил и суетата. Постарах се и да не намеквам за предсказанието за брака и поколението — разбира се, невъзможни за абата.
— Наистина знаеш много неща за астрологията — поздравих корписантаря, досещайки се и за неговия красноречив преглед на медицинската астрология отпреди няколко нощи.
— Напрочетено, подочуто, издумано.
