Печатът

Бертолоти, и още много книжа, чието изчезване, в повечето случаи необяснимо, отбелязвам в приложените документи.

И така накрая възтържествувала лъжата и спомоществователят на еретиците бил наречен Спасител на християнството. Ламтящият за пари търговец се превърнал в мъдър администратор, а твърдоглавият политик — в далновиден държавник; отмъщението се преоблякло в гордост, скъперникът е наречен аскет, глупакът е описан като добросърдечен, злото е взело обвивката на доброто, а пък то, изоставено от всички, станало пръст, прах, празна дума, сянка, нищо.

Може би сега разбирам посвещението, избрани от двамата ми приятели: „На победените“. Победен бил Фуке: за Колбер била предопределена славата, нему — безчестието. Победен е Помпео Дулчибени, който не успява да раздаде справедливост: неговите пиявици се провалили. Победен е Ато Мелани, принуден от краля-слънце да убие своя приятел Фуке. И въпреки хилядите трудности, той не успява да измъкне от Дулчибени неговата тайна. Победен е най-сетне и прислужникът, който, изправен пред образа на злото, загубил вярата и невинността: погребва мечтата си да стане вестникар и свършва дните си в неблагодарен и тежък полски труд. Бил победен и неговият мемоар, който, макар и написан с толкова грижа и усърдие, лежал в забрава в продължение на векове.

Значи усилията на всички тези лица се оказват безсмислени пред злонамерените сили на несправедливостта, които господстват над историята на света. Техните усилия вероятно са послужили единствено на тях самите — да открият и да разберат онова, което никому нямаше да бъде дадено да знае, и то дълго време след това. Послужили може са би най-вече, за да им причинят нови страдания.

Ако това е роман, то той е роман за безполезността на усилията.

* * *

Надявам се, че ще ми простите, скъпи Алесио, изблика, на който се отдадох в тези последни редове; От своя страна, направих всичко, което можах. Един ден историците ще са тези, които ще завършат четенето на архивните документи, внимателната проверка на източниците, на обстоятелствата, на подробностите.

Преди това обаче ще бъде задача на Негово светейшество, и само на Него, да прецени дали творбата на моите приятели трябва да бъде публикувана или да остане в тайна. Усложненията вследствие на нейното евентуално разпространение биха били многобройни и няма да се отнасят само до Римокатолическата църква. Как ще могат британските оранжисти да продължат да шестват дръзко и наперено по улиците на Лондон и Белфаст, когато на 12 юли всяка години празнуват годишнината от победата при Бойн, с която Уилям Оранжки окончателно сразил католическите сили? Какво значение ще имат техните изблици на протестантски екстремизъм, когато разберат, че ги дължат на един папа?

Ако старите предсказания не лъжат, Светият отец сега ще вземе най-правилното и вдъхновено решение. Според пророчеството на свети Малахия, споменато от отец Робледа, нашият толкова обичан и дълголетен понтифекс ще бъде всъщност последният папа, най-светият: De Gloria Olivae156, както го нарича пророчеството.

Знам, че списъкът на папите, приписван на Малахия, отдавана е признат за фалшификат, изработен през 15 век, а не през средните векове. Но никой учен не е успял да обясни защо все пак в него са точно предсказани имената на съвременните папи до наши дни.

Този списък ни казва, че времето вече е изтекло: Fides intrepida (непоколебима вяра, Пий XI), Pastor Angelicus (ангелски пастир, Пий XII), Pastor et nauta (пастир и мореплавател, Йоан XXIII), Flos florum (цвете на цветята, Павел VI), De Medietate Lunae (за посредничеството на луната, Йоан Павел I), De labore solis (за труда на слънцето, Йоан Павел II) и накрая De Gloria Olivae: всичките 111 понтифекса вече са се възкачили на Светия престол. Светият отец значи най-вероятно е този, който ще подготви завръщането на свети Петър на земята, когато всеки ще бъде съден и всяка несправедливост ще получи възмездие.

Клоридия бе казала на прислужника, че е дошла в Рим, следвайки пътя на числата и оракула таро: арканата „Съдът“ изисква „възмездие за понесени несправедливости“ и „правилна преценка на потомците“. Ако пророчеството на Малахия казва истината, дошло е времето, в което това ще се случи.

Много пъти вече историческата истина е била оскърбявана, предавана, осакатявана. Ако не се намесим, ако не бъде казана на висок глас истината, ако не бъде разпространено написаното от двамата ми приятели, възможно е изчезването на доказателства да продължи: писмата на Бокастел и монсиньор Ченчи да се изгубят, сложени по погрешка в друга папка, или пък счетоводните книги на Карло Одескалки да се изпарят необяснимо, както толкова много други документи.

Знам, скъпи Алесио, колко обичате да спазвате сроковете, които Вашият отдел налага. Именно за това съм уверен, че ще предадете с нужната своевременност на Негово светейшество тази пратка, за да може Той да прецени дали да разпореди като крайна, но все пак навременна мярка, да се отпечата — imprimatur.

Бележки

„При оръженосеца“

Странноприемницата „При оръженосеца“ действително е съществувала. Успях да определя с точност къде се е намирала, благодарение на Status animarum (преброяването, което се провеждало всяка година около Великден от енорийските свещеници) на старата енория на „Санта Мария ин Постерула“, малката църква, която се е издигала близо до странноприемницата. През 19 век църквата и площадчето, на което давала име, били пожертвани за построяването на подпорните съоръжения по бреговете на Тибър; но преброяванията, провеждани година след година от енорийските свещеници на „Санта Мария ин Постерула“, са съхранени, а справка може да се направи в Историческия архив на римската епархия.

Старият хан се е намирал точно на мястото, описано от прислужника: в малка сграда от 16 век в началото на „Улицата на Мечката“ — днес там се намират номера 87 и 88. Главният вход представлява хубав сводест тунел в рустикален стил; отстрани може да се види широката, масивна дървена порта, която през 1683 е водела към трапезарията на странноприемницата, а днес е вратата на един антикварен магазин. Сградата е закупена и ремонтирана преди десетилетия от една фамилия, която я обитава и до днес, и дава някои от апартаментите под наем.

След поредица от издирвания в Кадастъра можах да установя, че от 1683 до днес зданието на „Улицата на Мечката“ е претърпяло известни изменения, които все пак не са променили особено първоначалния му облик. Прозорците от приземния и от първия етаж например днес вече нямат решетки; таванското помещение се е превърнало в трети етаж, а над него е построена тераса. Редицата прозорци към уличката, която сключва ъгъл с „Улицата на Мечката“, са изцяло зазидани, но все още видими. Куличката, която трябва да е била обитавана от Клоридия, е разширена дотолкова, че сега представлява цял нов издигнат етаж. От другите етажи са останали само носещите стени, докато преградните стени са променяни многократно с течение на вековете. Не е оцеляла и стаичката, която е криела тайната стълба с достъп към подземните проходи; на нейно място са изградени в по-нови времена цял ред апартаменти.

Но в общи линии странноприемницата си е там, като че ли подмината от времето. С малко въображение под тези старинни прозорци още можеш да повярваш, че чуваш гласа на Пелегрино или възмутеното пелтечене на отец Робледа.

Времето милостиво е съхранило и други документи, които се оказаха от решителна важност за моите изследвания. Във фонда „Орсини“ на Капитолийския исторически архив намерих един ценен регистър на гостите на „Оръженосеца“ до 1682 година. Томът, подвързан грубо с щавена кожа, е надписан от нечия